Ревюта
Група: Periphery      Албум: Periphery IV: HAIL STAN      Автор: WingWriter      Април, 2019
Periphery - Periphery IV: HAIL STAN (ревю от Metal World)

Петият албум на вече превърналите се в институция Periphery се казва “Periphery IV: HAIL STAN”. Гениално, нали? И все пак не е като да е изненада. Американските техничари винаги са намирали начини да ни забавляват със символи, заглавия и текстове. И точно това е ценното на тази група – колкото и да е комплексна музиката им, в основата си никога не е твърде претенциозна. Така музикантите съвсем спокойно могат да се пласират и сред нефенове на прогресива.

“Periphery IV” беше един от най-очакваните албуми за 2019-а, поне сред просветените. Интересно беше в каква посока ще поеме групата. Издаден преди няколко години уж на шега, “Periphery III: Select Difficulty” пожъна неочакван успех, но голяма част от най-старите фенове като че ли останаха леко недоволни от по-мелодичната линия, която изданието наложи. В него насеченият джент отстъпи пред на пръв поглед не чак толкова динамични ритми. Дълбокият прогресив беше умело скрит под лесносмилаеми постройки, а Spencer Sotelo насочи вниманието си към чистите вокали и ни позволи наистина да оценим огромния му талант.

Тази година с “HAIL STAN” Periphery като че ли откриват златната среда. Звученето е втежнено в сравнение с предния албум, но има и много мелодия. Тук ще чуеш и може би най-силните вокални изпълнения на Spencer изобщо. Прогресът му е повече от очевиден. С всяко следващо издание фронтменът звучи по-изчистено, а диапазонът му и тук, както и в “Periphery III”, се разтяга сякаш до небето. Ревовете му продължават да са удивителни. Под клипа на сингъла “Blood Eagle” в YouTube някой неслучайно беше написал коментар, че Periphery като цяло звучат убийствено, когато са ядосани. А кратката, но доста злобна “CVRCH BVRNER”, дава ясно да се разбере, че “HAIL S(A)TAN” е не само готино тежък, но е и trve, че и kvlt даже.

Като продукция американците винаги са били в крак с модата, така че можеш да очакваш един от най-качествено записаните албуми на пазара. Като музициране групата прави поредна крачка напред в развитието си. Експериментите никога не свършват. Още откриващата песен, “Reptile”, впечатлява не само с дължината си от над 15 минути, но и с това, че се изслушва неусетно. Малко по-напред пък ще попаднеш на “Crush”, в която няма никакви китари. Ето така се прави метъл! Ако искаш да пуснеш Periphery на човек, който изобщо не слуша метъл, това е парчето. Безспорно една от перлите на албума.

От друга страна, колкото и различно да звучат, Periphery винаги знаят как да напомнят за познатите ни, най-силни техни страни. “It’s Only Smiles” напомня на “Alpha”, но в малко по-лек вариант. “Follow Your Ghost” налага по-разчупена структура, наподобяваща “Habitual Line-Stepper”, но с по-бавно темпо. А дали закриващата “Satellites” може да се сравнява с брилянтната “Lune”, само времето и феновете ще кажат.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт