През последните години Swallow the Sun вдигнаха и без това високото качество на музицирането си до такава степен, че се превърнаха в може би най-влиятелните съвременни посланици на дуум метъла. Всеки техен албум е истинско събитие, което успява да обедини немногото фенове на този изпълнен с традиции стар, но не и архаичен жанр. А когато традициите заемат мястото си на напътстващ мъдрец и оставят на прогреса да води, тогава пътят е верен. Финландците никога не са се застоявали на едно място много време. Винаги измислят нещо ново, което успява не само да впечатли новите им слушатели, но и да зарадва вече запознатите с творчеството им. По този начин пласираха съвсем успешно троен албум през 2015-а. Едва ли са много съвременните групи с подобни постижения.
Тази година секстетът отново надскочи себе си. “When a Shadow Is Forced into the Light” не е троен, но затова пък е най-комплексният и цветен албум, който Swallow the Sun някога са издавали. Впечатляваща за пореден път е тънката нишка красив позитивизъм, прокрадваща се в иначе меланхоличните тонови постройки. Сега тематиката е насочена към мисълта, че смъртта е по-силна от живота, но любовта е по-силна от смъртта. Този лайтмотив се отразява във всяка песен от душата на твореца Juha Raivio. Последните няколко години бяха най-тежките в живота на основния композитор и текстописец. Той трябваше да се пребори с мъката по загубен много близък човек. “When a Shadow Is Forced into the Light” е отдушникът на насъбралата се болка. Меланхолията – красивата сестра на тъгата, е запазена марка на Swallow the Sun, но изненадващите на места леки мажорни забежки звучат свежо и веднага грабват вниманието.
Няма как да не ти направят впечатление вокалите. Напредъкът на Mikko Kotamäki е главозамайващ. В дебютния албум на групата, “The Morning Never Came” (2005), нямаше и загатване за огромния потенциал на чистия му глас. В “When a Shadow Is Forced into the Light” чистите вокали са преобладаващи, а екстремните – второстепенни. Личи, че вокалистът става все по-уверен и започва да експериментира с по-обширни хармонии, показващи широчини от диапазона му, които не бяхме чували досега. За пръв път слушаме по-сериозно изградени бекове – някои изпети от самия Kotamäki, а други – от новия клавирист на групата, който вероятно ще помага и при изпълненията на живо.
С “When a Shadow Is Forced into the Light” Swallow the Sun оставят настрана тежката си същност и залагат изцяло на мелодията. Албумът звучи като съчетание между първите два диска на предшественика му “Songs From The North” (2015), но с много по-богато звучене. Китарите тук често са в чистия канал и дават превес на клавирите и минималистичните оркестрации, чието присъствие е брилянтно измислено и изпълнено.
“When a Shadow Is Forced into the Light” е изданието, което показва най-добре израстването и майсторството на финландската група, която един ден несъмнено ще застане редом до легендите на жанра. Дуум метълът никога не е звучал по-съвременно.
