Интервю с Aaron Stainthorpe
Най-напред, Aaron, бих искал да те поздравя за последния ви албум Songs of Darkness, Words of Light и за новото изключително DVD на My Dying Bride, Sinamorata.
Много благодаря. вложихме много усилия в тези проекти и е приятно да чуеш комплименти за това.
Би ли разказал накратко за записите на Songs of Darkness, Words of Light? Колко време прекарахте в студиото и какво е усещането да записваш продължение на страхотния албум The Dreadful Hours?
Всъщност записите винаги са малко отегчаващи, защото една песен трябва да се слуша много пъти до втръсване. А според мен това, че Dreadful Hours постигна такъв успех, се дължи на много по-зрелия подход към създаването на песните.
Songs of Darkness, Words of Light, звучи малко неразбираемо, дори и поетично казано, понеже в композициите и лириката няма "words of light", те се давят в тъга, омраза, отчаяние, болка и други гибелни емоции. Песните са пълни с мрак; къде се крие концепцията за "words of light" като част от името?
Това е едно изкушение. Водим наблюдателя към убеждението, че някъде сред всичко би могло да има лъч надежда, но когато изслушат записите от началото до края, те осъзнават, че това е било лъжа. Също както сирените подмамват моряците към смъртта с обещания за удоволствия.
Сега относно обложката на албума. Тя е една от най-хубавите ви досега, не толкова опростена като обложките от предишните ви издания, а потресаваща, мрачна, зловеща, поетична и с някаква своя болезнена красота. Според теб как се съчетава с цялостната атмосфера на албума?
Подхожда си добре с усещането в албума, макар и да изглежда малко поостаряла. Тя е "хубава" по един ужасяващ начин.
За пореден път правите една чудесна продукция, която внася в цялостната призрачна и мрачна атмосфера на албума повече жизненост и изразителност, а композициите звучат дори по-невероятно и вдъхновяващо. Бихте ли я определили като една от най-добрите продукции, които сте правили?
Мисля, че да, а така и трябва да бъде. Ако продукциите се влошават, значи правиш нещо погрешно. Една група трябва да се стреми към по-добри изяви с всяко следващо издание.
Струва ми се, че Songs of Darkness, Words of Light има по-твърдо звучене, което се усеща най-вече в изпълненията на китарите, но сте запазили изразителността и емоционалните моменти, които винаги са били част от My Dying Bride. Имахте ли предварителен замисъл да постигнете това звучене, или се получи спонтанно?
Оставям това на Andrew и Hamish. Те обичат да се занимават с това.
Аз лично мисля, че с този албум правите крачка напред към постигане на по-разнообразен облик на групата, някои песни протичат като театрална пиеса, например "Catherine Blake" сякаш разказва история, а твоят глас прибавя много силно драматично усещане. Обясни малко повече за това.
Наистина, в песните, които правим напоследък, се старая да изразя различните герои чрез гласа си, което придава по-голямо усещане за автентичност. В по-ранните записи вокалите ми се изразяваха най-вече в крясъци, без значение какъв е представяния герой. Хубаво е да се вниква в характерите, защото това поставя песните на едно по-високо ниво.
Албумът тече красиво и в единство, а някъде по средата сте сложили една романтична, подобна на балада композиция "My Wine In Silence", която се откроява от цялостното чувство в албума, но въпреки това го допълва по уникален начин, провокирайки едно дълбоко ведро и едновременно меланхолично чувство. Би ли казал няколко думи за тази композиция? А също и за тези части от песента, където крещиш по един психарски начин.
Е, добре, обикновено не се впускам в много задълбочено описание на песните, защото бих искал слушателите да си създадат своя представа във въображението си какво представлява тази песен за тях, но мога да кажа, че когато писах песента, жена ми беше далеч от мен и сърцето ми се разкъсваше. Не харесах тази част с крясъците, така че я изтрих от ремикса, който е в Anti Deluvian Chronicles.
Както отбелязах по-рано, изглежда си в период на експериментиране с гласа си. Без значение дали рецитираш, шепнеш, пееш по повече или по-малко брутален начин, всяка твоя дума е крайно изразителна и пълна със значение. Какво трябва да очакваме от Aaron Stainthorpe като певец/актьор/поет в изпълненията на My Dying Bride за в бъдеще?
Е, това бяха доста мили думи, благодаря ти. Бъдещето няма да е много различно от настоящето, но надявам се ще прибавим повече оригиналност и по-добре композирани песни. Със сигурност винаги ще има емоция, просто защото не бих могъл да изпълнявам нещо с мисълта, че е посредствено.
Би ли казал няколко думи за лиричната част на Songs of Darkness, Words of Light? Кой е най-подходящия момент да излееш всички тези емоции, които лежат дълбоко в теб?
Може да прозвучи като клише, но аз пиша само късно нощем с бутилка червено вино и много свещи. Защо? Защото тогава винаги е много тихо, никой не ме притеснява, а виното отключва емоциите, които лежат скрити в тъмната страна съзнанието ми. Не мога да пиша през деня. Тогава е време за живеене. Нощта е за други неща...
А сега за Sinamorata, новото ви DVD. Какво означава името и как се спряхте на него?
Идва от думата Innamorata, която значи да бъдеш влюбен в жена, но ние сме прибавили S, за да звучи малко по-греховно.
Мисля, че всички фенове, които нямат възможност да ви видят на живо, трябва да имат това DVD, понеже групата изпълнява композициите перфектно на сцената и ти, Aaron, изглежда преживяваш силно всеки един момент от шоуто. Как се чувстваш на сцената?
Това е едно ужасяващо място за мен и предпочитам изобщо да не съм там! Когато изпълнявам някоя творба, изпадам в същото настроение, както когато пиша лириката, а това не е особено щастлив момент. Буквално умирам на сцената и бих предпочел, ако може никога да не свирим на живо, но останалите от групата го обожават, така че се примирявам с това.
Какво значат символите, изрисувани на ръката ти? Имат ли някакво специално значение за теб или са просто абстрактни форми?
Правя тези рисунки последните двайсет минути преди да излезем на сцената, когато започвам да полудявам, а сърцето ми бие до пръсване. Символите нямат особено значение, а изразяват вътрешните ми мисли в момента. Намирам се в ужасно кошмарно състояние, така че предполагам, че те трябва да изразяват това.
Защо избра да се облечеш изцяло в бяло на концерта вместо в черно?
Винаги съм искал чиста бяла екипировка за шоуто (а също и черна, разбира се) а Songs of Darkness, Words of Light ми позволи да бъде така. Аз съм вокалистът, така че "думите от светлина" (от облеклото) се изливат чрез мен. А освен това изглежда много яко.
Песните, които избрахте за този концерт, са от последните ви записи, без да забравяме и някои славни моменти от историята и миналото на My Dying Bride. Защо избрахте предимно песни от последните години на групата?
Естествено, става все по-трудно да подготвяме сетлиста след всеки следващ албум, защото броя на песните нараства и винаги имаме затруднения. Опитваме се за включим поне по една песен от всеки албум, но понякога и тази схема не е добра. Преди всичко правим подбор по нашите предпочитания, а след това се съобразяваме и с публиката, но е неизбежно да пропуснем нещо, което феновете обичат.
Имаше нещо, което ме "притесни" по време на шоуто и това беше реакцията на публиката. Имаше неудържими моменти... но голяма част от времето публиката изглеждаше безжизнена и просто се взираше в групата. Те би трябвало да бъдат по-жизнени, да се забавляват и да дивеят, а не просто да гледат. Ти какво мислиш за това?
Аз дори не забелязвам публиката. Те могат да се държат както искат, за мен няма разлика. Нашата музика е доста разнообразна и не провокира много движение, ние не сме Slayer. Всички знаят какво да очакват от нас, а екзалтираните танци определено не са част от това.
Това, което наистина ме впечатли от Sinamorata, беше фактът, че сте използвали видео материали, направени от феновете на групата. Това наистина е проява на уважение към вашите дългогодишни фенове и са едно чудесно допълнение като част от Sinamorata.
Да, ние мислихме, че ще зарадваме феновете, включвайки някои от техните творения, вдъхновени от My Dying Bride, в DVD-то, и те страшно го харесаха. Има добри и не толкова добри неща, но по-важен е фактът, че сме им дали вдъхновение за творчество.
Ти не само си добър интерпретатор, а лириката ти си е чиста поезия, и също така си създал илюстративния материал за My Dying Bride и други илюстрации, които са чудесни, някои от тях, скръбни, други абстрактни, трети неясни и меланхолични. Би ли казал няколко думи за тази своя артистична страна?
Процесът на създаването на рисунките е много сходен с този на писането на текстовете; късно нощем с няколко чаши вино. Ако не мога да се спра на нещо, което мога да опиша с думи, тогава се опитвам да си създам визуална представа и да пресъздам нещата по този начин. Повечето от материалите, които съм създал, са много абстрактни, поради идеите, които ми минават през ум, докато ги правя, и често поглеждам после някои от тях и се чудя какво по дяволите се е случвало с мен, докато съм ги рисувал. Харесвам мрачното и еротично изкуство и постоянно допълвам колекцията си. Вижте www.azzron.com, но да предупредя, всичко е малко странно. Това е нещо лично мое и не очаквам хората да се забавляват, гледайки нещо, което не разбират.
Ще кажеш ли кои са любимият ти не-метъл изпълнител и албум?
Обожавам Nick Cave & The Bad Seeds и особено "Murder Ballads", но също обичам и Dead Can Dance - "The Serpents Egg" и Swans - "White Light From The Mouth of Infinity".
Какво се крие в дълбините на вътрешния ти свят?
Дори и аз не съм посветен в тази информация. Не съм сигурен дали някой от нас наистина знае какво има дълбоко в него, но определено ще е преживяване да откриеш това.
Aaron, как се чувстваш, поглеждайки назад в миналото? Какви бяха мечтите ти, когато създадохте My Dying Bride през деветдесетте и какво е усещането сега, виждайки какво сте постигнали?
В началото на нашето съществуване като група една от целите ни беше да направим запис. После да свирим на живо в Европа. Бяхме много щастливи, че постигнахме и двете неща първите две години. Честно казано, в момента нямам определени цели за My Dying Bride, тъй като сме направили всичко, което някога съм искал, от което съм много горд и щастлив.
Измина известно време откакто излезе албумът Songs of Darkness, Words of Light, работите ли по нови композиции? Какво да очакваме от My Dying Bride в близко бъдеще? Имате ли планове за нов албум? Ако е така, можеш ли да ни дадеш представа какво ще представлява?
Сега сме съвсем в началото на подготовката за следващия ни албум и още е твърде рано да се каже нещо за звученето и структурата, но сме запазили студиото за следващия април, така че най-вероятно следващото издание ще бъде октомври/ноември 2006 и ще бъде последвано от турне из Европа.
