Освен че се утвърдиха като една от най-иновативните формации в метъла за последните десет години, италианците Rhapsody се показаха и особено продуктивни с един концертен и седем студийни албума за този период. Сега гениалната петорка е тук с ново име и нов дългосвирещ запис – какъв по-добър повод за разговор с фронтмена Fabio Lione…

Здравей, Fabio, за мен е чест да говоря с теб!

Благодаря ти! Не знам дали заслужавам толкова силни думи, хаха...

Поздравления за поредния фантастичен албум! Разкажи как мина създаването му...

Както винаги, изготвихме албума във Волфсбург, Германия, с помощта на Sascha Paeth. Той, освен че е голям наш фен, е и изключителен продуцент. След като записахме основните инструменти, пътувахме до Чехия, където работихме с техния национален симфоничен оркестър. После пък се срещнахме с г-н Саруман – Кристофър Лий. Това отново беше чудесно преживяване. Този известен артист много харесва музиката ни, както и историите на Luca. Като цяло, продукцията този път мина малко по-бързо от обичайното. Същевременно се бяхме постарали да композираме албум, който да е по-разнообразен отпреди. Мисля, че слушателят може да усети това.
 

Трябва да призная, че бях учуден колко малко се говореше за “Trimph Or Agony” преди появата му, особено в сравнение със “Symphony Of Enchanted Lands II”. Защо решихте да не вдигате шум този път?

Вярно е. Може би причината е в това, че искахме малко да променим начина, по който правим нещата в групата. Когато правехме “Symphony II”, искахме всичко да е много голямо. Имаше голяма реклама; за пръв път бяхме с Кристофър Лий, за пръв път записвахме с цяла филхармония... Всеки знаеше за всичко, което се случваше около Rhapsody. Този път сменихме стратегията и все пак не спряхме да осведомяваме феновете си за важните новини.

Доколкото знам, този път всички са писали музика. Това е нещо доста необичайно за Rhapsody. Как стана така?

Мисля, че след толкова години вече, химията между нас е по-силна. Говоря в частност за мен, Luca и Alex – тримата италианци. Ние сме това, което остана от първоначалния състав. С Patrice и Alex Holzwarth също сме се сработили чудесно. Вече пет години сме в този формат, а това е чудесно за една група. Не мисля, че ще има повече промени, тъй като в момента всичко е идеално. Изглежда, че момчетата ми имат пълно доверие, защото в този албум за пръв път сам написах цяла песен. Основните идеи за нея всъщност са отпреди три години, когато започнах да умувам над солов албум. Останалите от бандата много харесаха парчето и заедно решихме да го включим в “Triumph Or Agony”. Това като че ли е една от малкото песни в историята на Rhapsody въобще, за които Luca е написал текста, след като е била готова музиката. Мисля, че и завбъдеще всеки музикант в групата ще допринася с по нещо. Това е признак, че се развиваме.

В музикален смисъл “Triumph Or Agony” до голяма степен се явява продължение на предишния албум. Могат ли феновете ви да очакват някакви изненади и експерименти занапред, или смятате да се съсредоточите върху стила, разработен в последните издания?

Опитваме се да еволюираме с всеки следващ албум. Признавам, през първите години еволюцията беше някак по-осезаема. От друга страна, “Triumph Or Agony” е може би най-зрелият ни запис. Също така е и много разнообразен – със сигурност повече от “Symphony II”. Смятам, че ще продължим по същата пътека и занапред, но това не значи, че не можете да очаквате и изненади. Например, смятам за важно да има разнообразие във вокалния подход, както е в “The Mystic Prophecy Of The Demon Knight”. Там има съчетани и много различни стилове музика... Всички в групата разбираме колко е съществено да се предлага на феновете по нещо ново.

Като отвори темата за последната песен, да се спрем по-подробно на нея. Наистина е гениална композиция, където отново можем да чуем много качествени агресивни вокали в твое изпълнение. Кара ме да се запитам, има ли все още шанс някой ден да направите Rhapsody In Black?

Би могло да стане. Това е нещо, което харесваме отдавна - по-яростна музика и вокали... Разбира се, то не е съвсем моят стил, нито пък е това, което феновете са свикнали да свързват с представата за Rhapsody, но пък е интересно и провокиращо. Не изключвам възможността за подобен проект. Би могло да стане и под формата на сътрудничество с някои блек метъл банди и музиканти. Просто трябва да се появи желанието и нужното време. Засега се концентрираме върху предстоящото турне и DVD-то, което ще издадем.

В “Triumph Or Agony” има значително по-малко сола, отколкото в предшестващите го албуми. На какво се дължи това?

От една страна, Luca и Alex се поизмориха от това да носят ореола на свръхмузиканти – всички очакват от тях някакви неземни сола, а в един момент това идва в повече. От друга, самите композиции не изискваха толкова солиране. Като погледна сцената, забелязвам нещо като тенденция сред бандите да намаляват количеството на солата в сравнение с минали години. Смятам, че най-важно е самата песен да е силна. Солото е украшение, което понякога може да добави много към изяществото на едно парче, но то не е основна част.

Защо сменихте художника на обложката? Доста години работихте добре с Marc Klinnert…

Всички в бандата искахме нещо ново – това се отнася и за обложката. Нашите мениджъри ни представиха новия художник. Пробвахме да направим нещо с него и мисля, че резултатът е доста добър. Много харесвам стила на обложката – веднага човек може да забележи, че нещо се е променило. Това е първата ни наистина тъмна обложка. За пръв път е изобразено закрито място – може би пещера, или някаква тъмница. Затова и драконът не е разперил крилата си... Но аз нямам нищо против Marc. По мое мнение той свърши фантастична работа за нас!

Не мога да не те попитам за смяната на името. Каква беше същинската причина да прекръстите групата на Rhapsody Of Fire?

Както знаеш, през 2005-та година проведохме първото си турне в Северна Америка. Някакъв американски музикант ни забеляза и се свърза с нас. Оказа се, че той притежава правата върху името Rhapsody. Това беше много странно за мен. Девет години съществуваме като банда под това име и изведнъж се появява този човек, за да ни сервира подобни неща. Не желаеше да се наричаме повече Rhapsody и вероятно беше прав, поне от законова гледна точка. В крайна сметка мисля, че намерихме най-доброто решение. Вярно, направихме малка промяна, но според мен до голяма степен си е същото име. По този начин и той е доволен, и ние сме доволни – не се стигна до съд и излишни разправии.

А въпросният човек за какво използва името Rhapsody?

Той се занимава с музика, доколкото разбрах, но е съвсем различна от нашата. Няма група, твори сам. Не съм слушал нещата му... Ако трябва да съм честен, не разбирам дори с каква идея е регистрирал думата Rhapsody. Но така или иначе, с това се свърши и то по най-добрия начин.

Преди няколко месеца издадохте отличен лайв албум. Кога да очакваме пълно концертно DVD и какво ще представлява то?

Мисля, че DVD-то ще се появи догодина, през октомври или ноември. Смятаме да заснемем всички предстоящи концерти от турнетата ни със и без Manowar до средата на 2007-ма. Така ще можем да включим в изданието максимално количество материал. Ще бъде доста голямо DVD и почитателите ни ще могат да видят как бандата се е развила през годините.

Говорейки за Manowar, какво е усещането да делиш сцената с тях?

Те са изключителни професионалисти. Свирят вече над 25 години и могат да научат на много неща една млада банда. Страхотна възможност е да работим с тях. И като хора са много свестни. Eric и Scott са мои добри приятели. Съжалявам, че се наложи да отменят част от турнето, на което трябваше да свирим заедно. Направиха го, за да могат да приключат с новото си CD. Разбирам ги напълно – в момента готвят нещо наистина голямо...

Да се върнем на Rhapsody и новата ви сага. Готова ли е цялата, или всяка глава се появява, когато дойде време за нов албум?

Като цяло е готова. Luca е наясно с основните моменти и с времето само добавя детайли. Открай време работи така. Единствено не се знае колко точно глави ще съдържа сагата. Понякога Luca се отказва от дадена идея, или пък добавя нови герои... Засега мога да кажа, че следващата глава е напълно готова. Когато издаваме един албум, винаги ни остават неизползвани идеи. Не казвам, че вече имаме материал за цял нов албум след “Triumph Or Agony”, но сме събрали доста музика и текстове.

Кажи нещо за соловия ти проект...

Не бих искал да копирам Rhapsody, разбира се. Искам да създам албум, който да е много разнообразен и което е най-важното, да е силно повлиян от 80-те години на метъла. Говоря за Black Sabbath, Iron Maiden, Whitesnake… Към това ще добавя и доста класически, оперни елементи. Ще е нещо, което не е правено до момента, поне не и в метъл сцената. Надявам се да мога да го издам в края на идната година. Досега съм готов с почти половината от албума.

Имаш ли представа с кои музиканти ще работиш?

Засега е твърде рано да се каже. В момента си сътруднича с един местен китарист за аранжиментите. Избрал съм някои имена, но трябва да проверя дали ще са на разположение.

Fabio, кои са любимите ти метъл банди?

О, толкова са много... Queensryche, Iron Maiden, Black Sabbath, Manowar, Whitesnake, Dream Theater.

А любимият ти класически композитор?

Определено Бах.

Кога ще можем да ви видим на живо в България? Имате много фенове тук.

Знам! Искрено се надявам да можем да го направим догодина, след като приключим турнето с Manowar. Тогава ще организираме свое голямо хедлайнерско турне по случай десетгодишнината на групата и ще посетим много места, където преди не сме били.