Ревюта
Група: Queensrÿche      Албум: The Verdict      Автор: Dagon      Март, 2019
Queensrÿche - The Verdict (ревю от Metal World)

Легендарните сиатълци Queensrÿche издават на 1-ви март своя четиринадесети албум (ако не броим “Take Cover” и “Frequency Unknown”). Всъщност по-важното е да кажем, че това е трети поред албум с Todd La Torre зад микрофона, който през 2012-а година замести големия Geoff Tate. Интересен факт е, че в “The Verdict” Todd изпълнява не само вокалните партии, но и ударните, тъй като Scott Rockenfield е прекъснал временно изявите си с групата, за да се грижи за детето си.

И така – каква е присъдата за “The Verdict”? Признавам си чистосърдечно, че си пуснах албума със страх. Страх да не бъда за пореден път разочарован от много любима група. Факт е, че двете предишни издания след напускането (изгонването) на Tate бяха стъпка в правилната посока, но също така е факт, че звучат доста предвидимо и шаблонно и са доста далеч от класата на великите записи от 80-те. На първо място,“The Verdict” е категорично най-добрият албум с LaTorre и най-добрият Queensrÿche от “Tribe” насам, а продукцията на Chris (Zeuss) Harris е убийствена.

Още с откриващата двойка “Blood Оf Тhe Levant” и “Man The Machine” се дава заявка за един изпълнен с много енергия хеви албум, който пази много „съкровища“ за всеки по-упорит слушател. Отдавна не съм слушал толкова ярък пример за албум “grower”, или иначе казано – такъв, който израства с всяко следващо слушане. По-праволинейните парчета като споменатите две и “Propaganda Fashion” залагат на ударни рифове, двойни китарни мелодии от Lundgren и Wilton (запазена марка) и запомнящи се припеви. Преобладаващият брой песни в “The Verdict” обаче се разгръщат доста по-комплексно и разчупено, като са насложени няколко пласта смени в темпото, настроението и дори ефектите върху вокалите. “Inside Out” и “Launder The Conscience” например са парчета, които „разкриват себе си“ едва след три-четири слушания и са очевидна препратка към култовия “Rage For Order”.

Две от песните, които са най-впечатляващи, са композицията на Parker Lundgren – “Dark Reverie”, която зад привидната си баладичност пази много тежки китари и разкрива една по-съвременна страна в звученето на ‘ryche, както и закриващата “Portrait”, която съвсем спокойно може да е част от изключителния “Promised Land”.

Спокоен съм и за първи път след доста години въздъхвам с облекчение след нов албум на Queensrÿche. Няма да ви лъжа – “The Verdict” е все още много далеч от извънземната класа на “Operation: Mindcrime” и “Empire”, но тук групата звучи вдъхновена и смела да избяга от самоналожения ограничаващ стремеж да звучи по някакъв определен начин. Сега, през 2019-а, Queensrÿche отново звучат… като любимата ми прогресив метъл група.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт