Ревюта
Група: Grand Magus      Албум: Wolf God      Автор: Warrior Of Ice      Април, 2019
Grand Magus - Wolf God (ревю от Metal World)

Grand Magus си остават една от малкото съвременни банди, които успяват да звучат непогрешимо олдскуул, без да експлоатират онази дразнеща ретро носталгия, караща много иначе кадърни музиканти да изглеждат комично. В една друга епоха те навярно щяха да са сред най-големите метъл имена, но дори и днес музиката им увлича силно, макар и в по-ъндърграунд мащаб – и по всичко личи, че това им е напълно достатъчно.

След близо 20 години на сцената, тепърва да очакваме някакви изненади от шведското трио не е особено мъдро. Деветият им студиен опус, “Wolf God”, е рекапитулация на много от класическите черти на стила им, като експериментите от предшестващия го “Sword Songs” до голяма степен са изоставени в полза на едно отчетливо завръщане към творческите корени на групата. Познатите блусарски влияния и дуумаджийско настроение се преплитат неусетно в преобладаващо среднотемповото изложение на песните. Характерното за по-късния им период епично начало тук не е така доминиращо, но когато решат да прибягнат до него, резултатът е изключително ефективен. Както обикновено, добри думи заслужава фронтменът JB Christoffersson, който съумява да насити изпълненията си с много заразителна емоция, и то без да преиграва нито за момент.

Този път Grand Magus залагат на максимално прости и директни композиции, в които липсват каквито и да е разсейващи слушателя украшения. Началото, поставено от заглавната пиеса, “A Hall Clad in Gold” и “Brother of the Storm”, е по-бавно и рифово-ориентирано, за сметка на бомбастичното внушение, което свикнахме да очакваме напоследък от състава. Химнът “Dawn of Fire” обаче възстановява баланса навреме с грабващата си мелодия и величественото си настроение, които те пренасят право във вихъра на кървав викингски набег. Епизодични намигвания към вечните Judas Priest откриваме в убийствената скоростна резачка “Spear Thrower” и превъзходните сола на “Glory to the Brave”. “He Sent Them All to Hel” е сред по-незапомнящите се парчета в албума със своята хард рок фраза, но “Untamed” слага повече от убедителен финал с експлозивна енергия и феноменален припев, който е обречен лайв злоупотреба.

Без да достига нивото на шедьоври като “Iron Will” и “The Hunt”, “Wolf God” е поредно солидно попълнение в дискография на шведите. Макар донякъде да ограничава творческите им хоризонти, тяхната присъща упоритост в преследването на един традиционен стил е това, което в крайна сметка придава толкова много характер и обаяние на музиката им.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт