Отново на линия след 15 години тишина, британските траш метъл легенди Onslaught издават албума на живота си. Брутален, завладяващ и преливащ от енергия, “Killing Peace” може да се конкурира по класа с който и да е траш албум от последните две десетилетия. Съставът е от оригиналните членове Nige Rockett (китари) и Steve Grice (ударни), както и вокалиста Sy Keeler (който пее в първите 2 албума на Onslaught – “Power From Hell” и “The Force”), басиста Jim Hinder и китариста Alan Jordan. Разбираемо развълнуван от най-новото превъплъщение на групата, Nige Rockett е нетърпелив да сподели ентусиазма си, както и няколко страхотни нови парчета, с новото поколение метъляги... ето я цялата история за прераждането на Onslaught!

Как се случи реюниъна на Onslaught?

NR: Наскоро осъзнахме, че тази година празнуваме 25-тата си годишнина. Аз и Steve винаги сме поддържали връзка. Останахме приятели и живеехме в общо взето един район и се виждахме всеки уикенд на по бира. Един ден се срещнахме и Steve ми показа разписката за дивидента си от приходите на бандата. Беше за 5 пенса! Не бяхме говорили за групата от години. За нас тя бе нещо свършено, но започнахме да обсъждаме нещата и разбрах, че той все още е в контакт с Jim. Говорихме през следващите две седмици и тогава той ме попита дали съм мислил да се съберем с групата отново. Отговорих му: “не, не съм мислил за това”, и тогава той ми каза, че вече е говорил с останалите момчета и всички са били съгласни да го направим, затова предложи да направим всички една среща. Реших, че няма лошо, въпреки че не бях готов за това, но след като седнахме и поговорихме, идеята започна да звучи добре и решихме да порепетираме.

Как беше първата репетиция? Не бяхте ли малко “ръждясали”?

Беше пълна скръб! Ужасна! Всъщност беше наистина смущаващо, защото отидохме до една репетиционна в Бристол, която е собственост на едни пичове, които са големи фенове на тази музика. Те очевидно знаеха кои сме и това, което чуха, беше отвратителен шум! Не знам какво са си помислили! Не можех да свиря нито една от старите песни. Някои от нещата са доста трудни за свирене и аз просто не можех физически да ги изпълня. Бях много далеч от истината и не можех да си спомня нито аранжиментите, нито рифовете. Това е нещо, което трябва да оставиш само да се появи в главата ти. Не бях свирил както трябва от девет години, горе-долу така беше и за Steve и Jim. Sy е бил в няколко групи през това време, но нищо по-сериозно. Така че всички бяхме зле. Започнах да мисля, че няма да можем да се справим, но след като репетирахме две седмици, нещата лека-полека почнаха да се получават. Накрая стигнахме дотам, където спряхме преди време.

Новият албум оставя впечатлението, че всички сте станали по-добри музиканти...

Да. След като започнах да свиря отново, бях забравил всички вредни стари навици. Сякаш мога да свиря старите песни много по-добре, а новите се получиха много лесно. Странно е.

Възприемате ли тази нова ера за групата като недовършена работа?

Ами, първият път приключихме по неподходящ начин. Някой каза, че му е писнало, след това и други подхванаха същото и всичко се скапа. Когато седнахме да говорим за това какво искаме да правим, си спомних, че бях бесен от последния албум и да – наистина имахме работа за довършване. Първите два албума бяха много сурови. Бяхме млади и още се учехме да свирим на инструментите си. “The Force” беше подобрение в сравнение с дебюта, но все така суров, затова този път исках да съм сигурен, че сме направили албума, който винаги сме искали да направим.

Мислиш ли, че все някога успяхте да получите признанието, което заслужавахте тогава?

Всъщност не. Американските групи получиха цялата слава, а ние останахме в периферията. Понякога беше дразнещо да гледаме как други групи обират лаврите. Безспорно много от онези групи бяха пионери в жанра, но ние също допринесохме много.

Това явно е най-добрият албум, който сте правили и е лесно сравним с който и да е албум от класическите години на Slayer или Metallica…

Някои от коментарите, които чухме за албума, са наистина страхотни. Невероятно е. Знаехме какъв ще е отзива от работата с Andy Sneap, затова и го потърсихме. Искахме голям, плътен и зъл звук и получихме точно това. Той свърши чудесна работа и изкара най-доброто възможно изпълнение от Sy.

Колко важно беше завръщането на Sy в групата за реюниъна?

Много важно. В противен случай това въобще нямаше да стане. Чувствахме, че единствено правилният начин да го направим отново е ако Sy е в групата. Това беше очевидно от реакцията, която получавахме от феновете. Не можех да повярвам до каква степен се е подобрил гласа му, след като се събрахме. Сега има много мощен глас и става все по-добър.

Новият албум продължение ли е на нещо, което правехте преди, или е ново начало?

Искахме да направим нещо, което звучи свежо и в същото време да продължим оттам, където бяхме по времето на “The Force”. Разбира се, от този албум минаха 20 години, затова трябваше да направим нещо, което да е стойностно само по себе си през 2007-ма. Искаме едно изцяло ново поколение метъли да ни хареса, защото те не са имали възможността да ни чуят първия път. Това беше важно от самото начало.

Имаше ли възможност да следиш какво се случва на метъл сцената?

Когато спрях да свиря метъл, някак си спрях и да го слушам. Правих това нон-стоп в продължение на 13-14 години и след това се откъснах тотално, докато Sy, например, никога не е спирал. Той знае всичко за всяка метъл банда – всичко. Той продължи да слуша олдскуул неща, както и нови групи. Аз обаче нямах много време да слушам нова музика.

Кой според теб вее знамето на метъла, който ти харесваш?

Наистина не знам! Харесвам някои от нещата на Chimaira, както и 3 Inches Of Blood. Не съм слушал много нови неща и не съм си го поставял за цел. Както и Steve, все още слушам много стари групи като Destruction, Kreator и Celtic Frost. Следя какво правят и в момента. Миналата година направихме няколко шоута с Exodus и те наистина звучат страхотно. Последният им албум ми е любимият! Звучи модерно, но има усещането на старите неща. Това е супер. Точно това харесвам.

Когато пишеше новите парчета, кое те вдъхновяваше?

Отне ни доста време, докато постигнем подходящото разположение на духа. Това, с което започнахме, е да потърсим някои стари и неизползвани ленти и демота, които не бяхме издавали, за да видим дали можем да използваме нещо. Написахме три или четири парчета на базата на този материал, но нещо не се получаваше. Тогава Jim се намеси повече в процеса на композиране и го тласна в правилната посока. Накрая запазихме само част от една от тези песни. След като веднъж уцелихме ваксата, нещата се получиха лесно. Това обаче ни отне няколко месеца.

Това определено е албум, пълен с чудовищни рифове...

Чух много албуми, които нямат много “хващащи” рифове. Това е нещо, което определено липсва при по-новите банди. Запомнящите се рифове бяха много важна част от класическата траш сцена, затова се опитахме да ги запазим.

По-добре ли се чувстваш с групата сега, отколкото преди години?

Някой ме попита същото наскоро и е интересно, че ме питате, защото осъзнах колко по-добре се чувствам сега, отколкото първия път. Много по-добре и по-лесно е и стресът е много по-малко. Не усещаме натиск и си прекарваме весело. Страхотно е да правиш отново концерти и да се срещаш с хората. В момента сцената е много добра и е по-лесно да накараш хората да чуят какво правиш. Интернет е страхотно средство, което прави живота много по-лесен. Иска ми се да съществуваше преди 20 години!

Как се озовахте в Candlelight Records?

Всъщност преговаряхме с няколко лейбъла. Старият ни мениджър Пийт винаги ме е карал да събера групата отново, а Стив от Candlelight и Plastic Head винаги е проявявал интерес към това да направим нещо заедно. Знам, че Plastic Head са преиздали първите два албума. И така, срещнахме се с тях, поговорихме за нещата, които бяха издали, те изглеждаха честни пичове и се почувствахме като у дома. Нужен е само един час път с кола, за да се видим с тях. Този път искахме някой, на когото можем да вярваме, затова избрахме тях и досега е супер. Онзи ден ни звъняха от немския офис, за да ни кажат, че албумът ги е отвял и че нямат търпение да работим заедно. Това не ни се е случвало досега и мисля, че е добър знак.

Реакциите за албума са страхотни. Как се чувстваш при този факт?

Направо е жестоко! Слушам албума всеки ден, като фен. Когато правехме предишните албуми, бях в студиото всеки ден и всяка минута, а сега нямах време. Знаехме, че Andy ще работи по него сам и резултатът беше такъв, какъвто очаквахме. Точно сега го слушах като фен и много се кефя. Страшно съм доволен от всичко в албума.

Какво искате да постигнете с този албум?

Би било супер да се занимавам с това отново по цял ден. Не знам дали ще е възможно. Вече започнахме работа по две парчета за следващия албум. Искаме да задържим този импулс и да издадем следващия албум скоро след този. Този път посетихме места, където никога не сме били преди и това е още една част от въодушевлението, което изпитваме!

Интервюто е любезно предоставено на Metal World от Plastic Head Distribution.