Статии
Ronnie Romero на 7-ми септември в Монтана
Автор: Лилкоff
19 Септември, 2018
Ronnie Romero на 7-ми септември в Монтана

Датата е 7-ми септември! За седма поредна година фестивалът „Изкуството е...“ щеше да разтресе малкия северозападен град, но този път всичко беше по-специално. За първи път в страната ни гостуваше чилиецът Ronnie Romero! Допреди три години малко хора знаеха за вокалиста на Lords of Black, но едно обаждане от Ritchie Blackmore променя много неща в живота на младия южноамериканец.

Не са много хората, които могат да ти дадат шанса да добиеш моментална популярност. Година след година, рок динозаврите стават все по-малко, което за жалост е причина меломаните по цял свят да дълбаят в творчеството на починалите си герои, а не да търсят нови такива в разрастващия се музикален пазар. Неоспорим идол за поколения фенове на хард рок музиката е легендарният бивш китарист и съосновател на и до днес съществуващите Deep Purple – Ritchie Blackmore. И когато през 2015-а се заговори за реюниън на соло проекта му Rainbow, доста хора очакваха с интерес избора за нов вокал на бандата. За никого не е тайна какъв нюх има Blackmore към намирането на фронтмени за групите си. Ian Gillan, David Coverdale, Ronnie James Dio и Joe Lynn Turner са само част от хората, добили популярност под крилото на виртуоза с бял стратокастер. Първите думи на Ritchie само загатнаха за човек с голям потенциал: „Гласът му е нещо средно между този на Dio и Freddie Mercury от Queen”, каза Blackmore пред медиите в едно от малкото си публични участия през последните двадесет години. Специалното внимание, отделено за мистериозния вокал от британския китарист, накара феновете да чакат с интерес представянето на новото лице в групата.

Когато Blackmore разкри името на Ronnie Romero, едва ли много меломани са знаели за съществуването му. Няколко парчета на Lords of Black и jam session-ни, съставени от песни на Metallica – това беше всичко, което YouTube имаше като информация за чилиеца. И въпреки малкия  брой видеа в Интернет, качествата му можеха да се забележат с просто ухо. Приятната дрезгава бленда, типична за всеки успешен мъжки рок вокал, с която изпълняваше авторската си музика, фенове. вдъхваше положителни емоции в заклетите Rainbow Интерпретациите върху трудните за изпълнение “Through the Never”, “One”, “Nothing Else Matters” и “And Justice for All” впечатляваха, но безспорно връх в кавър версиите, изпълнени от Romero към онзи момент, бяха безупречно изпятата “Straight through the Heart” от соловите години на Ronnie James Dio и “Headless Cross”, която и самият Tony Martin трудно би познал, че е в изпълнение на друг човек.

Първото изпълнение на Rainbow, което чух с Ronnie Romero, бе емблематичната “All Night Long” от албума “Down to Earth” (1979). Според мнозина критици и фенове, Graham Bonnet е един от най-подценяваните фронтмени в историята на бандата. Спецификата в самия изказ на лириките и невъзможната да се сбърка блендата на гласа му правят така, че макар и не с най-комерсиалните парчета, които Ritche Blackmore някога е писал, името на Bonnet да остава трайна следа в рок архивите. Oще след първия припев бях изумен от начина, по който чилиецът влиза в образа на бившия вокал на Alcatrazz и едноименния солов проект на американския китарен виртуоз Chris Impellitteri. След това разгледах и клиповете, в които Rainbow изпълняват най-големите си класики, или иначе казано – Dio’s Years! “Stargazer”, “Long Live Rock and Roll”, “Man on the Silver Mountain” и “Catch the Rainbow” са само част от евъргрийните, изпети брилянтно от нисичкия южноамериканец.

Колкото и добре да звучи един клип обаче, енергията на живото изпълнение може да бъде предадена само по един начин – на живо! В Монтана Romero, заедно с момчетата от ЕРИДАН, започна шоуто си с класиката на Black Sabbath – “Neon Knights”, и сякаш чак тогава хората, дошли на централния площад в града, разбраха за какво иде реч. Единствената изненада бе, че в целия сетлист не попадна нито едно парче на Purple и Rainbow. Дали поради забрана от страна на Ritchie Blackmore, който се слави с трудния си характер, или с идея за разнообразие – малцина са тези, които знаят истината. Факт е обаче, че това бе добре дошло за фестивала и редовните му посетители. През последните две години, когато на същата тази сцена излязоха Joe Lynn Turner и Johnny Gioeli, голям процент от изпълнените парчета бяха творби именно на тези две основополагащи банди. Феновете на рока, които във вечерта на 7-ми септември бяха над шест хиляди, останаха очаровани от кавърите на Dio, Whitesnake, Black Sabbath и Led Zeppelin. За час и половина Ronnie Romero и компания отърсиха гледащите ги хора от ежедневните им проблеми и ги преселиха в един по-хубав свят – този на класическата рок музика от 70-те и 80-те години на ХХ век. Финалът на концерта пък каза всичко в две прости думи: We Rock! Това бе послание, което още дълго ще отеква из билата на Стара планина!

Всичко това стана възможно заради огромното желание на две млади дами, които през последните години вдигнаха летвата много високо и за следващите издания на фестивала ще трябва да се докажат двойно повече, за да могат да защитят изграденото добро реноме на „Изкуството е...“. Това са Нелиан Николова и Илона Иванова. Покрай цялата шумотевица с първото шоу на Ronnie Romero в България, имената на двете организаторки останаха на заден план, но да успееш да направиш подобно шоу в слаборазвит край като Северозападна България, където чалгата и съпътстващата я простотия са неотлъчна част от живота на хората, е постижение, което заслужава аплаузи. Преди няколко години Нелиан и Илона създават Фондация „Изкуството Е“ и резултатите от това им действие са видими за всички. Известни музиканти от различни страни започнаха да гостуват в Монтана, спечелени най-вече от добрите каузи, залегнали в идеята на фестивала. Тази година агресията при младите бе водещата тема, а самият Romero сподели, че за първи път в кариерата си участва в шоу с такава насоченост. Друга от целите, които Фондация „Изкуството Е“ за поредна година си постави и изпълни, е да бъде даден шанс на млади изпълнители и групи да се докоснат до идолите си. Китаристите Крис и Милен, врачаните от High Voltage, местните любимци Дедал и едни от пионерите на симфоник метъл музиката у нас – The AXE Project, забиха преди Ronnie и ЕРИДАН да се качат на сцената.

Така в общи линии протече седмото издание на „Изкуството е...“. „Да върнем рока в Северозапада“ е лозунг, който в последните месеци се завъртя из ширините на този край и само фестивали като този биха спомогнали това да се случи. Защото в това да запалиш едно дете по твърдата музика, докато сбъдваш мечтите си, е нещо красиво, което Нелиан и Илона заслужават да постигнат!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт