Ревюта
Група: Riverside      Албум: Wasteland      Автор: Killer Rose      Октомври, 2018
Riverside - Wasteland (ревю от Metal World)

Дори в изкуството всичко друго губи значение, когато смъртта разтърси крехкото ти съществуване. Трагедията, която сполетя Riverside преди две години със смъртта на една от основните фигури в бандата – Piotr Grudzinski, се оказа потенциална заплаха за бъдещето ѝ. Именно затова издаването на “Wasteland” е своеобразен подарък от съдбата за почитателите на полския състав.

Riverside винаги са били една от различните прогресив рок групи. При тях по-голяма тежест имат атмосферата и усещането, а не виртуозните надсвирвания и необяснимите математически формули, заложени в музиката. Тази традиция е запазена и в седмото им отроче, “Wasteland”, което е изградено върху болезнени чувства и дълбоки емоции.

Сиви пост-апокалиптични пейзажи, погълнати от гъста мъгла, се откриват пред очите ни през цялата му продължителност. Спомените от един издръжлив и стабилен свят, в който всичко е наред, малко по малко избледняват. Останала е само тъгата. И тя скоро ще бъде разядена от киселинния дъжд.

Смъртта е силно вдъхновение. От нея се раждат някои от най-искрените и фокусирани музикални произведения. “Dreaming Neon Black”. “Nightmare”. “Digital Ghosts”. “The Incurable Tragedy”. Заглавия, които говорят сами за себе си. “Wasteland” също се присъединява към този прокълнат списък от албуми, които си пускаме рядко, но въпреки това обожаваме.

Адекватен, обективен и дистанциран анализ на болката в албума няма да прочетете тук. Кои сме ние, за да съдим начина, по който някой скърби? Дори този някой да скърби под формата на ноти и стихове, които се поглъщат от голяма механична система, а тя на всяка цена ги оценява, сравнява и класира.

Изкуството в “Wasteland” е отвъд всичко това. То е съкровена изповед, обречена да се изгуби в нищото. Още от първите секунди на акапелното интро “The Day After” ни става ясно, че “Wasteland” е траурен албум. Но дори като такъв, той не депресира слушателя. По-скоро гали сетивата с нежната си и красива меланхолия, която разкрива опасната си природа едва когато неусетно си завъртял творбата за n-ти път и не знаеш как да изплуваш от нея.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт