Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
LUCA TURILLI'S RHAPSODY
Автор: Lodborg
15 Юни, 2012
Интервю с Luca Turilli.

Нека започна като те поздравя за новия ти албум, "Ascending to Infinity". Това е първото издание с новата ти група – Luca Turilli’s Rhapsody, и погледите, както обикновено, са вперени в теб с интерес. Откривам интригуваща комбинация от научна фантастика, фентъзи, опера и много други мотиви, която напомня повече на соловите ти албуми, отколкото на Rhapsody. Каква беше идеята ти за "Ascending to Infinity" и как си представяше крайния резултат?

Когато съм композирал музика за Rhapsody с Alex, тя винаги е била концентрирана около фентъзи сагата, която развивахме. Това е чудесно и стимулиращо, но и в същото време ме ограничава като творец. Поради тази причина успоредно с Rhapsody започнах и соловата си кариера и проекта Dreamquest, които бяха отвод за по-различни идеи. С издаването на "From Chaos to Eternity" и завършека на сагата, по която работихме цели 16 години, отново имах импулса да създам нещо различно, в което да мога да се разгърна напълно като композитор. И "Ascending to Infinity" е точно това - 360-градусова перспектива на душата ми - има го фантастичният елемент от соловата ми карира, модерното звучене на Dreamquest, както и много от класическото звучене на Rhapsody. Имам пълната свобода да се изразявам и да правя каквото ми скимне, което действа много ободряващо. Освен това в Luca Turilli's Rhapsody мога да свиря не само на китара, но и на клавир, което винаги ми е доставяло неимоверно удоволствие. Още повече, че аз самият не се считам за кой-знае колко добър китарист.

Моля? (прекъсвам го в изумление) Та ти имаш един от най-разпознаваемите стилове на свирене в пауър метъла, а и практически си легенда в стила. Когато слушам солата на Rhapsody, нямам нужда от логото на групата, за да разпозная Luca Turilli, това става мигновено.

О, имаш предвид заради грешките, които правя ли? (смее се) Това според мен се дължи повече на самите композиции и на начина, по който пиша сола. Не толкова на техниката ми. Считам, че талантът ми като композитор е виновен за успеха ми като китарист. Това, че преплитам много елементи, които досега не са използвани от други китаристи, много по-надарени от мен самия. Работил съм със страхотни китаристи и съм имал възможността да ги наблюдавам докато пишат и определено констатирам сериозна разлика между тях и мен. Аз просто хващам китарата и започвам да свиря, такава небрежност е фатална за истинския майстор китарист. Повечето от тях прекарват по 8 часа на ден в упражнения, за мен това е немислимо. Прекарвал съм по 16-20 часа на ден в композиране, но 8 часа упражнения за китара - в никакъв случай. Аз самият се считам за добър композитор, но не и за добър китарист. Това всъщност е и причината за голямото ми увлечение по кийборда - свиренето на един допълнителен инструмент ми позволява да се развивам като музикант и творец. Споменах колко важно е за мен да изразявам всичките си идеи в пълнота и не мисля, че бих могъл да направя това без да свиря и на кийборд.

В "Ascending to Infinity" работиш с нов вокалист - Alessandro Conti. Един невероятен глас, но напълно непознат досега. Интересно ми е как се откриват такива таланти? Как ти, като едно утвърдено име с дългогодишни традиции в стила, се спираш на непознато име и го правиш лицето на групата?

Това, което отличава добрите вокалисти, е, че могат да правят много различни неща с гласа си и въпреки това имат свое собствено уникално звучене. Точно такъв е случаят с Alessandro. Може да се каже, че като техника напомня на някои големи имена в стила като Kiske и Fabio, но в никакъв случай не е някакво тяхно копие, а звучи по свой различен начин. Нека ти разкажа как се запознахме и как го изпитвах, защото това ще отговори на въпроса ти. Когато завършихме сагата на Rhapsody с десетия си албум, решихме да се разделим, но аз все още не бях сигурен как искам да продължа и все още обмислях какво да правя. Имах няколко предложения за композиране на филмови саундтраци, но метъл елементът щеше да ми липсва много, така че реших да откажа. Тогава започнах да си играя с мисълта да направя класически пауър метъл албум в стила на Avantasia - без грандиозни оркестрации, просто директен хеви/пауър. Започнах да се оглеждам за подходящ вокалист, който да може да стимулира моята креативност и който да е типичният хеви вокалист - който да може да стига до най-високите тонове в гамата. По това време бяхме в разгара на европейското турне с Rhapsody и когато разказах на Fabio за идеята си, той ме насочи към Alessandro Conti. Когато се срещнах с него, се уверих, че наистина е страхотен вокалист с голям обхват, но това, което в крайна сметка ме убеди, беше разнообразният му глас. Накарах го да ми изпее сигурно към стотина песни - като започнеш от Rhapsody през Crimson Glory, Queensryche, та чак до поп - Al Bano и Celine Dion. В течение на лятото го накарах да пробва едва ли не всичко, и той се справи прекрасно. Така че първоначалната ми идеята за чист пауър метъл проект започна да се променя, бях очарован от Alessandro и способностите му да се превъплъщава в толкова различни стилове. Осъзнах, че той е идеалният глас за новата ми група, защото мога да му поверя всеки свой творчески каприз и той ще може да го пресъздаде с невероятния си глас.

А какво стана с идеята ти за класически пауър албум? Все още ли я обмисляш и дали е възможно да я реализираш в бъдеще?

Спорно е. За момента ще се концентрирам напълно върху Luca Turilli's Rhapsody и ще вложа цялото си сърце и душа в тази група, както и цялото си време. Както казах, за мен е важно да имам свобода като композитор и Alessandro ми дава точно това. Ако реша да направя нещо подобно, нищо няма да ми попречи да е в рамките на Luca Turilli's Rhapsody. Но в момента съм опиянен от творческа свобода, така че не е ясно какво ще ми скимне утре.

Как се различава работата ти с Alessandro от една страна и Fabio от друга? Трудно ли е да се приспособиш към нов глас, при положение че 16 години си си представял музиката си с друг?

Точно затова и накарах Alessandro да изпее всичките тези сто песни - за да ме запознае с всяка малка отсянка на гласа си, за да изуча тоналността му, стила му на пеене, възможностите му. Понеже напуснах Rhapsody почти веднага след издаването на десетия ни албум, нямах никакви готови песни, които да съм подготвял за Fabio. Можех да започна писането на музика начисто и пред мен практически нямаше никакви ограничения. Композирайки "Ascending to Infinity", си представях точно сесиите с Alessandro, където бях изучил способностите му напълно. Дотолкова се бях запознал с гласа му, че не се наложи да преправям нищо. Единствено за "Tormento E Passione" трябваше да вдигна вокалната партия с тон и половина, настрана от това всичко беше перфектно. Но си прав, че има разлика най-вече по време на творческия процес. От Rhapsody съм свикнал да работя и композирам заедно с Alex, така че обикновено Fabio чуваше песните за първи път в студиото. Спомням си записите за "Legendary Tales" - това си беше направо травматизиращо преживяване за Fabio. В момента предпродукцията специално на вокалите беше на доста по-високо ниво и Alessandro имаше предостатъчно време да работи върху изразителността и динамиката си. Той беше и напълно запознат с текстовете много преди да влезем в студиото, така че можеше да работи с ясната представа какво точно трябва да пресъздаде и да комуникира на слушателя.

Говорейки за текстовете, каква е концепцията на "Ascending to Infinity"? Трудно ми е да проследя някаква обща нишка. Отделно, че епиката "Of Michael the Archangel and Lucifer's Fall" сама по себе си е озадачаваща тема, тъй като почти не откривам библейски елементи в нея.

"Of Michael the Archangel and Lucifer's Fall" е четвъртата част от мини-сагата, която е част от новият албум, но не го изгражда напълно. Не ми се искаше да посветя цял албум на една единствена тема, подобно на досегашната ми работа в Rhapsody. Въпреки това по време на композирането ми хрумна една идея, базираща се на квантовата теория, развитието на науката, мултивселената, други измерения. Както сам отбеляза, винаги съм се интересувал от научна фантастика и в соловите си албуми отделям място за това мое увлечение. Мини-сагата, състояща се от четири части, започва с интрото "Quantum X", заглавното парче "Ascending to Infinity", продължава с "Dark Fate of Atlantis" и завършва с "Of Michael the Archangel and Lucifer's Fall". Тези четири парчета са свързани не само концептуално, но и споделят обща атмосфера, така че са обединени и музикално. Специално за закриващото парче - винаги съм мислил, че мистериите от Библията са свързани по някакъв начин с нашето минало, нашата планета и еволюцията на човека. Песента не е свързана с Библията директно, разбира се, но в нея се опитвам да направя връзка с религиозното, затова и използвам елементи като грегориански песнопения, за да изградя атмосферата.

Във "From Chaos to Eternity" в състава на Rhapsody за първи път фигурираше втори китарист в лицето на Tom Hess, когото самият ти въведе в групата. В този ред на мисли, малко съм озадачен, че Tom избра да остане в Rhapsody след раздялата ви, вместо да продължи с теб.

Нека ти разкажа как той стана част от бандата и това ще внесе достатъчно яснота. Когато записвахме "From Chaos to Eternity" имахме страшно големи проблеми с крайния срок, времето просто нямаше да ни стигне. С Alex все още бяхме заети с аранжирането на оркестралните партии, а някои от тях дори не бяхме започвали. Аз бях работел с Tom още покрай Neoclassical Revelation, моя онлайн курс за китаристи, така че се познавахме добре с него. Решихме да му предложим да изсвири ритъм китарите за "From Chaos to Eternity", докато ние бяхме заети с оркестрациите. Първоначално планът не беше да стане пълноправен член на групата, а просто да ни помогне със сесийните задължения. Ние, разбира се, имахме прекрасни взаимоотношения с Tom още преди това, той ни оказа неотразима помощ преди няколко години, когато имахме известни правни проблеми. Преди турнето около "From Chaos to Eternity" ние вече бяхме започнали да обсъждаме потенциална раздяла с Alex, още преди да го обявим официално. Решихме да изкараме турнето преди да вземем каквито и да било окончателни решения (макар че, мен ако питаш, и двамата вече знаехме какви ще са те). Взехме Tom с нас за тези концерти, защото той беше заслужил да е част от групата, а и отново щеше да е от голяма помощ за нас. Не мога да си представя по-добър заместник за мен в Rhapsody от Tom, това решение просто беше правилно.

А как така и ти, и Alex запазихте името Rhapsody?

Най-важната връзка между нас с Alex е, че сме първо приятели и едва след това колеги. Познаваме се и сме си близки много преди да основем групата и, иронично, в момента сме дори още по-добри приятели, въпреки че вече не работим заедно. Винаги сме стояли един до друг, в добро и лошо, и сме постигнали страшно много заедно. Специално за Rhapsody - това не е просто име или група. И двамата сме вложили толкова много от самите нас, от нашето време и усилия, че просто нямаше да е справедливо да накараме единия да се откаже от логото или името, или всички тези елементи, които сме градили заедно в продължение на години чрез толкова много жертви. Това дори не сме го подлагали на обсъждане. Основната причина, поради която Alex запази името Rhapsody of Fire, беше Fabio - той все пак е лицето на групата и много от имиджа е асоцииран с него. Така че аз се спрях на Luca Turilli's Rhapsody.

Каква всъщност беше конкретната причина да се разделите? Защо беше необходимо?

Нека те попитам, колко групи успяват да задържат такъв стабилен състав за 16 години? За колко групи можеш да се сетиш, които да са запазили певеца си и основния си композитор за толкова дълго време (в нашия случай дори двамата основни композитори)? Това е страшно рядко явление и ние сме много благодарни за времето, прекарано заедно. Като артист, човек влага всичко от себе си в музиката и творбите си. Когато човек започне да прави много компромиси (ти запази частта от парчето, което ти харесва, аз ще запазя тази, която ми харесва на мен), тогава нещата просто не отиват на добре. Музика не се прави така. В момента, в който започнете да имате големи различия или вече не е забавно да работите заедно, най-добре всеки да продължи по своя път. Ние вече бяхме водили подобни разговори в разгара на правните ни проблеми преди време, но тогава не счетохме раздялата за правилното решение - не и заради трудностите. Трудностите могат да се преодолеят. Особено ако всички все още желаете да продължите напред, би било измяна към теб самия да се предадеш.

Отворихме дума за правните проблеми. Историята на Rhapsody изобилства с тях - първо споровете за името, които доведоха до преименуването в Rhapsody of Fire. Последваха скандалите с Magic Circle. Интересно ми е какъв беше проблемът с Manowar и защо ви беше забранено да издавате албуми? Това ми изглежда като ситуация, в която всички страни губят - и творецът, и мениджърът, и издателят.

Разбира се, че всички губят, напълно си прав. За съжаление не мога да отговоря на въпроса ти, защото в края на делото подписахме няколко важни споразумения, които включваха и клауза, забраняваща ни да изнасяме информация. Важното в случая е, че всичко вече е минало, проблемите са решени и ние се завръщаме с пълна сила. Благодаря изрично на Nuclear Blast за доверието, което инвестираха в нас - особено в момент, в който никоя друга музикална компания не беше готова да подпише договор с групата.

Спомена Neoclassical Revelation - онлайн обучението по китара, което ти водиш. Как върви, колко ученика имаш вече?

Това е страхотен проект, който ми доставя голямо удоволствие, но и съвсем не е лесно да подготвиш нещо подобно. Тук отново е моментът да благодаря на Tom Hess, който е с мен още от началото на курса. Когато аз самият започвах да се уча да свиря на китара, вече имах музикален опит, защото посещавах уроци по пиано. За електрическа китара обаче нямаше подходящи курсове, които да ми прилягат. Такива, които да отговарят на всичките ми музикални влечения - класическа музика, твърда музика, епични филмови саундтраци и т.н. Така че бях самоук. Трябваше сам да си избирам песни за упражнение и огромна част от времето ми минаваше в транскрибиране. Сега е много по-лесно за младите китаристи, защото има таблатури навсякъде, само че представи си да хващаш Паганини или Шопен сам самичък и да се пробваш да ги запишеш на лист хартия. Така че реших да събера целия си опит и да структурирам 100 урока, които да водят учениците ми към усъвършенстването им. Така не им се налага сами да търсят подходящи композиции, които да подхождат на уменията и възможностите им. Това е и страхотна възможност да избегнеш всички тези проблеми и грешки, които аз допуснах, когато бях млад. Аз започнах през 1988, бях на 16 години и исках веднага да стана големия майстор. Така че първата таблатура, която хванах, беше "Rising Force" на Yngwie Malmsteen.

(Смеем се заедно) Е, хубава работа, не ти ли беше ясно, че това е съвсем близо до невъзможното, камо ли за едва прохождащ китарист?

Това е прекрасен съвет за млади китаристи. Ние сме толкова въодушевени в началото, че се впускаме в невъзможни упражнения и така си набиваме повече грешки, отколкото полезни умения. Това може да е доста вредно за младия китарист. Но и аз знам какво е да си млад и кръвта да бушува в теб. Опитваха се да ми показват "Hotel California", обаче два часа учене на това парче бяха достатъчни да ме довършат от скука. Не ме разбирай погрешно, това е чудесно парче, просто аз нямах никакво желание да свиря такива неща. Дай си ми Yngwie Malmsteen на мен. Успях да си опропастя техниката много зле в това време (смее се). Но в крайна сметка ми стана ясно, че ще отнеме много време, усилия и работа, за да достигна желаното ниво. Същото е и с пианото - за по-малко от 10 години не можеш да станеш наистина добър пианист. Всичко е до манталитет, постоянство и усърдие.

Позволи ми да те върна назад във времето на "Legendary Tales" (1997). Rhapsody беше една от движещите сили, виновни за голямото възкресение на пауър метъла. Сега, 15 години по-късно, поджанрът е един от доминиращите на метъл сцената, само че изглежда загубил своята енергия, сила и оригиналност. Спадът в качеството е повече от осезаем и наистина значимите нови албуми се броят на пръсти. Какво стана според теб, на какво се дължи това?

Би било лесно да прехвърлиш цялата вина на Интернет, но това няма да е съвсем точно. През 97-ма пауър метълът все още не беше толкова развит и да участваш в такава банда си беше по-скоро предизвикателство. Да издадеш албум също не беше толкова лесно - това беше допълнителна бариера, която не всички нови банди можеха да минат. Само тези, които наистина бяха решени да издадат музиката си. Но най-важното за успеха според мен е да имаш нещо, което те отличава от всички останали. Когато се събрахме за първи път с Alex, ни беше ясно, че няма как да създадем нещо напълно ново, но дори и комбинацията от елементи, която не е била опитвана до този момент, щеше да е по-добре от копирането на съществуващи банди. Концепцията, идеята зад групата и звученето й са много важни.

Alex ще изнесе концерт в България с Rhapsody of Fire съвсем скоро. Можем ли да очакваме посещение и от теб в обозримото бъдеще?

В момента планираме предстоящото европейско турне, но все още нямам конкретна информация през кои държави ще минем. Но се надявам да имаме възможността да посетим България в скоро време. Това, което мога да потвърдя със сигурност, е, че през ноември и декември ще сме на път и ще изнасяме концерти. А и подготвяме няколко изненади, защото този път искаме не само да звучим епично [използваната дума е cinematic, бел. авт.], но и да изглеждаме така. Ако зависеше от мен, щях да изнеса три концерта наведнъж в България, но това не е така.

Благодаря много за интервюто и успех.

И аз благодаря и до скоро.

 

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт