Интервю с Morten Veland от Mortemia.
Здравей, Morten! Много хора се питат какво те накара да сформираш Mortemia, вместо просто да добавиш по-агресивни вокали към следващия албум на Sirenia, например. Какво точно те провокира?
Усетих, че вече съм полирал цялостния облик на звученето на Sirenia – той е по-мелодичен и ще продължа да го разработвам в такава конкретна насока и занапред. Не би било правилно отново да променя нещо по него, след като най-сетне съм достигнал до музикалната концепция, която първоначално бях замислил за бандата. Затова съвсем естествено дойде идеята да направя нов проект и да вложа останалите си идеи в дебюта “Misere Mortem”.
За да създаде такава интимна атмосфера чрез музика, един творец има нужда от силно вдъхновение. Поводът зад “Misere Morten” за съжаление е тъжен. Всичко в албума ли е посветено на Jan Barkved?
Да, реших да посветя дебюта на Mortemia на паметта му. Загубих много близък приятел и добър колега, с него работихме още в Elusive, а също и в Tristania и Sirenia. Всички бяхме шокирани от ненавременната му смърт, а аз останах с чувството, че трябва по някакъв начин да му се отблагодаря за прекрасната работа, макар и за последно. В книжката можеш да прочетеш цитатите “Amicus Verus Est Rara Avis” и “Memoria In Aeterna”, които се превеждат като “Добрият приятел е рядка птица” и “Вечна памет”. Мисля, че най-точно уловиха емоциите ми след трагедията. Останалото е заключено в музиката. Ще ми се да бяхме работили отново двамата и тук, тъй като беше невероятен певец и още по-страхотен приятел.
Допадат ли ти оценките от пресата и феновете за дебюта на Mortemia и достатъчни ли са, че да те накарат да запишеш втори албум?
Да, определено. Отвсякъде получавам добри отзиви, четох много позитивни ревюта, така че явно съм се справил, а това е прекрасно. Всъщност вече започнах работа по втората тава на Mortemia, така че ще чуете още от мен.
Силно се съмнявам, че въобще някога ще включа вокалистка в Mortrmia, така че по-скоро не. Създадох този проект с идеята да го отделя поне малко от досегашните си групи, в които фокусът винаги падаше върху женските вокали. Изобщо не исках да се повтарям отново, а и знам, че много от феновете на “старата” Sirenia си умират да чуят нещо по-агресивно. Подкрепяли са ме достатъчно през годините, така че най-малкото, което можах да направя, бе да издам албум, който да им се хареса максимално. Имах достатъчно нереализирани идеи, от които да се възползвам в “Misere Mortem”, затова и записът звучи все така симфонично, но с по-тежки рифове, повече сола и най-вече собствените ми вокали - нямаше смисъл да сливам идеята с тази на Sirenia. Разбира се, човек никога не знае кога ще му хрумне нещо ново, така че само времето ще покаже.
“Misere Mortem” е базиран на съвместната ти работа с френския хор, с който работиш вече близо десетилетие. Ще продължиш ли сътрудничеството си с тях и занапред?
Със същите певци сме работили толкова дълго време и в рамките на толкова много групи, че вече за всички е нещо съвсем нормално. Те са абсолютни професионалисти и за мен е удоволствие да работя и с четиримата. Сега, след като се познаваме добре и знаем кой какво иска и може да демонстрира, резултатите се постигат много по-бързо и висококачествено. Винаги е по-добре за музиката, ако е плод на усилията на хора, които освен че са страхотни музиканти, са и добри приятели едни с други. Така е и с нас, така че със сигурност ще продължим.
Кой е барабанистът в Mortemia?
Засега аз съм единствен музикант там, като изключим споменатите хористи, разбира се. Зад всички инструменти се крия самият аз, но ще започна да търся и други музиканти, с които да мога да изнасям концерти и с Mortemia. Може да са сесийни, но пък ще бъде чудесно, ако успея да изградя здрав и надежден състав!
Какво беше чувството да си самостоятелен продуцент и музикален инженер за пръв път в кариерата си? Доволен ли си от резултата?
Отдавна исках да се пробвам като такъв в рамките на творчеството си. Досега все не ставаше, а тъй като вече бях сключил договор за продуцирането на “The 13th Floor” на Sirenia с външен продуцент, реших да отложа това за един по-късен етап. Моментът настъпи с Mortemia, а и наистина по този начин чувствам проекта много по-личен, отколкото всеки един друг. Смятам, че един самоуважаващ се музикант с определени изисквания към себе си не бива да тъпче на едно място. Предизвикателството си струваше, а и съм доволен – научих много покрай цялата работа, която хвърлих по “Misere Mortem” и ще продължа да обогатявам опита си в тази сфера.
През 90-те ти изигра важна роля в установяването на симфоничния метъл с кръстоска между агресивни мъжки и чисти женски вокали, а етикетът “кръстник на готик метъла” също не е случаен. Как гледаш на сцената сега, когато е толкова пренаситена от всякакви банди?
Пътешествието беше интересно и си заслужаваше всичките години, които отделих, за да бъда част от него. Когато решихме, че ще изпълняваме точно тази музика в един толкова ранен стадий от развитието й, имаше минимален брой банди, които се занимаваха със същото. Да не говорим, че феновете още не бяха възприели този тип звучене, а това е много важно, ако искаш да се наложиш. Терминът “готик метъл” претърпя доста метаморфози през годините и израсна в нещо повече. Имената на най-големите групи, които свирят такава музика днес, вече са придобили и комерсиален успех, а когато започнахме, един приятел определи делото ни като “сляп изстрел в мрака на ъндърграунда”. Чувствам се горд, че съм спомогнал за създаването на нещо толкова значимо за много метъл фенове по света.
Спомена, че ще започнеш да набираш музиканти за евентуални лайв изпълнения с Mortemia. Как ще комбинираш това със Sirenia, обаче?
Бих могъл да вдигна летвата още по-високо, особено ако двете банди предприемат съвместно турне. Сигурен съм, че ще е интересно, но за мен ще бъде и много изморително, тъй като програмата на Sirenia е много динамична и натоварена. Най-малкото бих опитал, обаче.
Знам, че това лято ще започнеш записите по следващия албум на Sirenia, кога можем да да го очакваме на пазара? Като фенка на групата ми писна откровено от смените на вокалистките, така че ще се радвам да чуя Ailyn още веднъж.
Ха, ставаме двама! И на мен ми дойде до гуша от всичките промени, а работата ми с Ailyn върви като по вода – разбираме се перфектно, гласът й пасва идеално на това, което искам да чуя като вокален облик на Sirenia. Ти си първият човек, на когото го съобщавам със стопроцентова гаранция, но да, работим заедно и в новия албум. Ако зависи от мен, то тогава трябва да кажа и “във всички останали”, което ще е наистина страхотно. Колкото до предполагаемата дата за новия запис – работим усилено, песните са написани и всъщност остава да се полират някои по-дребни детайли. Планирал съм албума за края на тази година или най-късно началото на следващата.
Би ли искал да разработиш някакъв проект извън симфоничната метъл сцена?
Да, музиката е обширно понятие и наистина бих искал да създам нещо извън сферата, в която вече съм творил. Проблемът обаче е в ограничеността на свободното ми време, особено сега, когато “децата ми” Mortemia и Sirenia изискват още повече работа и внимание. Важното е, че музиката е това, към което имам най-голям интерес и желание за работа. Така и ще си остане винаги. Животът е твърде кратък за всичко, което ми се ще да опитам, така че ми остава да се съсредоточа в това, в което се чувствам в най-голяма степен в свои води.
Ако все пак ти се наложи да избираш кариера извън музиката, на какво ще се спреш?
Това е лесно – винаги съм искал да се изживея като викинг, странстващ из Седемте морета! Някои от текстовете ми всъщност са плод на същото това желание, така че детските мечти никога не умират. Или поне не и моите.
Ще имаме ли удоволствието да те видим в България скоро?
Надявам се, че ще успея да намина към вас в най-скоро време, а и турнето ми със Sirenia минава през Гърция, така че е напълно възможно. Никога не съм посещавал страната ви и би било интересно изживяване. Но това къде изнасям концерт зависи най-вече от други хора – агенции, промоутъри и т.н., което идва от желанието на публиката и готовността й да посвети част от времето си на живо с музиката на някоя група. Промоутърите са тези, които трябва да забележат един такъв интерес и в крайна сметка да ни поканят. Ако зависеше от мен, щях да свиря във всяка една държава по света.
Надявам се да е скоро, наистина. Поздрави от всички тук, благодаря ти за отделеното време.
Аз благодаря. Наздраве на българските фенове, надявам се да се видим срочно!
