“The Parallax II” е албумът, способен да съкрати живота ти с години и същевременно да предизвика душевен оргазъм. Без да се опитват да подражават на нито един от гигантите във вече установените стилове, които толкова умело преплитат в музиката си, Between The Buried And Me успяват да звучат по-монолитно от всички ядосани метълкор и дет метъл банди и по-технично и непредвидимо от почти всички настоящи прогресив метъл титани.

Професорите от Северна Каролина са същинското доказателство, как един индивид може да обърне гръб на антропоцентризма и да се отдаде напълно на хелиоцентричната система, замразявайки дори слънцето с изкуството си. Макар и за възможностите на въпросните музиканти да бе загатнато и през изминалите години, точно тук и в концептуално-предшестващото го EP от миналата година “The Parallax: Hypersleep Dialogues” талантът им е развит до извънземно ниво. Всяка една от песните може да се похвали с повече идеи, отколкото някои групи могат да вместят в цял диск, но връхните точки несъмнено са 10-минутните зверове “Lay Your Ghosts To Rest” и “Extremophile Elite”, способни да хвърлят редовия слушател в шок не веднъж или два пъти. Чистите вокали преобладават все повече, а те са изпълнени с нетипичен за този стил сериозен почерк. И ако, слушайки голяма част от албума за първи път, не осъзнаеш какво се случва с ушите ти, то преминавайки през 15-минутната кулминация “Silent Flight Parliament”, вече си напълно сигурен, че слушаш шедьовър от космически измерения, а не просто поредния по-силен албум.

С “The Parallax II: Future Sequence”, Between The Buried And Me се превръщат в институция, с която ще трябва да се съобразяваме занапред. Да живеят гениалните хирурзи!