Статии
Най-добрите албуми за 2018-а година според Metal World
Автор: Metal World
17 Декември, 2018
Най-добрите албуми за 2018-а година според Metal World

Колкото повече човек се отдалечава от детството си и вярата в Дядо Мраз (пардон, Дядо Коледа – нали трябва да сме в крак с времето), толкова по-трудно става изпращането на всяка изминала година с някакви положителни чувства. Така че не очаквай да прочетеш тук задължителните празнословия за това какъв голям период всъщност е една година, колко прекрасни неща са се случили в света на музиката, колко много е научил и се е развил екипът ни… Натрупахме още малко опит, разделихме се с още малко илюзии и отново сме тук, за да правим това, което умеем най-добре – нищо повече.

Що се отнася до метъла, през 2018-а не се натъкнахме на кой знае колко изненади, за новаторство да не говорим. Вместо това получихме поредния низ от сбъднати надежди и разочарования, от спазени обещания и трагикомични изхвърляния. Накратко, получихме точно това, което очаквахме. Забележителни издания, разбира се, не липсваха, и следващите редове са посветени тъкмо на тях. И понеже в Metal World никога не сме си падали по разтягането на локуми, те оставяме да четеш (и слушаш) на спокойствие подбора ни с най-доброто от отиващата си година.

 

 

 

25. Ice Nine Kills – The Silver Scream

Театралният метълкор се съживява в невиждан мащаб. В тази постановка за по-малко от час се разиграват над 10 етюда, побиращи в себе си сюжета за цяла хорър антология. Всяка отделна песен носи привкуса на изходния материал, а жанрът никога не е звучал толкова влиятелно, със страхотни оркестрални подплънки и крещящи вокали във впечатляващ диапазон. Музиката събужда цялостни картини на действие у слушателя – ужасът оживява чрез слуха, право в ума ви. Паразитните трибюти успяват да отдадат заслуженият почит на избраните истории, а всеки култов персонаж ще се връща да ви обитава пак и пак всеки следващ път, когато “The Silver Scream” звучи.

Чуй: Thank God It's Friday

Стако

 

24. Revocation – The Outer Ones

Когато навремето великият Chuck Schuldiner проправяше път на едно ново течение в тежката музика, едва ли си е представял до какви висоти ще го изведат някой ден учениците му. “The Outer Ones” е съвършено въплъщение на прогресив дет метъла – интелигентен, техничен, мелодичен, надхвърлящ всякакви ограничения. Revocation не просто наследяват и доразвиват най-добрите традиции на жанра; те отново го превръщат в нещо свежо и футуристично, като същевременно се спускат във все по-мрачни и екстремни дълбини. Тук овладени джаз влияния се сливат с ураган от бластбийтове и виртуозни рифове, а нивото на интензивност не спада до самия край. Със своята композиционна сложност и динамика, “The Outer Ones” спокойно може да служи за учебник по музикална теория.

Чуй: The Outer Ones

Warrior Of Ice

 

23. Black Label Society – Grimmest Hits

Ако трябва да говорим за най-класически звучащ албум, издаден през 2018-та, “Grimmest Hits” определено би заел някое от челните места в тази своеобразна класация. Zakk Wylde трудно би изневерил на себе си и последният албум на Black Label Society доказва това. Заглавието му също е интересно – всеки меломан си е помислил дали това е компилация от хитовете на групата, но шансът именно тези парчета да станат такива в следващите години не е никак малък! Ако си фен на BLS и още не си слушал албума им – сега е перфектният момент от годината да си направиш оригинален коледен подарък.

Чуй: Disbelief

Лилкоff

 

22. Arion – Life is Not Beautiful

За млада група с едва втори албум в кариерата си, Arion демонстрират качества, които липсват напоследък при доста техни колеги: хъс, енергия и вдъхновение. За разлика от предшественика си, “Life is Not Beautiful” звучи по-хаотично и изисква повече от едно завъртане, за да се вникне в същината му. Това обаче в никакъв случай не е минус, а по-скоро израз на решението на бандата да върви по свой собствен път, като се придържа към вече изградения си стил. Парчетата са заредени с настроение и мелодичност и не липсват такива, които влизат моментално под кожата. Без да изявяват някакви претенции за величие, Arion ни поднасят порция качествен пауър метъл, гарниран със свежи идеи – нещо, което рядко се среща напоследък в силно пренаситения от имена жанр.

Чуй: At the Break of Dawn

Arwen

 

21. Disturbed – Evolution

Disturbed винаги са си падали по крайностите и често използват собствените си фенове за лабораторни мишки. Още със заглавието си, “Evolution” има за цел да представи развитието в музиката на американците. Въпреки странното влияние от кънтри музиката, сред парчетата се отличават препратки към по-благозвучното минало като сингъла “Are You Ready”, а двете най-отличаващи се балади (“A Reason to Fight” и “Already Gone”) са сякаш записани, за да внесат по-лирична атмосфера по време на предстоящите концерти. Дали албумът няма да изиграе лоша шега на бандата ще можем да се проверим от първа ръка по време на Hills of Rock догодина.

Чуй: Are You Ready

Sharon

 

20. Stoned Jesus – Pilgrims

Класици в днешни дни – няма по-точни думи, които биха могли да опишат дуум великаните от Stoned Jesus. За 10 години на сцена, украинците издадоха четири албума, а популярността им расте с всеки изминал ден. В “Pilgrims” дуум метълът отстъпва място на прогресив влияния, а груув звученето е все така осезаемо. “Excited” и “Thessalia” са достойни са пого, докато “Distant light” най-спокойно може да се бори за призванието стоунър класика. Stoned Jesus предлагат по нещо за всекиго, а Игор Сидоренко трябва да е горд с творбата си!

Чуй: Excited

Лилкоff

 

19. The Ocean – Phanerozoic I: Palaeozoic

Като една от най-ярките прогресив и пост-рок банди на експерименталния метъл небосвод, не е изненада, че немците от The Ocean отново показват величие и изключителна класа с “Phanerozoic I: Palaeozoic”. Още с първия досег до него става ясно, че това е един от най-добрите, ако не и най-добрият запис в историята им. Съвършено композиран, брилянтно изсвирен и емоционално преживян до болка, седмият албум в пъстрата им дискография представлява най-блестящата океанска перла, идваща от дълбините на най-искреното им вдъхновение – една от най-красивите истории, които са разказвали и която заслужава да се чуе. Поне веднъж. Или около милион пъти. Просто се оставете океанът да ви погълне.

Чуй: Devonian: Nascent

Alice

 

18. Michael Romeo – War Of The Worlds, pt. 1

Един колега, не помня кой, се беше изразил покрай гостуването на Symphony X на първия и последен LOUD Festival така: “Michael Romeo си служи с китарата, все едно е вилица и лъжица.” Почти си прав, колега, почти – не той, а китарата служи на Michael Romeo. Може би единственият прогресив метъл китарист, който остана изцяло верен на втората част от словосъчетанието, маестрото реши да разпери механични криле извън пределите на групата, с която се прочу. Когато имаме насреща един отдавна доказал се музикант, записал соло албум с желанието да изрази себе си, резултатът няма как да не е превъзходен. Благодарение на Michael ще има какво да послушаме, докато Petrucci ръга протеинови шейкове и пече наследника на “Suspended Animation” вече не знам коя година.

Чуй: Djinn

Horologist

 

17. Amaranthe – Helix

Преходът от “Maximalism” (2016) към излезлия тази година “Helix” не беше особено гладък за Amaranthe. Напускането на чистия вокал Jake E., съосновател на групата и един от основните творци в нея, остави огромна пропаст. Отстрани изглеждаше сякаш редиците на модерните поп/метъл новатори са разклатени сериозно, но шведите стоически изтърпяха тежката ситуация и през 2018-а се завърнаха по-силни отвсякога. Ако “Maximalism” беше експериментално издание с превес на попа, то “Helix” ни препраща към първите две издания на групата – едноименния “Amaranthe” (2011) и “The Nexus” (2013). Новият албум налага по-тежко звучене, а равнопоставеността между трите гласа отново е възстановена.

Чуй: Countdown

WingWriter

 

16. Immortal – Northern Chaos Gods

След дълго затишие Immortal отново ни приканиха в дебрите на мрака и окултното - този път от името на Demonaz и Horgh. Слушам парчета като “Mighty Ravendark” и “Called To Ice” в безмълвно одобрение на идеята да не бъде привлечен заместител на Abbath. Едно, че е непосилно, и второ, че Demonaz се чувства преспокойно в настоящото си амплоа на фронтмен и е съумял да организира едно повече от подобаващо завръщане на група, чието име не търпи компромиси. Където и да е Abbath в момента, Immortal са си все още тук и по всичко личи, че няма какво да ги спре. “Northern Chaos Gods” е един от най-стойностните и консистентни албуми с логото на групата и се радвам от сърце, че култът се завръща стегнато и ударно. Това е блек метъл от висш ешелон!

Чуй: Mighty Ravendark

Horologist

 

15. Necrophobic – Mark of the Necrogram

След чистката в състава на Necrophobic и завръщането на оригиналния вокалист Anders Strokirk, разочарованието от “Tomb of Lilithu” бледнее пред чудовищния му последовател. Наблягайки повече на блек, отколкото дет, Nеcrophobic отправят злокобно предизвикателство към колегите си от Watain, Marduk и Dark Funeral, оставени да ближат раните си. Яростните припеви допринасят към сатанинската жлъчка, определяща същността на групата, но вместо първичен блек метъл, чуваме неочаквано изчистена за жанра продукция, пренасяща мракобесното откровение отвъд представите ни за поредния “екстремен” албум. Нещо повече – Necrophobic дамгосват богохулния си символ в самите основи на трона на тежката музика, очакващ неминуемото им завръщане.

Чуй: Tsar Bomba

Sharon

 

14. Sleep – The Sciences

Едно от най-хубавите неща, случили се през 2018-а година, определено е реюниънът на една от най-обичаните стоунър метъл банди на всички времена, а именно Sleep. След гигантската пауза от почти две десетилетия, американците най-сетне се завърнаха – и то как. “The Sciences” не само е голямото им завръщане на сцената, но и един от най-добрите албуми в жанра от доста време насам. Небезизвестният Matthew Pike и компания разтърсват всички сетива само с помощта на шест песни (три от които надхвърлящи 10 минути, разбира се) и може би малко психотропни вещества, но на кого му пука. Важен е крайният резултат, който е повече от впечатляващ.

Чуй: Marijuanaut’s Theme

Alice

 

13. Sulphur Aeon – The Scythe of Cosmic Chaos

Излизайки директно от Бездната, немските унищожители Sulphur Aeon са посветени на идеята да погребат света под звуците на апокалиптичния си дет метъл, обогатен с епични хорове и вдъхновени от Behemoth моменти. “The Scythe of Cosmic Chaos” обаче няма никакво намерение да повтаря чужди стъпки и отбелязва кулминация в постиженията на групата, а всеки негов звук е пропит с нещо ужасяващо и лепкаво, натрупващо се зад забелените очни ябълки на слушателите. След всяко слушане става все по-трудно да си представиш, че музикантите са от твоето измерение – демоничните им послания и адски рифове придават плашеща достоверност на записа, чиято монументалност издига Sulphur Aeon до най-отдадените последователи на Лъвкрафт.

Чуй: Sinister Sea Sabbath

Sharon

 

12. Breaking Benjamin – Ember

Breaking Benjamin са едно от най-интересните явления на съвременната алтърнатив сцена. С ясно изграден стил, грабващи композиции и способност да превръща всяко второ парче в абсолютен хит, бандата утвърди позициите си през годините. С “Ember” американците доказаха пред себе си и още нещо – винаги има накъде човек да се развива и усъвършенства. Облечена в чувствително по-мрачни краски както в текстово, така и в музикално отношение, творбата предлага по-тежък звук, но в добре премерени дози и в точните моменти. Парчетата звучат по-зряло, прогресивно и директно, изпипани с професионализъм и наситени с мелодичност и емоционален заряд. А резултатът е повече от задоволителен и можем само да се надяваме тази тенденция да се запази и занапред.

Чуй: Psycho

Arwen

 

11. Warrel Dane – Shadow Work

Недовършеният последен албум на легендарния Warrel Dane се появи на бял свят едва няколко месеца след смъртта му, но успя да разтърси метъл общността като за последно. В “Shadow Work” няма особени изненади – той стои напълно адекватно до страхотни албуми като “The Year the Sun Died” и “The Obsidian Conspiracy”. Екстремните и прогресарски инструментали създават перфектен фон за разгръщането на емоционалните вокали на Dane, които традиционно са изпълнени с болка и нихилизъм. Можем само да гадаем как би звучал завършеният албум в цялата си дължина, но дори в този си вид, “Shadow Work” е един смазващ финал на живота и кариерата на великия вокалист.

Чуй: As Fast as the Others

Killer Rose

 

10. Orphaned Land – Unsung Prophets & Dead Messiahs

“Ориенталски метъл” и “симфоничен метъл” са недостатъчни дефиниции за днешното звучене на Orphaned Land. В шестия си албум, “Unsung Prophets & Dead Messiahs”, те продължават да следват мисията си като пратеници на мира и да обличат важните си послания в качествена музика. Актуалната творба не въздейства толкова драматично, колкото “All Is One”, но компенсира с едно по-разгърнато музициране и някои от най-разчупените им аранжименти досега. Изобщо, като амбиция, проектът може да се сравни с дългия “The Never Ending Way of ORwarriOR”, а жанровите рамки са многократно надскочени.

Чуй: Like Orpheus

Killer Rose

 

9. Ghost – Prequelle

В огромна катедрална зала звучат омайващи псалми. Cardinal Copia пристъпва из коридорите, разпространявайки миризмата на тамян и нещо гнило. С усмивка в крайчеца на устата си, той започва да изрича сакрални думи за алхимичен ритуал, съчетаващ в себе си нео-архаичен метъл и псевдо-поп философия. Мрачни, но ритмични и някак мажорни са мелодиите на фона на говора му. А после идва време за тайната съставка: призмата, през която целият ритуал се пречупва – лъча безфотонна светлина, който преминава през музикалния ретрофутуризъм, през абсурда, през вярата на Безименните, и огрява един парадоксален труд, озаглавен “Prequelle”. Труд, който едновременно е всичко чуто до момента и нещо напълно уникално.

Чуй: Dance Macabre

Стако

 

8. Godsmack – When Legends Rise

Смяната на лейбъла винаги е играла важна роля при създаването на нов албум. Това правило може да бъде потвърдено най-добре от Godsmack – група, сериозно утвърдила се на пазара със свое собствено звучене. “When Legends Rise” е различен запис. Кънтри, алтърнатив и щипка тежест в радиофонична опаковка – това представляват песните на Sully Erna и компания. И ако все още се чудиш дали има смисъл да дадеш шанс на този албум – не се замисляй, а действай! Godsmack показаха, че все още могат да развиват стила си, и това тяхно действие е достойно за уважение.

Чуй: Bulletproof

Лилкоff

 

7. Judas Priest – Firepower

Когато великани като Judas Priest издадат чисто нов албум, и то след привидно безкрайната четиригодишна пауза след “Redeemer of Souls”, спокойно може да се каже, че всички заклети фенове, та дори и заклетите хейтъри, очакват да чуят нещо минимум сензационно. Но Judas Priest са една от малкото олдскуул групи, които трудно могат да разочароват и безапелационно оправдават всички очаквания – всеки… божи… път. Всеки. “Firepower” просто е съвършен във всяко едно отношение, а гласът на Rob Halford звучи точно както е звучал и преди 50 години – перфектно. Можем само да се надяваме да има още много по толкова и занапред.

Чуй: Lightning Strike

Alice

 

6. Harakiri for the Sky – Arson

Макар далеч от въздействието на “Trauma”, “Arson” затвърждава позицията на австрийското дуо като един от най-амбициозните съвременни състави. Мелодичният блек метъл, примесен с пост и хардкор елементи, бележи силно допълнение към блестящата дискография на Harakiri for the Sky. При все някои забележки към прекомерното времетраене и липсата на повече експерименталност, “Arson” е в златната среда между опустошителната агресия и психотичната емоционалност, излезли от болните мозъци на J.J. и Matthias. Гарниран с полираща детайлите продукция, маниакални вокали и технично музициране, албумът вдига завесата към онази страна на изкуството, обвита в мрак и опияняваща лудост.

Чуй: Tomb Omnia

Sharon

 

5. Behemoth – I Loved You at Your Darkest

“I Loved You at Your Darkest” е поредният поглед в бездната, отправен от полските демони Behemoth. След шедьовъра “The Satanist”, музикантите откриха естествения изход от ситуацията и записаха различен албум, бягащ от очакванията на феновете и критиците. Музиката този път е по-интроспективна и атмосферична, а текстовете се спускат в дълбините на мистични писания. Мрачните откровения на Ницше и Кроули са обладали тотално Nergal, а вдъхновението бива изконсумирано под формата на призрачни детски хорове, вагнерски оркестрации и хипнотизиращи напеви.

Чуй: God = Dog

Killer Rose

 

4. Alice in Chains – Rainier Fog

Последният засега албум на Alice In Chains е прекрасен. Толкова е прекрасен, че всички песни се бият една с друга за званието “фаворит” и нито една не триумфира като последния оцелял. Месеци по-късно, все още размишлявам дали това, че няма нито един проблясък сред цял албум от блестящи парчета е проблем, или щампа за качество. При такава похвала е редно да споделя и малко критика. След толкова години заедно, колективът се чувства твърде комфортно с относително мекия глас на William DuVall и жарта от основополагащите албуми с неповторимия Layne Staley изтлява вече трети пореден “record”. Искам да го чуя как крещи новата “Love! Hate! Love!” докато Jerry “подпира” с непогрешимата си меланхолия. Само това ми липсва в реинкарнацията на една от най-любимите ми групи изобщо.

Чуй: Never Fade

Horologist

 

3. Amorphis – Queen of Time

Със своята жанрова неопределяемост Amorphis заеха напълно заслужено мястото си сред най-големите – тези, които наложиха нов стандарт в съвременния метъл, превърнал се в основа на неедна новопоявила се група. С “The Queen of Time” финландците продължават по своя напълно индивидуален път, който цели да създава, а не да следва тенденции. Мнозина са се опитали да копират похватите им, никой не е успял досега. Сътвореното в албума е уникално, няма да го чуеш никъде другаде. Само Amorphis могат да свирят по този начин, само те могат да разказват такива истории. Точно затова “The Queen of Time” е едно от най-ценните издания тази година.

Чуй: The Bee

WingWriter

 

2. Powerwolf – The Sacrament of Sin

Територията на пауър метъла става все по-трудно проходима с всяка изминала година. Постоянно маршируващите армии от млади и надъхани групи се опитват всячески да се докоснат до вече отличените с рицарско звание и световно признание такива. Тежък път, но не и невъзможен, а неоспоримо доказателство за това е тазгодишният албум на Powerwolf. Стегнат и мелодичен, “The Sacrament of Sin” е истинска експлозия от напевни вокали, заразителни рефрени и китарни импровизации. Без излишни пълнежи и разтягане на локуми, всяка една композиция с лекота улавя вниманието и влиза под кожата. Именно в това се изразява и творческото израстване на групата – качествено композиране, безкомпромисно изпълнение и безкраен източник на вдъхновение, на който могат да завидят дори изявените имена в жанра. “The Sacrament of Sin” е истинска наслада за сетивата от първата до последната композиция и това го прави най-силния пауър албум за 2018-а година.

Чуй: Incense & Iron

Arwen

 

1. Parkway Drive – Reverence

Parkway Drive са уникално явление в съвременната екстремна сцена – безсрамно модерни и същевременно по-метъл от много самопровъзгласили се защитници на жанра, които се задоволяват с предъвкването на клишета отпреди 30 години. Независимо дали всяка от стъпките в творческия им път ти е била по вкуса, те поне не могат да бъдат упрекнати в едно – че някога са си позволили да застинат в зоната на комфорта, спирайки развитието си. Тъкмо това неуморно търсене на себе си ги изведе тук, на върха.

“Reverence” е много повече от майсторско обобщение на всичко ценно в досегашната дискография на австралийците. Той е преди всичко смел поглед към едно бъдеще, където всякакви жанрови категоризации са безсмислени и в което можем да си говорим само за това дали дадена банда прави здрав метъл или не. И наистина, в толкова еклектичен албум е невъзможно да отделиш индивидуалните музикални влияния едно от друго и да ги разглеждаш като самостоятелни единици. Да, тук има много класически метълкор със смазващи брейкдауни и мощна, заставяща към мошинг рифовка – все отличителни черти на агресивния „стар“ звук на бандата. Наред с тях обаче имаме красиви оркестрации и баладични моменти, хорови партии, сполучлив опит за рапиране, много мелодия и лепкав, вдъхновен от вездесъщия Nick Cave мрак. Химновото (според някои дори стадионно) начало влиза в постоянен конфликт с ескалиращото композиционно напрежение и от сблъсъка между тях се ражда онова рядко срещано великолепие, присъщо само на най-големите.

Като едни истински лидери, Parkway Drive не прескачат или заобикалят препятствията по пътя си, а направо ги събарят. И ако издания като “Reverence” са знамение за идната еволюция на хеви метъла, няма от какво да ни е страх.

Чуй: Chronos

Warrior Of Ice

« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Velcro Stefanov
Точна и добре аргументирана класация. Респект за положения труд.
от Val Kebedjiev
В никакъв случай не мога да пропусна Obscura 2018,Beyond Creation 2018 и Inferi 2018,но сигурно трябва да има отделна класация за death metal.

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт