Ревюта
Група: Sulphur Aeon      Албум: The Scythe of Cosmic Chaos      Автор: Warrior Of Ice      Декември, 2018
Sulphur Aeon - The Scythe of Cosmic Chaos (ревю от Metal World)

Мисля, че една от най-големите милости, които ни се оказват в този свят, е невъзможността на човешкия ум да осъзнае своята нищожност. Изолирани сме на спокоен остров на невежеството сред безкраен тъмен океан и не ни е съдено да достигнем далеч.
Х. Ф. Лъвкрафт – “Зовът на Ктхулу”

Съществуват места и моменти, в които границата между реалност и фикция е толкова неясна, че започваш да се чувстваш като в старата будистка притча за съня на пеперудата. Усещането е рядко, странно и обезпокоително за мнозина, но тъкмо то помага да се отърсиш от самоналожените окови и да свалиш превръзката от очите си. “The Scythe of Cosmic Chaos” на Sulphur Aeon е едно такова явление.

Бихме могли надълго и нашироко да разсъждаваме за възходящата артистична траектория на бандата и мястото на новия опус в дискографията ѝ; за вдъхновенията от характерния блек/дет метъл на късните Behemoth, перфектно асимилирани в звука на Sulphur Aeon; за епизодичните, умело вмъкнати дуум забежки, подплатени от апокалиптични хорове; за съчетанието на тежест и мелодия в оптимални пропорции, на което албумът дължи голяма част от епичния си характер, и т.н. Само че, също както в разказите на Лъвкрафт, където фабулата е просто необходим придатък към атмосферата, тук музиката се явява повече средство за прокарване на едно натрапчиво внушение на космическа заплаха, отколкото крайна цел на групата. Затова и пространният ѝ стилистичен анализ по-скоро би бил подминаване на същината: петимата безименни германци искат да изживееш същия кошмар, изпитан от самите тях – онова неназовимо, обсебващо чувство, което те принуждава да създадеш нещо подобно.

Те описват един свят, в който понятия като добро и зло, причина и следствие, вяра и рационалност са лишени от смисъл – там властват древни същества и сили, чиято неумолима враждебност е отвъд примитивната човешка логика. За тях отчаяните души пеят колосални химни, лутащи се между измамна сдържаност и потресаваща ярост – нечестиви звукови пейзажи, над които са надвиснали чудовищните сенки на Козирога с хилядното потомство, Дебнещия хаос и Обитателя на мрака. На фона на тези заклинания на безграничния ужас ежедневните грижи започват да ти се струват незначителни и жалки; мантричното им настъпление поглъща съзнанието и го спуска в спирала без видим край. И така до осъзнаването, че си имаш работа с произведение, което не просто плаши, а те кара да се съмняваш в редица житейски начала, считани за безусловно верни.

След известно време, прекарано с “The Scythe of Cosmic Chaos”, той започва да звучи все по-малко като музикална творба и все повече като откровение от някаква неведома бездна; от място, скрито отвъд видимия и физически достъпен свят. Става все по-трудно и да повярваш, че Sulphur Aeon са съхранили разсъдъка си след досега с това окултно, забранено познание, несъвместимо с общоприетата действителност. Но зад всичко това продължава да напира един въпрос без отговор, за който е по-добре да не мислиш.

А ако всъщност са прави?

Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт