След противоречивия “Legions of the North” и умерено издържания му наследник, носещ името на групата, шведското трио Mänegarm си даде необходимата почивка, за да преразгледа стратегията си и да се завърне със свежи идеи и безкомпромисен звук. След четиригодишна пауза, “Fornaldarsagor” е точно това, от което музикантите имат нужда.

Всички съставни елементи, изграждащи деветия им албум, са прецизно изчислени – лишените от пълнеж композиции са все пак достатъчно разгърнати, за да ти позволят да се потопиш в музиката без излишните отклонения, от които страдаше “Mänegarm”. По-скромното времетраене от 45 минути е напълно достатъчно, за да оцениш запазената марка от мелодичен фолк и блек метъл, придружена от текстове на шведски език, придаващи допълнителна автентичност на атмосферата в записа.

Докато “Sveablotet” посреща с екстремни рифове и изненадващи смени в темпото, Markus Ande издевателства върху китарата си и превръща “Hervors arv” в адска вихрушка, прекъсвана единствено от харш вокалите на Erik Grawsio и отчетливото езическо влияние във фолк мотивите. Бластбийтовете на Jakob Hallegren по време на “Slaget vid Brävalla” отвяват с лекота най-тежките моменти в “Legions of the North”. Химновата фолк балада “Ett sista farväl” внася контраст с меланхоличност и женски вокали, рисуващи картини на епични батални сцени от скандинавските легенди, вдъхновили Mänegarm. Цигулките и акустичните китари в “Dödskvädet” я превръщат в подходящ финал на екстремния дух на “Fornaldarsagor”.

Новото издание на шведите изненадва повече от приятно, нареждайки се като една от най-многопластовите творби в богатата дискография на Mänegarm. След силната заявка, музикантите могат да бъдат спокойни, че не само почитателите, но и предците им ще се гордеят с музикалния завет на “Fornaldarsagor”.