Удоволствие е да се говори с Peter “Peavy” Wagner, една от немските хеви метъл икони и лидер на Rage. Ерудиран и открит събеседник, Peavy говори изчерпателно и с желание по всяка тема. И умее да поднася добрите новини като гръм от ясно небе - от настоящия разговор стана ясно, че Rage ще изнесат концерт в България през май.

Здравей, Peavy, страшно се радвам да те чуя. Как си?

Чудесно, благодаря.

Поздравления за новия ви албум “Carved in Stone”, звучи доста солидно. Напомня ми на старите неща от времето на “Trapped” и “The Missing Link”. Никакви по-оркестрални неща, като изключим “Lord of the Flies”. На какво се дължи това?

Прав си, той има приблизително същата енергия като албумите ни от началото и средата на 90-те. Не бих казал, че сме го целяли, просто така се случи. Има няколко причини за промяната. Първо, бяхме вдъхновени от албума по случай двадесетата годишнина на Nuclear Blast – “Into the Light”. Victor написа музиката, мое дело са текстовете, записвахме го заедно. Целият този материал беше много пряк и на нас това ни хареса, общо взето останахме в същото настроение след завършването му. Помислихме си колко добре би паснало това звучене за новия албум на Rage. Втората причина е смяната на барабаниста. Новото попълнение - Andre, е заклет фен на хеви метъла и свири само в подобен стил. Mike не беше такъв, той си падаше по неща като фюжън и джаз далеч повече.

Да, но винаги съм намирал стилът на Mike за доста агресивен и мощен. Не само в Rage, но и във всички останали метъл групи, в които съм го слушал, той свири с една специфична острота.

О, на сцената той е страшно агресивен, беснее много. Понякога и в студиото е такъв, но това отговаря на собствената му душевност - Mike си е агресивен като човек. Сигурно се дължи на прекалено многото музикална теория, която е поел, и понякога му се иска да вилнее. Това всъщност беше един от проблемите, заради които в крайна сметка го изритахме от бандата. Mike се държеше твърде агресивно и към нас самите, често се караше или посбутваше с нас, накрая малко взе да ни плаши. (Смее се) Както и да е, Andre обожава този тип свирене, по-метълското, освен това живее и в същата област като нас, което улеснява репетирането и работата в колектив неимоверно. Та, на “Carved in Stone” не му оставихме никакъв избор, всичко го буташе в тази по-хеви посока. Не го родихме в главите си, той просто се случваше в репетиционната. Трябва да призная, че резултатът ми харесва страшно много – звучи свежо, духовито, тежко.

Няма как да избегна пак темата за Mike. Кажи ми какво точно доведе до изгонването му?

Едната причина вече споменах. Музикално също имаше търкания. Той е професионалист до мозъка на костите си, има богат опит, също и познания в теория на музиката, а винаги е свирил това, което ние композирахме. За осемте години, през които беше в Rage, той се промени коренно. Постепенно музиката на групата започна да го интересува все по-малко и по-малко. Постоянно искаше да избута своите неща на преден план. Често настояваше, че това или онова соло на барабан било уникално важно; а ние си говорим просто за едно барабанно соло, по дяволите. Често ни караше да слагаме повече свързващи части, където да изсвири още някакво голямо соло. Последната година стана твърде настоятелен и агресивен. Започна да се сбива с техниците ни или с екипа. Веднъж дори се ступахме с него, по време на последния концерт в Барселона. Тогава той буквално се изплю в лицето ми. Не бих казал, че това говори за особено уважение към мен. В този ден реших, че това вече минава всякакви граници и той не може повече да продължи в една група с нас. Опитахме се да завършим вече започналото турне, тъй като оставаха още договорени концерти, би било гадно да ги отменим всичките наведнъж. В следващите седем месеца той не обели и една думичка с нас. Продължавам да се чудя защо всичко това се случи. За тези осем години, през които бяхме заедно, нямаше и едно събитие, което да му е оказало такова огромно влияние, че да го озлоби. Искахме да се срещнем и да поговорим за положението между нас. Защото как може да продължим като група и да работим пълноценно, ако не си говорим един на друг? Той не благоволи да се видим нито веднъж. Може би поне десет пъти отлагаше или отказваше уговорките, така че накрая просто ни дойде до гуша и го отсвирихме.

Нека да се върнем на новия албум след тази не толкова приятна тема. Разкажи ми малко повече за композирането и записването на “Carved in Stone”. Какво ново този път?

Започнахме да пишем музика още преди лятото на миналата година. Разликата този път е, че зависехме много един от друг по отношение на композирането. Работехме винаги в тим, репетирахме усилено – заедно тримата. Провеждахме репетициите директно в нашето собствено студио, което е голямо улеснение, защото в момента, в който ти дойде някаква нова идея, имаш възможността да я запишеш. Самите записи започнаха в края на август и привършихме с тях към октомври.

Rage е трио, какви предизвикателства към вас крие това? Предполагам, не е особено лесно да композираш музиката си, така че да звучи еднакво добре и в студиото, и на сцена?

Това не е толкова въпрос на композиране, колкото на аранжиране. И то предимно към Victor, защото той е единствената китара в Rage. Обикновено най-големият проблем идва в частите с неговите сола, когато китарата се отделя от централната музика и стои сама за себе си. В тези части трябва да сме особено активни ние – басистът и барабанист, трябва да запълним липсата на китара в ядрото на музиката с нещо интересно – силен риф, серия от интригуващи преходи или подобни неща. Така че всичко се свежда до подходящо аранжиране и голяма доза въображение във вече споменатите части.

Преди време вие станахте квартет за немалко албуми, имахте втори китарист. Какво ви накара да се върнете отново към тричленния си вид?

Знаеш ли, моята първа група се състоеше от трима човека.

Имаш предвид Avenger?

Не, още преди Avenger. Само че нямаме никакви записи с нея, дори и демо. Това беше преди много време. (Смее се) Първият състав на Rage, знаеш, също беше трио, между ’86 и 93. Това определено е моят любим тип група. Причината, поради която добавихме още един музикант, беше, че тогава нямахме китарист, който да е достатъчно добър, че да се справи сам. Когато имаш само един китарист, този човек трябва да има нужната подготовка да свири всички стилове, да е запознат с всички техники. Този човек трябва да е наистина много умел.

Ясно. Така че, предполагам, е изключено да станете пак четирима някъде в бъдещето.

Абсолютно. Сработили сме се чудесно като тричленна група и се забавляваме ужасно.

За пореден път имате песен на религиозна тематика (както “Kill Your Gods” от предния ви албум, например) – “One Step Ahead”. Какво е отношението ти към религията?

Определено не вярвам в Бог. Вярвам в живота. Вярвам, че всичко в тази вселена е направено от една и съща енергия и нищо не се губи. Когато умираме, тази енергия просто се преобразува в нещо друго. Смятам, че всички видове религия са не просто безсмислени, те са опасни. С религията се злоупотребява, за да се контролира човешкия ум. Светът, поне днес, би бил по-добро място без това средство за масова заблуда. За мен “бог” е просто друга дума за “живот”, това е олицетворение на живота, нищо повече. Нямаш си идея колко се дразня от думата “бог”. Тя вече е толкова извадена от значение, толкова се злоупотребява с нея, всеки се гаври с понятието, или го тълкува по някакъв идиотски начин, че на мен вече ми е противно да го употребявам.

Има и немалко песни за политиката и света, в който живеем днес. Тази тема те вълнува вече от известно време.

Специално за “Carved in Stone”, това е главната тема, която минава през повечето песни и ги обединява. Това е главната идея. Напоследък пиша много лични есета за модерния свят и общество, в повечето случаи страшно цинични. Те просто отразяват моята гледна точка. Много от тях намират място сред нашите песни след подходящото дооформяне.

И какво е мнението ти за модерното общество? Какво не е наред с нас? Виждаш ли някакво светло бъдеще?

Не, определено не виждам светло бъдеще. Смятам, че хомо сапиенс ще си отиде, както всяко същество на този свят. Това е съвсем естествен процес в еволюцията – всеки вид изчезва или се променя рано или късно. Крайно време е светът да види нов човек. Homo Future, може би (смее се). Смятам, че човекът се провали като вид, и то жестоко. Доста далеч сме от парадигмата, поставена за новото хилядолетие. Нещо повече – наблюдавам страните като Китай, Япония и Индия, които се придвижват бавно към позицията на бъдещи световни лидери. За мой огромен ужас виждам, че правят същите грешки, през които мина и западният свят. Очаквам тотален хаос в бъдеще.

“Lord of the Flies” е по-различното парче в този албум. Разкажи ми малко за нея. Истински оркестър ли чуваме, или само семпли?

И двете. Части от песента са записвани на кийборд, други са изпълнени от оркестър. За да бъдем точни, Victor презаписа цялата песен преди няколко дни в изцяло симфоничен вид. Използвахме същия оркестър, с който записахме “Lingua Mortis Suite” за предния ни албум, “Speak of the Dead”. Поводът е подготвяната от Nuclear Blast видеоигра, но той би могъл да ти разкаже по-подробно за целия проект, аз не съм много запознат. Колкото до версията в албума, изобщо нямахме намерение да използваме оркестър, но колкото повече напредвахме с оформлението на песента, толкова по-ясно ни ставаше, че няма да минем без този елемент. Заснехме също така видеоклип към парчето - доста мрачен, както си подобава.

С Rage сте преминали през един куп звукозаписни компании. В коя от тях си се чувствал най-добре, и най-свободен като музикант?

Не е удачно да се сравняват така лейбъли, защото всеки от тях по някакъв начин е бил правилният за нас по това време. Например, през 80-те имахме договор с Noise Records, който през тези години беше преобладаващо дет метъл лейбъл. Със сигурност извлякохме ползи от този факт, както чисто музикално, така и на ниво популяризиране на групата. В началото на 90-те Noise отслабна неестествено, защото Karl Walterbach, тогавашният собственик, продаде компанията и качеството западна. Преминахме към G.U.N., отново едно невероятно добро решение за нас, защото те имаха нужните средства, умение и желание да ни промотират по най-добрия възможен начин. С времето, обаче, G.U.N. се преориентираха към поп музиката и нашето място не беше там. Подписахме със SPV, после и с Nuclear Blast. Днес Nuclear са може би най-силният и влиятелен лейбъл за екстремна музика, така че за момента просто няма какво по-добро да желаем за нас. Но ако говорим по-общо, звукозаписните компании като цяло започват все повече да губят позицията си на институция.

А какво мислиш за музикалната индустрия и нейното бъдеще в такъв случай?

Смятам, че тя ще умре след няколко години. Продажбите, и то не само на метъл албуми, спадат до страшно ниски нива. Така че скоро ще стане финансово неизгодно да напечаташ CD и да го доставиш до съответния магазин. Вбъдеще всички просто ще даунлоудват музика. Поне очаквам това до момента, в който се намери някакъв адекватен начин да се проведе подобен процес, така че и да се печели от него. В днешно време най-големият бизнес партньор на хеви метъл групите в Германия са агенциите, които организират концерти. Основните приходи идват именно от турнета, ние живеем главно от нашите концерти, не от продажбата на албуми. Тяхната функция в днешно време е главно да промотира самото турне, а в миналото беше точно обратното – концертите рекламираха съответния албум. Не мога да дам точна прогноза, но вярвам, че след 10 години повече няма да има звукозаписни компании.

Каква е според теб причината за това?

Пиратството е само една причина, но определено не най-голямата. По-определящ е фактът, че музиката е общодостъпна – за всекиго по всяко време. Можеш да си набавиш всичко по Интернет за броени минути. Поради това музиката загуби своята стойност. Днес слушателите са по-скоро консуматори, а не ценители – ти просто сваляш поредната банда, чуваш я, надали има втори път, защото просто преминаваш към следващата. Загуби се стойността на групите, които хората слушат и ценят. И още нещо – компютърните технологии днес улесняват записването на музика. Всеки може да седне пред компютъра си и да запише за нула време своите идеи, след това да ги пусне из Интернет на всеослушание. От една страна, това е чудесен начин да се свързваш с хора, да намираш нови неща, но от друга, е просто една голяма вълна, която те поглъща и ти се загубваш, може би дори губиш преценка. Това, според мен, ще доведе до краха на цялата система за производство на музика. И не говоря само за метъл – сигурно си чул, че преди няколко седмици Madonna подписа договори само с промоутърските агенции, които ще организират концертите й. Изобщо не подписа договор със звукозаписна компания.

Да те върна малко назад във времето. Каква беше причината за големия скандал между теб и братята Efthimiadis?

Е, каква да е, те ме преебаха здраво. Сформираха си поп банда зад гърба ми. Точно по средата на записите за албума сме и един ден просто не се появиха в студиото. Звъня им аз и те ми съобщават, че работят по новия си проект. Сервираха ми, че няма как да завършат записите с Rage, нито да проведат турнето, което вече беше договорено, подписано и обявено. Наприказваха ми един тон глупости за Rage и как в момента смята да се захванат с поп музика, защото това ги вълнувало повече. Можеш да си представиш, че оттогава не поддържам какъвто и да било контакт с тях и по-добре така, защото ако ги видя някъде, ще им скъсам задниците от бой. Да вървят по дяволите. Те си получиха каквото заслужаваха. Провалиха се тотално, в момента изобщо не се занимават с музика. Даже дочух от приятели, че Chris живее в апартамента на родителите си, можеш ли да си представиш? Така става, като преебеш някого – винаги има последици. Как може да са такива идиоти – Rage е перпетуум мобиле, нещо, което се движи от само себе си, има история, има и бъдеще. Дори ако парите са били основен фактор, Rage беше голямо име по това време и да си в такава група ти дава сигурност и гаранция, че, примерно, ще си платиш наема следващия месец. И ти да захвърлиш всичко това, само за да си заформиш някаква поп бандичка? Трябва да си много зле.

Не е лъжа. (Смеем се) Добре, да оставим двамцата. Soundchaser-ът e вашата запазена марка и символ – както е Eddie за Iron Maiden. Той се появява по кориците ви още от самото начало на групата, а написахте албум за него и за историята му едва преди пет години. Разкажи ми как избрахте Soundchaser-а за символ, как започна всичко?

Съществото Soundchaser се роди през 88-ма. Joachim Luetke, много добър мой приятел, нарисува корицата за албума “Perfect Man”, където съществото се появява за първи път. И двамата сме фенове на H.P. Lovecraft и четем книгите му с голямо удоволствие. Той развива една идея за извънземен разум, който е пристигнал на Земята преди хилядолетия. Този вид е започнал да се размножава на нашата планета и по същество се превръща в началото на еволюцията. Обсъждахме тази история, мислихме около нея и така ни хрумна идеята за Soundchaser-а – еквивалента на Великите древни от книгите на Lovecraft. Чак години по-късно започнах да пиша за съществото и така се роди албумът “Soundchaser”.

Ти участва в проекта на Markus Grosskopf Bassinvaders тази година. Разкажи ни малко повече за албума и неговото създаване.

Беше страшно удоволствие да работиш по такъв проект. С Markus сме стари приятели. Един ден той се свърза с мен и ме попита дали искам да напиша две песни за албума и аз, разбира се, приех. Вербувах и Andre, новия ни барабанист, за каузата, той блъска в шест или седем от парчетата. Изкарахме си много забавно, защото се събирахме често с Markus, Tom [Angelripper от Sodom – бел. ав.] и останалите момчета. Уникален проект, не мога да се сетя някой да е правил нещо подобно някога – да запишеш нещо с над десет бас китариста и само една електрическа китара. Беше нещо специално за всички ни.

И още един албум с твое гост участие, става въпрос за испанските пауър метъли Darksun. Те издадоха преди месец видеоклип на песента “Prisoners of Fate”, в която ти поемаш част от вокалите. Как се запознахте и как се сработихте заедно?

Ние сме приятели от доста време. За първи път ги срещнахме в студиото, където репетирахме. Тогава те записваха там своя нов албум, ние се засякохме и се заприказвахме с тях. Когато имаме концерти в Испания, обикновено идват да кажат здрасти. Впоследствие те помогнаха и за испанския превод на “Full Moon” за предния ни албум.

Кои са любимите ти вокалисти и бас китаристи?

Любимият вокалист определено е James Hetfield, a басистът е Billy Sheehan.

И накрая, какви са бъдещите ви планове?

В момента се подготвяме за европейското ни турне, което ще започне през март и ще продължи до май, включително. Между другото, ще имаме и шоу в България.

Моля?! Изобщо не бях чувал за подобно нещо!

Да. Всъщност, днес подписахме договор с агенцията. Не съм сигурен за точната дата и място, защото, както казах, всичко се случи днес, но доколкото си спомням, концертът няма да е част от турнето, а ще се проведе малко след неговия край през май тази година. Мисля, че съвсем скоро ще го обявим заедно с точните данни.

Това наистина е прекрасна новина, нямаш си идея колко ме зарадва с нея. Благодаря ти много за интервюто и успех занапред. Ще се видим на концерта.

И аз благодаря. До скоро.