Три години отне на Rotting Christ да издадат нов студиен епос. Това е поносимо време, особено като знаем с какъв замах обикновено действат братята Tolis. Вдъхновението е един много важен елемент от тяхното творчество, и точно когато някой би си помислил, че ще следват стриктно формулата от последното десетилетие, “The Heretics” идва като ободряващ шамар.
“Тъй като човек не може да живее без чудеса, той ще създаде собствени такива от делата си. Ще повярва във всякакви божества, въпреки че ще бъде еретик, атеист и бунтар.”
С този цитат от Фьодор Достоевски започва албумът и откриващото парче “In The Name Of God” се стоварва като тежък чук, съпроводен от църковни хорове. Неподправеният почерк на групата абсолютно всеки път кара всяка частица в тялото да настръхва. Веднага нещо подсказва, че “The Heretics” ще е доста епичен и религията като цяло, отново ще е една от основните засегнати теми.
„Ветры злые“ е сред по-бързите песни тук и доста напомня на музиката от “AELAO”. В нея обаче долавяме и славянския елемент в напевите на Irina Zybina от Grai.
Още когато излезе първото видео и сингъл към албума, “Heaven and Hell and Firе”, той звучеше като нещо, останало от “AEALO”! Особено показателна бе приликата в заглавието с “Fire Death and Fear”. Именно това накара много от феновете да повярват, че „византийците“ ще използват „рециклиран“ материал, за да изкарат лесни пари от „Нас – Феновете“. „О, неразумни и юроде! Чуй целия албум, разбери, оцени и после коментирай!“ Сигурен съм, че Паисий би написал това сега, а със сигурност би спретнал и по-добро ревю!
“Hallowed Be Thy Name” е песента, чийто ред чаках с нетърпение. Знаех си, че няма как Rotting Christ да са направили кавър на Iron Maiden, а щеше да е доста тъпо всъщност. Тя зарязва посоката, по която бяхме тръгнали с предните два трака, и отново ни връща в дълбоко атмосферните дебри на бандата. Хорове, камбанен звън и шепотът на Sakis правят това парче феноменално. Бих го свързал с някоя песен от “Sanctus Diavolos” или “Χ Ξ Σ” от “Κατά τον δαίμονα εαυτού”.
“Dies Irae” е много интересна интерпретация на латинския текст от Римския мисал, към която не се изненадвам, че и Rotting Christ са се насочили. Все пак става въпрос за деня на Божия гняв. Тук обаче няма да чуете добре познатата ни “III Секвенция: Денят на гнева” от Моцарт, както много други състави просто са решили да направят. Гърците са се доверили отново на хор, който да изпълни сакралния латински текст на фона на тежки маршови рифове.
“Започваме от една тъмна яма и приключваме в една тъмна яма! А краткият светъл промеждутък наричаме Живот!” Това са началните думи в “Πιστεύω” (или “I Believe”). Текстът като цяло е базиран на Църковната молитва „Символ на вярата (Символ верую)“, която групата доста интересно е преработила. Подобно на “Orders From the Dead” с Diamanda Galás, всичко е по-скоро речитатив.
Отново с цитат започва и “Fire God and Fear”. „Тези, които могат да те накарат да вярваш в абсурди, могат да те накарат да извършиш и зверства!“ – Волтер. Определено тук става въпрос за престъпленията и екзекуциите, извършени от Църквата в името на Бог. Онези времена, когато на клада са горили хора само защото вярват в това, което искат.
Вече наближаваме края на албума и последните няколко куршума, които попадат директно в целта, са “The Voice of the Universe” и “The New Messiah”. Последният трак е кръстен кратко и ясно “The Raven”, и вероятно се досещате, че е базиран на творчеството на Едгар Алън По. Цялата меланхолия в това парче ме праща обратно към “A Dead Poem”, а дори и музикално можем да уловим някаква прилика.
“The Heretics” e изключително добре балансиран албум. Като започнем от провокативната обложка, минем през заглавията на песните и стигнем до цялата атмосфера, той e точно това, което изискваме от Rotting Christ!
