Изглежда никой не може да наруши пословичната педантичност на Helloween – двугодишна пауза, албум за деня на Вси Светии, турне – графикът им се върти в омагьосан кръг вече над десетилетие. Не че можем да се оплачем; независимо от класата на студийния материал, всеки техен концерт на родна земя е празник. Но този път немците са твърдо решени да разбият очакванията на пух и прах и атакуват с еднаква ярост на два фронта.
Напук на подвеждащото заглавие, предполагащо дори по-агресивна музика от тази в “7 Sinners”, албумът се оказва повече от приятна изненада. “Straight Out Of Hell” звучи като липсващото звено между класическия Helloween саунд, химновите попадения с Andi Deris (в “Master Of The Rings” и “Time Of The Oath”) и модерния звук от последните им творби. Или накратко, богата селекция от изключително качествени съставки, без значение кой период от дискографията им харесвате.
“Решихме да отложим тавата с един-два месеца, в случай, че апокалипсисът настане”, шегува се фронтменът. Е, ако зад мрачните пророчества за края на света има дори капка истина, то самата идея за лишението от “Straight Out Of Hell” е добър стимул за нова воля за живот. Ако и той е недостатъчен, то приповдигнатото настроение на музиката със сигурност ще ви върне назад във времето, когато Helloween издаваха албуми, сочени днес като основополагащи за жанра класики. Основни виновници за магнетизма на новия материал са неговата спонтанност и оптимизъм, а веселяшката му атмосфера го прави най-добрия продукт на групата от блестящия “The Dark Ride” насам. И наистина, зарибителните мелодии на сингъла “Nabataea”, китарната мощ на старошколската пауър метъл бичкия “World Of War” и лепкавите припеви на “Burning Sun” като нищо могат да вдъхновят един куп идеи за следващия албум на колегите им Gamma Ray, наред с легионите им последователи. Стиловото разнообразие на парчетата прави албума годен за слушане до самозабрава, докато шайката на Michael Weikath пуска някой и друг майтап с “Asshole”, разтапя сърцата с (доста клишираната) балада “Hold Me In Your Arms”, докарва ни стадионна треска с Queen-ската “Wanna Be God” и облича новата си “If I Could Fly” в клавишната кройка на “Waiting For The Thunder”. Любимецът на фенките Andi Deris е в типичната си роля на шоумен с подлудяващ глас, а в територията на Dani Löble, който взриви тъпанчетата ни с барабанния си тътен в “7 Sinners”, нахлуват стилните китарни мелодии на Weikath и Sascha Gerstner. Тъкмо преди някой да ги обвини в омекване и безидейност след ударната вълна от предишния запис, Тиквите хвърлят спийдаджийските “Make Fire Catch The Fly” и “Church Breaks Down” право в лицата ни и напомнят, че все още могат да хапят. И то до кокал.
Трябва да сме глухи, за да не отдадем заслуженото на легенди, преоткрили себе си с албум, готов да се превърне в модерна класика. След дългия път, който изминаха, Helloween прокарват мост от настоящето към златните години в кариерата си. А това с случая не е никак трудно – “Straight Out Of Hell” действа по-добре от машина на времето.
