Ревюта
Група: Yngwie Malmsteen      Албум: Blue Lightning      Автор: Лилкоff      Април, 2019
Yngwie Malmsteen - Blue Lightning (ревю от Metal World)

В Северозападна България често се среща изразът „да се осереш до плешките“. Именно това е направил и шведският китарен виртуоз Yngwie Malmsteen в последния си запис. През годините доста фенове на неокласическия метъл усещаха, че роденият в Стокхолм бързак се е изчерпал в музикално отношение. Явно и самият той е стигнал до този извод, правейки втори кавър албум в кариерата си, но за разлика от “Inspiration” (1996) , “Blue Lightning” е може би дъното в иначе богатата и пълна с хитове дискография на шведа.

Първата чутовна глупост, която Malmsteen е направил, е свързана с вокалните партии в албума. Те са изпети от него, а всеки фен, който следи кариерата му още от 80-те години на миналия век, знае, че пеенето не е от силните му страни. Първият подобен опит е от 1989-а в култовия “Live In Leningrad”. Песента на Jimi Hendrix “Spanish Castle Magic” звучи по-скоро като джам между останалите парчета, а за съпоставка между него и тогавашния фронтмен на Rising Force – Joe Lynn Turner, не може да се говори. В “Inspiration” Yngwie изпява друго парче на сиатълската легенда – “Manic Depression”. И в този случай – с подобен „успех“. За по-добрия саунд на албума спомага присъствието на хора, които действително могат да пеят – това са Jeff Scott Soto, Mark Boals и вече споменатият Joe Lynn Turner.

Втората недомислица, която откровено дразни ухото, е дръм секцията. Не е сериозно професионален музикант с близо 40 години опит на сцена и 20 студийни издания да си програмира барабаните, и то с грешен ритъм. Най-отчетливите разминавания можем да чуем в абсурдния кавър на Jimi Hendrix с “Foxey Lady”, “Smoke on the Water” на Purple, както и в класиката на The Rolling Stones – “Paint It Black”, която е и може би най-кошмарно звучащата интерпретация в целия албум.

Не по-малко зле звучат “Purple Haze”, отново от репертоара на The Jimi Hendrix Experience, “Blue Jean Blues” на ZZ Top и “While My Guitar Gently Weeps” на Тhe Beatles. Малкото авторски парчета тук могат да бъдат квалифицирани само с една дума – боза. Нищо впечатляващо, което ще остане в историята на музиката или ще се нареди до класики като “Rising Force”, “Fire”, “Dreaming”, “Magic Mirror”, “Déjà vu”, “Liаr”, “Fury”, “Trilogy” и “You Don't Remember, I'll Never Forget”.

Все пак има едно парче, което Malmsteen не е успял да развали – “Demon’s Eye” на Deep Purple. Една от подценените песни от “Fireball” (1971) e получила нов живот в “Blue Lightning”, и е може би единствената причина да си пуснеш албума отново.

Изводът от написаното дотук е само един – ако прекаляваш с бозата, шансът да се насереш е много голям!

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт