Интервю с Kai Leikola (вокал) и Aapeli Kivimäki (китара).
Привет от България! Как бихте описали музиката на Soulfallen на тези, които все още не са запознати с нея?
KL: Поздрави от Финландия, благодаря за интереса! През годините са наричали звученето ни всякак, което може би означава, че то не е дотам лесно за категоризация. На мен ми звучи като мрачен мелодет със симфонични елементи и силна атмосфера, или с две думи: агресия и красота.
Първоначално сте били под името Blacksmith - каква е историята ви досега?
KL: Виждам, че си направила добро проучване. Това беше група, в която свирих преди близо десетина години – първата ми банда, всъщност. Издадохме няколко демо записа, след което се разпаднахме и от пепелта на Blacksmith създадохме Soulfallen през 2003 г. Въпреки че предишното име изплува тук-там, това далеч не е същата група. Със Soulfallen записахме още няколко демота, започнахме по-често да изнасяме концерти и подписахме с лейбъла Off Records Finland през 2007 г. Дебютът ни “World Expiration” беше издаден от тях точно тогава, а две години по-късно се появи и вторият ни албум, “Grave New World”.
Kai, издали сте само два албума, но с изключение на теб, текущият състав вече няма нищо общо с началния. Какво наложи тези рокади?
KL: Равносметката показва, че май наистина се оказвам единственият оцелял оригинален музикант в бандата. Всъщност, китаристът ни и композитор Aapeli Kivimaki е с нас откакто издадохме дебюта, но си права – промените през годините бяха наистина твърде много. Не мога да кажа, че нещо конкретно ги наложи, по-скоро бих го разглеждал като еволюционен процес. Хората се променят и други неща в живота им изплуват на повърхността и заемат приоритетни позиции. Да свириш в банда означава да посветиш много време и усилия на музиката си, а колкото по-известен ставаш, толкова по-склонен трябва да си на определени саможертви.
От времето на “Grave New World” имаме нов барабанист, също така дългогодишният ни концертен клавирист се присъедини перманентно към състава. Най-новото ни попълнение отпреди година е басиста Jarno Laittinen, тъй като аз реших да се посветя изцяло на вокалите. Така че фактически всички промени са възникнали поради различни, но и напълно естествени причини. Знам, че звучи клиширано, но сегашният ни състав е най-стабилният, който някога сме имали; все пак, не го приемайте твърде буквално и ако можете, елате да се уверите сами по време на концерт!
AK: Обикновено нещата започват, когато аз или Simo, другият ни китарист, тръгнем да записваме някакви рифове или дори цяла песен вкъщи. После пускаме резултата на останалите и всеки споделя мнение. Следващата стъпка е да ги изсвирим заедно в репетиционната – точно тогава става ясно дали материалът е достатъчно добър, за да бъде записан официално, или е тотален боклук. Ако всички сме единодушни, че си струва, пренасяме всичко отново в домашното студио, където аранжираме оркестрациите и останалите елементи. Последната роля принадлежи изцяло на Kai, който пише текстовете и вокалните си линии, които обикновено чуваме във финалните им варианти. Понякога предлагаме дребни промени във вокалите, но те най-често се получават страхотни от самото начало.
Лиричните теми в “World Expiration” се отнасяха до Апокалипсиса, а тези в “Grave New World” рисуват постапокалиптични картини. Какво ви кара да пишете толкова мрачна музика?
KL: Виждам, че си чела текстовете. Да, точно такива са темите, които се опитваме да обгърнем чрез творчеството си. През по-голямата част от живота си съм слушал все мрачна, меланхолична музика, която впоследствие образува ядрото и залегна в насоката на собствената ми банда. Когато фонът е толкова нерадостен, няма как да пея за препускащи коне и красотата на дневната светлина, например – всичко трябва да се връзва максимално. Понякога се случва да обмислям обширни тематики, идеи или дори вокални линии предварително, но в по-голямата си част текстовете са винаги написани за конкретна песен.
Отделно от това се вдъхновявам от самия живот, музика, книги, поезия, филми и каквото друго се сетиш. Всичко това се филтрира в моите лични приказки за черните кошмари, които някой ден ще ни застигнат. Не мисля, че мога да пиша добри жизнерадостни текстове дори и да опитам, просто не ги усещам така близки. Говорим за материя, която ме интересува, затова и музиката ми е насочена към подобна аудитория - не мога да очаквам да развълнувам хора, които въобще не са привлечени от същите неща, които са ме накарали да напиша песните си.
“Grave New World” е огромна крачка напред в сравнение с предшественика си. Как би сравнил двата албума?
AK: Благодаря! “Grave New World” може би e по-директен и масивен в сравнение с дебюта “World Expiration”, или поне аз така го усещам. Разбира се, присъединяването на Simo оказа голямо влияние върху това, защото оттогава имаме и още един композитор.
KL: Докато първият ни албум имаше много мрачен цялостен оттенък, този е по-скоро посветен на скръбта от реализацията, че всичко е безвъзвратно погубено. Според мен еволюирахме доста в рамките на “Grave New World”, продукцията е много по-добра, същото важи за аранжиментите, музиката и т.н. Всичко се допълва страхотно.
Инструменталната страна на втория ви албум е много по-разчупена, а и продукцията на Mika Jussila е чудесна, както вече казахте. Въпреки всичките промени, определено имате повод за гордост.
AK: Чисто професионално, присъединяването на Simo е единствената по-голяма промяна. Останалите сме си все същите, но работихме и с още един музикант, който отговаряше за оркестрациите – Sami Boman от финландската готик банда Silentium. Записахме “Grave New World” в същото студио и със същия продуцент като дебюта. Arttu Servanne отново ни зарадва с блестящия си микс, а Mika Jussila се заключи да мастерира всичко във Finnvox Studio, което не се нуждае от представяне. Лично аз съм много доволен от резултата, ще видим дали ще използваме същата формула и за третия си албум.
Обложката пасва много добре на музиката – виждаме пуст пейзаж и момиче, което върви към ядрена гъба. Кой нарисува тази страхотия?
KL: Дело е на финландски художник, известен като Kaamos (http://www.kaamos.com), работил още за групи като Shade Empire, Dreamtale, Kiuas, Insomnium. Изпратих му текстовете и му обясних постапокалиптичната тематика на албума, след което го оставих да нарисува каквото му хрумне. Няма нужда да потвърждавам очевидното – всички бяхме много доволни от резултата. За подобна музика, носеща толкова драматични послания, е необходимо да имаме и подходяща визия, което броя като още един плюс към успеха на тавата.
Lars Eikind изпълнява красивите чисти вокали в закриващата пиеса “We Are The Sand”. Да не би да сте фенове на Before The Dawn или Winds?
KL: Радвам се, че са ти допаднали. С него живеем в един и същи град и се познаваме от много години. В малко общество като това на Jyvaskyla, всички от метъл сцената се познават добре, неизбежно е. Riina Rinkinen, вокалистката на Silentium, се разписа с участие в една песен от дебютния ни албум, затова решихме да изпробваме нещо друго в новия запис. След като написахме музиката на “We Are The Sand”, някой подхвърли, че би паснала идеално на гласа на Lars и идеята беше мигновено одобрена, а той я приветства с отворени обятия. Резултатът в песента е направо помитащ, както може да се убедят всички. Направо заковахме тази песен, никога не бих могъл да измисля по-добър финален завършек за албума.
Как се чувстваш като част от финландското музикално наследство, дало на метъл сцената имена като Amorphis, Sentenced, Insomnium, Eternal Tears of Sorrow, Kalmah, Mors Principium Est? Вдъхновяват ли те творбите на сънародниците ти?
KL: Разбира се! Израстнах с музиката на Amorphis и Sentenced, така че съвсем естествено творчеството им, редом с генералния меланхоличен фински манталитет, повлия силно на Soulfallen по различни начини. С момчетата слушаме много финландски метъл банди, но въпреки това не се опитваме да бъдем следващите Amorphis или нещо такова – ние сме просто хора, които споделят една и съща музикална идеология. Не отричам, че тази обща визия е вдъхновена от обкръжението ни, но искаме да звучим по свой собствен начин. Ще ми се да мисля, че сме намерили себе си сред другите банди. Чувствам се изключително горд от факта, че и ние допринасяме с нещо за родната сцена и че, живот и здраве, един ден името ни ще бъде споменавано от следващото поколение метъл фенове редом с гореизброените групи.
“Grave New World” ни поднесе фантастичен микс от мрачни мелодии, меланхолични оркестрации, призрачно-клавирни пасажи и агресивни вокали. Кога смятате да запишете трети албум и какво можем да очакваме от него?
KL: Благодаря за оценката. В момента вече пишем новия материал, но тъй като сме в процес на търсене на нов лейбъл, засега е невъзможно да се ангажирам с конкретна времева прогноза - може би най-рано догодина. Ще се опитаме да отидем още по-далеч с музиката си, но без да забравяме откъде сме тръгнали. Ако има нещо, което е сигурно, то е, че албумът ще звучи като стопроцентов Soulfallen.
Досега бяхте към лагера на Off Records Finland, но може би сте се насочили към нещо по-голямо?
AK: Цялата ситуация с лейбълите е много сложна в момента – като че ли няма да сгреша ако кажа, че целият метъл бизнес сега е в сянката на някаква криза от тази гледна точка. Музикалните компании не отпускат достатъчно средства и са разбираемо придирчиви спрямо това на кого точно би било изгодно да се предложи евентуален дългосрочен договор. Късметлии сме, че успяхме да издадем два албума, тъй като кризата удря най-вече неподписалите групи. Трудно е и да се каже какво е най-подходящо за по-зелените състави - дори и някои от най-големите лейбъли в момента се борят за оцеляване. За новаците е жизненоважно да прочетат добре всички клаузи от договора си, за да са наясно какво се очаква от тях и с какво може да им помогне компанията. Що се отнася до Soulfallen, вратите пред нас са отворени. Не ни интересува толкова дали ще подпишем с финландски или чуждестранен лейбъл, стига той да изяви желание, мотивация да работи с музиката и да ни промотира добре.
Предстои ви балтийско турне с Cannibal Corpse, какви са очакванията ви?
KL: Не е точно турне, но ще откриваме за тях по време на няколко концерта във Вилнюс. Нямаме търпение да се присъединим, отдавна се надявахме на подобна възможност! Засега сме свирили в Русия и Латвия – шоутата се получиха страхотно и вече сме си изградили определени очаквания, дано да се покрият. Не съм сигурен, но мисля, че албумите ни все още не са издадени в Балтийския регион... Въпреки това се надявам хората да харесат музиката ни. Просто ще се постараем да направим добри концерти, да се срещнем с повече хора и да се забавляваме искрено.
Кои са музикантите, заради които слушаш метъл и кои банди вдъхновяват Soulfallen?
KL: Труден въпрос, толкова са много... Израстнах с музиката на Metallica, Iron Maiden, Amorphis, Sepultura, а и след тях открих много банди, които ме впечатлилиха, дори твърде много, за да се опитам да ги изреждам. Не мисля, че някоя група е успяла да бележи творчеството на Soulfallen по такъв значим начин, но и дори да беше така, пак нямаше да звучим като нея, просто защото не се опитваме да копираме учителите си – би било изключително глупаво и безсмислено. Шестимата имаме различни музикални вкусове и всеки харесва разни отделни групи, вдъхновени сме от един куп неща.
През последните години много банди и финландски изпълнители изнасят концерти тук, надявам се някой път да имаме удоволствието да видим и вас. Благодаря и на двама ви за отделеното време, всичко най-добро!
KL: Благодаря за интервюто. Всички се опитваме да бъдем по-активни извън Финландия и ще е страхотно, ако някой ден стигнем и до вас. Надявам се, че с нов лейбъл и мениджмънт, които да ни ударят рамо, това ще стане във възможно най-скоро време. Дано дотогава останете доволни от музиката ни, подкрепата ви означава много!
AK: Добре казано.
