Интервю с Francesco Sosto - клавирист на The Foreshadowing.
Привет от България! “Oionos” е абсолютен дуум метъл диамант и вярвам, че всеки, който се е докоснал до музиката му ще застане зад същите думи. Може ли да се каже, че концепцията му продължава тази от “Days of Nothing”?
Благодаря много! Да, “Oionos” следва стъпките на същата тема, която започнахме да развиваме още в дебютния албум. Основната разлика се състои в това, че тук наблягаме на един безкраен процес на унищожение, стартиран от човека и насочен срещу самия него и целия му вид. В “Days of Nothing” трагедията все още не се бе случила – идеята за нея беше капсулирана в ума на човек, останал както много други без идентичност, социални интереси, душа и желание за живот. “Oionos” е с постапокалиптичен сценарий, в който малцината оцелели са действащи лица, но човешката им обвивка е смъкната до степен, в която вече не се различават по нищо от неодушевени предмети – неподвижни, студени, голи. Животът им е като пламъка на свещ, живеят в спомените си за отминалите дни и не виждат никакво бъдеще. Това е основната история в албума, накратко. В добавка има някои текстове, които се отнасят и за по-различни неща – “Outsiders” отразява петте години, през които преминахме с The Foreshadowing като банда, “Survivor’s Sleep” изразява критиката ни към религиите, докато обрисува борбата за оцеляване на шепа хора, опитващи се да сглобят милионите парчета от потрошения си свят.
И музиката, и текстовете в “Oionos” са обвити в задушаваща сетивата меланхолия. Наистина ли вярвате, че един ден човечеството ще се самоизяде?
Ясно е, че светът, който обитаваме, в даден момент ще се пренасити; представям си го като критична точка преди взрив. С момчетата от бандата винаги сме визирали апокалипсиса като нещо, което да ни накара да започнем отначало, като например световен рестарт и градеж от нулата. Но дори това да се случи, не вярвам, че ще променим каквото и да е в последствие. Винаги ще правим същите грешки и един ден отново ще се обърнем срещу самите себе си, защото ни е заложено в природата. Жалко е, но това е животът.
Напоследък е модерно да се включват речи на известни политически фигури в музиката, но думите на Рузвелт и Опенхаймер рядко са звучали така убедително и плашещо, както когато ги използвате в песните си...
Това е, защото искахме да идентифицираме края на света с атомната бомба и ядрените оръжия с ясни препратки към по-конкретни исторически събития като Студената война и бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, за да може да придадем по-визуален облик на албума. Дори това да значи да се обърнем за помощ към най-кървавите и позорни страници от световната история на човечеството.
По малко от всичко. Не отричам, че пръст имат и някои филми като “На следващия ден”, който е страхотна лента от 83-та година, а също така и поредицата “Милениум”. Често подобни неща ни карат да обличаме в звуци преставите си за ярдените войни, постапокалиптичните картини и дискусиите за Студената или някоя друга война, които водим помежду си. Според мен най-голямата сила на албума се състои именно в ярката му илюстративност.
Обложката отново е дело на Seth Siro Anton – какво символизира? Ваша ли беше идеята?
Не, изцяло негова. Всъщност смятахме да му предложим няколко идеи относно това как бихме искали да изглежда, но в крайна сметка решихме да не се намесваме в работата му. Знаем, че художникът е страшно ревнив, когато става въпрос за собственото му изкуство, сигурно и ние бихме се чувствали така на негово място. Човекът с разяденото лице се свързва със странното създание от обложката на “Days of Nothing”, може да се разгледат и като двете части на един и същ пъзел. В очите на стареца виждам предупреждение за апокалипсиса, който ще настъпи, или даже предзнаменование, както се превежда заглавието на новия албум на гръцки и името на самата група.
В края на заглавната песен чуваме зловещи слова от Sotiris, китаристът на Septic Flesh. Как се свързахте с него?
Първоначално мислихме да вкараме думи на латински, но каквото и да бяхме избрали, все пак трябваше да бъде преведено от италиански, защото никой от нас не разбира почти нищо на латински. Така че накрая решихме да пробваме с друг език. Искахме да се получи по-емоционално и провокиращо, затова се спряхме на човек с роден гръцки. Seth ни предложи Sotiris, който често се включва с наративи в музиката на Septic Flesh. Възможно е да работим с него и занапред.
Кавърът ви на парчето на Sting е една от най-добрите интерпретации на поп песни, които някога съм чувала! Аранжиментът е убийствен, вокалите са потресаващи. Кой избра точно тази песен?
Чудесно, наистина се радвам, че ти допада! Постарахме се много, а похвалата означава, че усилията ни не са били напразни. Избрахме “Russians”, защото притежава настроение, сходно на цялостната атмосфера, която властва в “Oionos” – страх и усещане за надвиснал атомен холокост над главата ти, точно както е било по времето на Студената война между САЩ и Русия. В онези дни, точно заради републики, които все още са твърдяли, че притежават ядрени оръжия и развиват подобни технологии, спекулациите са били неизбежни.
Италия не е толкова известна с дуум сцената си. Какво ви накара да поемете по това по-мрачно музикално разклонение?
Това, което свързва музикантите в The Foreshadowing е, че всеки от нас е изпитвал влечение към по-злокобната и разчупена музика още преди години. Alex и Andrea са фенове на дуума и готиката още от 90-те, далеч от тогавашния мейнстрийм. Винаги са харесвали тъмната страна на класическите за тези стилове банди и посланията, които отправят те чрез музиката си. Права си, че италианската сцена е по-жизнерадостна, но може да е и заради климатичните условия. Италия е слънчева страна, докато хората в Норвегия и Финландия са вманиачени в готик, блек, дет метъл. Италианците и испанците се различават от тях по това, че са по-експресивни, мирогледът ни не е насочен толкова навътре в самите нас, колкото навън, към останалия свят. Но за щастие това не е генерално правило – у нас има много хора, които подкрепят мрачната музика. Дори в последните няколко години тук се наблюдава по-засилен интерес към нея от страна на младите хора, които слушат метъл.
Някои от вас свирят още в Spiritual Front и Klimt 1918, вокалистът Marco Benevento идва от How Like A Winter - прочетох, че той ще пее и в нов проект? Ще имаме ли възможност да чуем още нещо от въпросните банди?
Сигурно имаш предвид Kamlath, това е проект на един тип от Сибир, живеещ в Красноярск. Свирят основно готическа музика с по-агресивни елементи. Освен Marco, там участват още Mike Wead (King Diamond, Mercyful Fate, еx-Candlemass) и Dennis Leeflang (еx-Within Temptation). Andrea и Jonah свириха и все още са част от италианската блек банда Grimness. Всъщност само двамата с Alex не участваме никъде другаде.
Защо прекратихте договора си с Candlelight Records? Подписването със Cyclone Empire повлия ли на музиката ви по някакъв начин?
Причината, поради която напуснахме Candlelight e, че просто не се получи между нас, така да се каже. Не бяхме доволни от промоцията на първия си албум и така и не направихме турне в негова подкрепа. Всичките ни концерти бяха изцяло организирани и спонсорирани от самите нас без никаква помощ от лейбъла. Не мисля, че ситуацията ни афектира по някакъв начин, по-скоро бяхме разочаровани, защото един лош избор ни костваше няколко пропилени години. Откакто нещата се развиха по този начин, започнахме да се ослушваме за предложения от други лейбъли. Спряхме се на Cyclon Empire, защото изборът беше най-логичен, а и музиката им пасна. Хората там ни направиха много добро впечатление, работят професионално и подкрепят работата ни с много страст и отдаденост, което и очаквахме от тях. Ще видим какво ще покаже бъдещето, но засега сме много доволни.
Мотото ви “Sing the sorrow, enjoy the end” улавя духа на The Foreshadowing перфектно. Кой го измисли?
Имахме нужда точно от нещо подобно, което да отрази настроението на музиката по възможно най-точен и оправдан начин. Предложи ни го Grace Khold (ex - Dope Stars Inc.), който се занимаваше с пост-продукцията на промо снимките ни. Логото ни също е негово дело и определено се гордеем с него.
Кои са основните ви вдъхновители в областта, в която творите? Кои албуми ви повлияха най-силно през годините до издаването на “Oionos”?
Хмм, това е твърде субективен въпрос, защото всеки от нас си има собствен вкус, по което и се различаваме доста, но в това няма нищо лошо. Колкото до мен, може да се каже, че съм хамелеон – музикалният ми вкус се променя с времето и периодите, през които съм минал. По време на записите на “Oionos” най-много ни впечатлиха “The Great Annihilator” на Swans и “Enemy of the Sun” на Neurosis.
Следиш ли развитието на дуум метъла тези дни? Как ти се струват новите банди в сравнение с класици като Candlemass, Paradise Lost и компания?
Въобще не ми харесва посоката, която дуумът е поел напоследък – винаги някоя голяма банда се опитва да поддържа живеца на сцената, но ни трябват повече и най-вече различни попълнения, от които мога да похваля единствено Daylight Dies. С тях се запознахме още докато работихме за Candlelight и изградихме много стабилно приятелство с взаимно уважение. Проблемът е, че не усещам същото при маса други групи, които един ден ще се трябва да се грижат за бъдещето на тази сцена.
Все още сте млада банда, но сигурно вече имате собствен план за идните години?
Разбира се! Като за начало планираме стабилно турне за “Oionos”, също така ще заснемем и видеоклип. В по-напреднал аспект се надявам, че ще спомогнем с още нещо за възкресяването на готическата и дуум музиката.
Най-близкото място, на което сте свирили до България е Legacy фестивала в Сърбия. Време е да ви видим и тук, не смяташ ли?
Хиляди благодарности за топлите думи и цялата подкрепа, която ни оказвате там. Надявам се да ви се отплатим като свирим за вас скоро, до нови срещи!
