Ревюта
Група: Demon Hunter      Албум: War & Peace      Автор: Стако      Февруари, 2019
Demon Hunter - War & Peace (ревю от Metal World)

Demon Hunter са сред западните групи, които с постоянство си заслужиха уважение и отдадена фенбаза. Избраният от групата субжанр им позволява да заменят често гонената цел, а именно – публикуван хит, със собствена цел – творение, което се вписва в християнската тематика. А когато обстоятелствата позволяват същото да бъде и хит, то следва абсолютна мелачка от здрави рифовки и брутални вокали. Сиреч, може да се каже, че има за всеки по нещо. 

За последен път чухме Ловците през 2017-а, когато те издадоха отличителен труд, с който сякаш отрекоха тежкото в себе си. Това, разбира се, доведе до редица критики от фенове и новобранци, които очакваха нещо по-мощно. Следователно, в опит да задоволят всички, сега Demon Hunter издават два албума, назовани “War” и “Peace”.

“War” започва плахо, особено предвид името си. Но секунди по-късно, ритмичният риф завладява слуха и кара слушателя да се отдаде. Качеството е на ниво, а урокът изглежда поне частично научен. Равномерният характер на парчетата от началото на албума внася алтърнатив привкус, който подхожда на музиката. И тъкмо когато слушателя е готов да си каже „Е, хайде де, дайте и нещо по-здраво. Няма ли да качите над 120 BPM?!”, групата се раздава максимално с редица страхотни композиции, някои от които особено много ще се харесат на по-ранни фенове. Урокът в “War” е научен, а умението на състава да създава тежки, здрави композиции никак не е изгубено, дори напротив – показват, че владеят това изкуство по повече от един начин. Искате доказателство? Финалът “Lesser Gods” ви очаква. И налице е един траклист, толкова мощен, че го назовават „Война“.

“Peace” не започва никак плахо, особено предвид името си. Секунди по-късно, мелодичният риф завладява слуха и кара слушателя да се отдаде. Качеството е на ниво, и макар желаната тежест да не е налице, то тук има нов алтърнатив привкус, който подхожда на музиката. И тъкмо когато слушателя е готов плахо да попита „И няма повече от 2 балади? Наистина ли?”, групата показва траклиста – няма нито една. Налице са и редица страхотни композиции, някои от които особено ще се харесат на фенове на класическия метъл. Урока в “Peace” е научен, а качеството на състава да създава мелодични, емоционални композиции никак не е изгубено, а дори напротив – показват, че владеят това изкуство по повече от един начин. Искате доказателство? “Recuse Myself” ви очаква. И налице е един траклист, толкова благ и завършен, че го назовават „Мир“.

Както в историята се говори за пясъчната основа на мира, така в музиката може да говорим за крехката основа на вдъхновението. С тези два албума, може би дори напълно съзнателно, Demon Hunter ни доказват, че умеят занаята си. При това – със завидни заложби. И в двата варианта на изданието, музиката е на първо място, а тя звучи сякаш по-добре от всякога. И двете състояния на душата на Ловеца имат своите лоши страни, но в цялост – като далечен, огледален образ или рамо до рамо – изданието е едно от най-силните на състава.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт