За Rammstein израстването зад Берлинската стена е било въпрос на живот и смърт.Невероятната история на бандата най-после може да бъде разказана... Погледнат отдалече, Източен Берлин изглежда като всеки друг проспериращ западен град. Навсякъде има бензиностанции, заведения за бързо хранене, супермаркети, кино комплекси. Когато навлезем в града обаче, внезапно първоначалното впечатление от Източен Берлин започва да се променя. Навсякъде има стари сгромолясващи се сгради с надраскани и разрушени стени. Трябва много да се внимава с балконите на същите тези сгради, тъй като всеки момент някой от тях може да падне. Точно под един такъв балкон намираме групата Rammstein, които изглежа не знаят за опасността, която виси над главите им.

Присъстват само четирима от общо шестте члена на групата - китаристът Paul Landers, басистът Oliver Riedel, барабанистът Christoph Schneider и Christian 'Flake' Lorenz. Отсъстват Richard, който по-късно се включва към интервюто чрез телефонна връзка и Till Lindemann, който по принцип не дава много публични изявления и в момента не може да бъде намерен. Това е първото завръщане на бандата в родния им град след тяхното уморително турне, с което популяризират новия си албум "Mutter". Атмосферата е приятна и отпусната. Членовете на групата се радват, че най-после могат да се отпуснат, а и да обърнат внимание на личните си проблеми - да прекарат малко време със семействата си и да отпочинат.

Rammstein отдавна се считат за една от най-необикновените банди, прочути са със своите лайв изпълнения с огнехвъргачки и пиро ефекти, но историята как са се събрали е още по-изумителна, тя може да бъде описана като един триумф над бедите и несполуката. Rammstein израстват от западната страна на Берлинската стена, е описват това място като "сивото" общество, където опашките са дълги, забавата - кратка и всичко от прическата ти до покупките, които си направил, тайно се записват някъде. За човек, който не е свикнал на такива условия, този начин на живот изглежда безкрайно труден, дори невъзможен.

Paul Landers започва пръв да разказва историята на групата. Китаристът е душата на бандата, докато говори жестикулира и издава всякакви звуци. "Живеехме като личинки в парче месо" - спомня си той. "Живеехме в репресивно общество, но използвахме всяка възможност да се проявяваме и да правим нещата по различен начин". Landers бързо намира начин за изява - той бива завладян от силата на електрическата китара, започва да свири пънк музика и основава бандата FeelingB заедно с Flake и Christoph Schneider. Когато не ходели да свирят по концерти, Flake и Landers продавали якета, които сами правели от чаршафи и парцали, на черния пазар. Две продадени якета на месец им осигурявали парите, които получавал обикновен работник. "Доста лесно беше да си изкараш прехраната без да работиш и в същото време да не се забъркваш в неприятности" - казва Landers. "Проблеми имаше само ако те хванат."

Richard, Till Lindemann и Olli са родени в село в източна Германия - Schwerin. Като дете Richard мечтаел да стане рок звезда и разказвал за мечтата си на всеки, който би му обърнал внимание. С часове пеел и се записвал. Като тийнейджър имал много проблеми - опитвал се да постигне музикалната си мечта, семейството му оказвало голям натиск, а също проблем било и малкото село, в което живеел, където всеки трети бил информатор за Щази. "В Берлин беше различно, защото беше голям град и не бяха толкова информирани" - обяснява Richard. - "В малкото село знаеха всичко." В началото на 1989 Richard участва в демонстрация и бива арестуван и разпитван от полицията в продължение на 3 дни. "Трябваше да стоя по 6 часа обърнат към стена, а ако помръднех, ме биеха" - спомня си Richard. Китаристът бива толкова разбит от това преживяване, че решава да избяга на запад през Берлинската стена. Трябва да се отбележи, че на пазачите на стената било наредено да убиват всеки, който се опита да премине през Берлинската стена. Richard е единствения член от бандата, който рискува живота си за едно по-добро съществуване. "Понякога просто трябва да направиш нещо, трябва да поемеш риска" - казва той.

Till Lindemann се радвал на по-добър живот от своя дългогодишен приятел Richard. Дори тогава вокалистът бил много загадъчен и имал много любопитна история. Той бил олимпийски плувец, а след това се оттеглил и се захванал с възможно "най-рокендролската професия" -плетял кошници... Това отчасти било заради съсипано от употреба на стероиди юношество. Чрез своята професия Lindemann си "изплел" кола и къща - неща, които малко хора можели да си позволят. Една сутрин в градината му, след особено "тежко" купонясване, се озовали Landers, Flake и Scheneider. "Той беше един от "тихите селяни" - спомня си Flake. "Пишеше поезия, а в същото време можеше да вдигне колата си на ръце. Беше висок и голям, правеше всичко сам." Въпреки, че нямали много общи неща, те се сприятелили. Lindemann бил впечатлен от музиката, която Flake и компания правели, а те пък получили нещо много ценно от Lindemann - транспорт. "Къщата на Till беше място за купони" - казва Landers. "Уредбата винаги беше на MAX, а когато ходехме на концерти, винаги се скупчвахме в колата му. В неговия автомобил по всяко време имаше поне 10 човека..."

В началото Rammstein бил просто един проект създаден от 6 музиканта, но след падането на Берлинската стена, те осъзнали колко много нови възможности се отваряли пред тях. Усещали прилив на енергия, били много развълнувани. Започнали да експериментират. "Беше като анархия" - казва Schneider. "Няколко години можеше да правиш каквото искаш." По това време пътували за първи път, направили първото си турне и имали достъп до технология. Освен това осъзнали, че за да продават музика и да покажат, че тежат на мястото си, трябвало да останат верни на германските си корени. Вдъхновени от дисциплината, която царяла в Американските концерти, те се завърнали у дома и започнали да се концентрират върху Rammstein. Правели отмерените последователни ритми, монотонни рифове, дълбок, силен вокал, които по-късно станали запазена марка на групата.

"Бяхме напълно свободни, музиката ни идваше отвътре." - казва Richard Kruspe. До този момент Lindemann се опитвал да пее на английски, но това се оказало пречка за по-задълбочените му идеи за текстове. Членовете на бандата решили, че ако искат да свирят автентичен, германски метъл, трябвало да "превключат" на родния си език. Историите на Till за насилие и смазващи емоции намерили нов глас. "Ние свирихме hard музика, стояхме на едно място и имахме къса коса, ние бяхме различни" - казва Richard Kruspe.

Цялата кариера на Rammstein се върти точно около тази различност. Тяхната уникалност и това, че свирят на родния си език, ги прави обичани по цял свят, освен в собствената им страна. Въпреки, че това интервю се провежда в родния град на групата, то нито веднъж не е прекъснато от фенове, които искат автографи, няма дори любопитни зяпачи. Schneider мисли, че това се основава на факта, че Германската медия все още гледа на бандата като на политически спор, а не като на музикална група. "Феновете купуват нашите албуми и идват на концертите на групата, но медията тук никога не ни е подкрепяла." Въпреки това е интересно да се отбележи, че всички членове, освен Richard Kruspe, още живеят в стария Източен Берлин. Ако прекарате малко време с който и да е от Rammstein, особено с Landers, ще усетите антипатията, с която китаристът говори за новото общество.

"Преди животът беше много по-прост и лесен. Грижеха се за всичките ти основни нужди. Естествено, че се радваме, че стената падна, но вижте всичко това, толкова е грозно..." Той посочва няколко кафета и барове, целите надраскани с графити. Landers показва един клуб,който се казва SODA. "Това е като клуб за юпита."-казва той с отвращение. "Опитват се да бъдат "готини", това е просто грозно. Винаги когато се върна тук след някое турне, Берлин ми изглежда някак повърхностен, безинтересен. Все едно трябва да търся собствения си град."

"Най-лошото е, че никой не осъзнава какво става." - въздъхва той. "Хората тук си мислят, че имат всичко, а всъщност нямат нищо." Китаристът не бърза да приключи с интервюто и решава да покаже някои места в Източен Берлин. The Kesselhaus der Kulturbrauerei - бирена фабрика, в която Rammstein направили първия си концерт през 1993. Той не бил много успешен и завършил само със шест схванати врата на следващия ден. В съседната сграда-музей, се намира един Трабант, а до него една Шкода. Landers отбелязва, че някога едно от тези "чудовища" е принадлежало на Till и е "виновно" за събирането на бандата, която вече съществува от повече от 15 години. Китаристът нежно почуква по капака на колата и това дълго интервю приключва :)

Нов албум от Rammstein се очаква през 2004.