Симфоничната сцена често е толкова вълнуваща, че за мнозина остава загадка кое точно я прави такава. Имайки предвид постоянните вокални смени, не ни остава друго, освен да задълбаем в инструментариума. В някои избрани групи като Sirenia, той е дело на един-единствен музикант. Такъв е случаят с Morten Veland – най-знаковият мултиинструменталист за съвременния симфо метъл, който разбулва тайните на новия си опус...
Докато издава първите албуми на Tristania, Morten навлиза в територия, доминирана от легенди като Type O Negative и Fields of the Nephilim. Ако не броим ранните Theatre of Tragedy, драматичният звук на “Widow’s Weeds” и “Beyond The Veil” открива неизследвана страна на готик метъла – традиция, наследена от първите записи на Sirenia след скандалите, довели до напускането му. “Беше вълнуващо”, спомня си Morten. “Музиката беше относително нова и неразпространена, а аз - съвсем млад. По-късно осъзнах, че мечтите и надеждите се рушат с натрупването на житейски опит, но днес съм тук благодарение на това, което преживях, докато още се учех да свиря.”
Имайки предвид класата на “Perils Of The Deep Blue” - най-амбициозният проект на Sirenia и най-образцовият симфоничен албум за последните няколко години - трудът му категорично се отплаща. “Получи се разчупена тава, с която доизгладих стила на групата и научих много като композитор.” Описанието на Morten е кратко, но изчерпателно. Материалът притежава сила, която напоследък липсваше в симбиозата между метъл и поп в бандата. Балансът между оркестрации и тежест на парчетата е внушителен и оправдава двете години, прекарани в студио. “Записите бяха тежки, но сега, когато го слушам, съм доволен, че не се отказах.” Съгласяваме се безмълвно, защото на фон звучи самият албум, помитащ ни с мащабните си мелодии.
Не по-малко впечатляващо звучи фронтдамата Ailyn. Какво ли е да запишеш най-тежкия си албум с поп певица? “Предизвикателство”, признава Morten. “Тя направи всичко по силите си, за да пее разнообразно. Дори се присъедини към класически хор за вдъхновение. Сега влага повече емоция и вариации в пеенето си. По-старите ни творби следваха формулата “красавицата и звяра” – записвах дет вокалите си, докато вокалистките пееха чисто. Контрастът носи усещането за Sirenia, но новите парчетата изискват друг певчески подход. Радвам се, че Ailyn не звучи еднакво из целия албум.”
Испанската красавица е далеч от класическите маниери на оперните си колежки, но е “сирената”, превърнала албума в симфоничен пир. Към нея се присъединява не само Morten, но и Joakim Næss, с когото групата работи за пръв път. “Имаме две песни на норвежки – “Stille Kom Døden” (“Смъртта идва тихо”), в която пея аз, и “Ditt Endelikt” (“Твоят край”). Чух Joakim преди два месеца, когато първият ни китарист ми пусна няколко парчета от новия си проект, чийто вокалист е той. Харесах гласа му веднага и си казах, че на всяка цена трябва да запиша песен с него. Вече бях готов с текста на “Ditt Endelikt” и понеже той също е норвежец, песента се получи с идеални хармонии.” Най-новото попълнение към екипа на Morten е китаристът Jan Erik Soltvetd. “Запознахме се малко след издаването на “The Enigma Of Life”. Аз свиря на всички инструменти в албума, но Jan е доказано незаменима част от състава, когато сме на турне. Като музикант се вписа в Sirenia чудесно, но е и адски социален тип, което автоматично го направи един от нас.”
Гласът на Morten се изгубва под звуците на “Seven Widows Weep” и неусетно споделяме съдбата на моряците, омагьосани от елегиите на русалките в текста. Заснето в Сърбия от същия екип, работил по “My Mind’s Eye” и “The Other Side”, видеото е вече факт. “Песента е сред малкото, които разказват история”, признава маестрото. “Предпочитам да използвам метафори, докато изследвам тъмните аспекти на живота. Митологията винаги ме е интересувала и тъкмо тя ме вдъхнови за текста. Същото важи и за нумерологията, но ако питате дали вярвам в задгробния живот или прераждането, ще ви разочаровам. Всички ще гнием шест стъпки под земята като храна за червеите, колкото и неприятно да звучи това.”
Усещането за тленност е подсилено от картината “Siren’s Lament” на Anne Stokes, вдъхновила заглавието на албума. Morten я открива в Интернет и я харесва дотолкова, че след две седмици тя вече краси диска. “Досега винаги приключвах записите, преди да започна да търся дизайнери, но картината сякаш бе създадена за обложка на Sirenia. Показах я на Nuclear Blast, които я одобриха и се свързаха с Anne, за да поискат разрешението й. Заглавието ми хрумна по-късно”.
Разговорът се насочва към Mortemia – страничнен проект с хористите, придаващи Therion-ското звучене на Sirenia. “Имам някои готови песни, които трябва да довърша, но съм зает с организирането на есенното турне на Sirenia, а и трябва да презаредя. Основната група поглъща цялото ми свободно време, но не отричам възможността за втори албум на Mortemia.” Искрено признание от музикант, който черпи вдъхновение от всичко. “Навремето слушах почти всички албуми, които излизаха, но напоследък се връщам към звука на 90-те. В тийнейджърските години си падах по Guns N’ Roses, например. Slash свири като луд. Някои банди те печелят с вокалните мелодии, но аз се влюбих в Guns заради китарите. С времето стилът ми се промени – Sirenia звучат различно, защото се старая да съм мелодичен, дори когато свиря опростени рифове. Обичам да смесвам класическата музика с метъла заради вълнуващите комбинации, които се получават. Има толкова начини да изразиш емоциите си, дори когато си в шумна банда...”
Темите на Sirenia говорят за обезпокоително мрачен човек. “Все пак съм норвежец, нали? Сигурно си спомняте двете терористични атаки в страната ми – клането на остров Ютьоя от анти-ислямиста Андеш Бревик и колата-бомба в Осло. Заради нечии извратени ксенофобски идеи пострада маса народ. Падаме все по-ниско и надеждата ми за един по-добър свят вече прилича на далечна утопия. Всичко това рефлектира върху творчеството ми. Не бива да си позволяваме да сме странични наблюдатели, когато потъпкват правата ни. Разочаровам се, когато любимите ми музиканти обясняват символиката на песните си, защото често имам свои интерпретации. Ако трябва да го правя, това ще означава да оголя душата си и да разруша нещо, което съм градил с години. Чарът на Sirenia се състои в мистичността, а това е магия, която никога не бих развалил.”
