Интервю с Karl Groom - китарист на Threshold.
Здрасти, Karl! Поздравления за новия шедьовър на Threshold! Сподели тайната с нас: как съумявате с всеки нов албум да преоткриете себе си и същевременно да запазите характерния си стил?
Винаги сме се стремили всяко ново CD да е по-добро от гледна точка на композиция и продукция. Разполагам със свободата да предприема доста драстични промени в стила, когато изготвям демота за бандата. Щом останалите момчета започнат да допринасят със своите изпълнения, музиката започва да придобива познатото Threshold звучене. Една от тайните, поне според мен, е никога да не използваш стари идеи за песни, които не са намерили място в някой предишен албум. Ако не са били достатъчно добри тогава, защо да са подходящи сега? Старая се да пиша пиша материала в няколкото месеца, преди да започнем записите. Така албумът отразява един отрязък от време и е по-последователен.
Не мисля, че ще преувелича, ако кажа, че “Dead Reckoning” е най-разнообразната творба на Threshold, издавана досега...
Трудно ми е да заявя със сигурност сега, тъкмо след като сме приключили записите. Композирането, записването и продуцирането на едно CD обикновено ни отнема около девет месеца. Поради това би било много по-лесно за някой, който го чува за пръв път, да прецени. Когато дойде времето отново да науча всичките си партии за турнето, вече ще съм се дистанцирал от целия този процес и ще мога да придобия по-добра представа.
Новите ви песни са малко по-праволинейни от това, което феновете ви са свикнали да чуват от вас. Умишлено ли търсихте този ефект?
След като всичко бе написано, разгледахме хубаво аранжиментите и осъзнахме, че имаме огромно количество музика, така че можехме да бъдем доста брутални с изрязването на някои неща, където това се налагаше. Парчета като “Slipstream” са аранжирани с идеята да звучат стегнато, без, разбира се, да се отдалечават от традиционното ни звучене. Все пак се разкрива и доста пространство за по-сложните композиции с напредването на албума.
“Dead Reckoning” е доста тежък, но и крайно мелодичен. Предизвикателство ли е да се съчетават тези привидно несъвместими начала?
Това беше основната идея още от самото създаване на Threshold, когато аз и Nick започнахме да пишем песни за все още несъществуваща банда. И двамата харесвахме метъл банди със страхотни рифове, като Testament, но искахме да ги съчетаем със силни мелодии и аранжименти, каквито демонстрираха Genesis и Pink Floyd. По-късно с присъединяването на Richard въведохме и многопластовите бек вокали, които сега са доста важна част от стила ни. Мисля, че успяхме да усъвършенстваме този метод на контраста и това е очевидно в “Dead Reckoning”.
Човек не може да не забележи, че албумите ви споделят една интересна черта: могат да бъдат напълно възприети едва след доста слушания. Според теб това нещо положително ли е, или по-скоро е цената, която една група трябва да плати за правенето на сложна музика?
Всяка банда решава по кой път ще поеме. Ако направиш някоя много проста песен, тя може лесно да грабне ухото, но и бързо да омръзне. Потрудиш ли се малко повече, си възнаграден с едно по-изпипано парче и удоволствието, което изпитваш като творец и слушател, е по-голямо. Но ние въобще не подхождаме по този начин. Пълно е с групи, които правят праволинейна музика много по-добре, отколкото Threshold някога биха могли да се надяват. Мисля, че трябва да наблегнеш на това, в което си добър и да му останеш верен, ако се стремиш към музикално дълголетие.
Заглавието на албума, някои от заглавията на песните и дори обложката провокират асоциации за пътешествия, полети и т.н. Каква е концепцията?
Албумът е за търсенето на път сред бурите на живота, така че има доста препратки към полета и други форми на пътуване. Понякога става въпрос за рисковете, коите хората се страхуват да поемат и след това съжаляват. Заглавието е навигационен термин за определяне на настоящото местоположение според някаква изходна позиция, скорост, посока и време на полета.
“Dead Reckoning” несъмнено е най-модерно звучащият албум на Threshold. Какво влияние ви оказва съвременната музика?
Мисля, че стилът на Threshold еволюира постоянно. Това се дължи отчасти на факта, че продуцирам доста други банди, а те звучат толкова различно една от друга. Много ми хареса новият Killswitch Engage. Имат чудесен китарен саунд.
Как се случи така, че включихте Dan Swano на бек вокали в новия абум? Мрачният му глас наистина пасва на песните...
Вече бяхме написали партиите за “Slipstream” и “Elusive”, но се затруднихме с намирането на подходящия глас за тях. Дори пробвахме да запишем няколко вокалиста, но с тях не се получи! Сетих се за Dan, защото преди няколко години той ме посети, докато смесвах албума на една друга банда. Clive от Thin Ice ми даде номера му и му се обадих, за да го попитам дали познава подходящ човек за задачата. На следващия ден Dan ми прати цял куп файлове с различни варианти, които бе правил цяла нощ. Не беше ревал така от доста време и доста си продра гърлото, но пък резултатът веднага ни впечатли.
Изненадващо решение е за прог метъл банда като вас да направи кавър на Muse. Човек би очаквал да запишете някоя класика на Genesis или Pink Floyd, например…
Този път останахме без бонус песен за специалното издание на албума. Понякога е трудно да прецениш какъв тип парче да включиш. Ако е наистина добра композиция, искаш да е в нормалното издание, за да я чуят всички, но и за разширеното не можеш да запишеш нещо посредствено. От много време съм противник на кавърите, защото съм свирил много такива в предишните си банди. Въпреки това, някои наши фенове изказаха интерес спрямо нещо подобно, а и Rich имаше голямо желание да го направим, затова подбрахме няколко песни. Едната беше “Supermassive”, а другата – “Hymn” на Ultravox, заради позитивното настроение. В крайна сметка се оказа, че парчето на Muse има по-голям рифов потенциал и е по-подходящо за Threshold.
Би ли обяснил решението на Nick да напусне групата? Освен теб, той беше единственият останал член от оригиналния състав на Threshold…
За Nick от година на година ставаше все по-трудно да ни придружава на турнетата. Обсъдихме проблема и не искахме да го притискаме да вземе решение, за което не е готов. Така че за момента той е в почивка и ще използва времето, за да реши дали иска да се върне в дългосрочен план. С него се виждам често, тъй като сме приятели от доста повече време, отколкото съществува Threshold, а и живеем близо един до друг. И двамата сме сигурни, че той ще знае дали иска да се върне в състава, когато дойде времето да тръгнем на турне без него. Nick си има постоянна работа и в продължение на години заделяше голяма част от свободното си време за групата, но тази година ще е във ваканция!
Защо решихте да напуснете InsideOut Music и да подпишете с Nuclear Blast? Какво повече ви предложи новият лейбъл?
Неотдавна говорих за същото с Lanvall (мой приятел от Edenbridge). И двете банди подписаха с нови лейбъли тази година и с него сме единодушни, че е важно за една група да прави подобна стъпка отвреме навреме, за да посъживи нещата. Твърде лесно е да влезеш в един удобен шаблон по отношение промотирането на дадена банда. Нещата стават малко мързеливи и е добре да можеш да докажеш на нов лейбъл колко си добър всъщност. Не че активно сме търсили друга компания – Nuclear Blast се свързаха с нас, когато разбраха, че ни предстои подновяване на договора. Изтърпяха шестмесечните преговори с нас и все още са крайно положително настроени, не спират да търсят начини за популяризирането на новия албум! Нямам нищо против InsideOut и бих искал да благодаря на Thomas за това, че ни помогна да стигнем толкова далеч, но банда като Threshold не би могла да оцелее, ако спре да се развива. Nuclear Blast ни предлагат много по-добро разпространение, като същевременно изцяло запазваме творческия контрол.
В момента занимаваш ли се с други проекти, освен Threshold?
Единствено като продуцент. Когато не съм ангажиран с Threshold, прекарвам цялата година в студиото, работейки с други групи. Графикът ми е запълнен до февруари 2008-ма. Намирам това за особено удовлетворяващ принос и не мога да си представя време, в което да не искам да се занимавам с толкова различни стилове музика. Засега ми предстоят записи с NATO, Power Quest, Camoora, ShadowKeep и DragonForce.
Karl, кои са петте ти любими банди или музиканти за всички времена?
Testament, Deep Purple, Genesis, Yngwie Malmsteen и Steve Lukather.
Благодаря ти за интервюто! Успех!
