F.O.A.D. Четири думи, едно значение: Fuck Off And Die. Това е мантрата на Darkthrone от “The Cult Is Alive” ‒ истинското начало на тяхното пътешествие във времето обратно към 80‐те и така възлюбения им “пъклен рокендрол”. Или пънк. Или каквото и да е. F.O.A.D.!
Докато мнозина от съвременниците им се отнесоха далеч отвъд пределите на този свят, Darkthrone казаха “не” на блек метъла, “не” на експериментите и “не” на развитието. Ако арогантният кръст‐пънк на предишните им издания, достигнал своята кулминация със “Circle The Wagons”, не е бил достатъчно насилствен, сега Darkthrone добре са се постарали да ни хвърлят един здрав и особено възпитателен бой. Тяхната ревностна страст по олдскуула, опитът им на набраздени с дълбоки белези ветерани и брилянтното познаване на материята, с която оперират, са едва няколко от предпоставките “The Underground Resistance” да бъде енциклопедичен албум на всичко метално за тридесет години дълбок ъндърграунд. А и не само.
Така мразовитото интро на “Dead Early” ‒ песента, която отваря 16‐ия студиен албум на Darkthrone ‒ те извежда до риф, какъвто Accept по всяка вероятност не са писали от “Balls To The Wall” насам. Gylve “Fenriz” Nagell разбива томовете с изпомпващ адреналина ди‐бийт, докато Ted “Nocturno Culto” Skjellum реве текста си за справедливостта (“I got the chance / On a silver plate / To do things right, to do things straight”) като див звяр. Да, кръст‐елементът със сигурност не е пренебрегнат. Тук обаче той служи на Darkthrone основно за механизъм, който безпроблемно извозва рифове от няколко различни периода и жанра в метъла. Не, “трансилванският глад” няма да бъде задоволен и по‐малко от пет секунди в интрото на “Valkyrie” са ти напълно достатъчни да го осъзнаеш. Тромавият епик дуум ще избухне в класически осемдесетарски спийд на пълни обороти. Fenriz ще бъде още по‐нагъл във вокалите си. Гръмкият патос в гласа му ще прелива в праволинейни хеви линии, а с песни като “The Ones You Left Behind” ще се извисява и във фалцети.
Именно с такъв започва 13‐минутната олдскуул фиеста “Leave No Cross Unturned”, закриващата песен на “The Underground Resistance”. И повярвай, това са най‐безпощадните 13 минути в цялото им, златно творчество. Брутално органичният звук на албума позволява на Fenriz и Nocturno да доставят яростта в пълните й размери ‒ първият в скоростна Manilla Road касапница, а вторият с морбиден риф а ла Celtic Frost от праисторическата епоха.
Енергията на “The Underground Resistance” е пословична ‒ нещо като “Hear Nothing See Nothing Say Nothing”, облечен в хеви и спийд. В шока си рядко можеш да осъзнаваш колко Motörhead‐ски са този риф или онази хармония. Защото Darkthrone са направили нещата достатъчно яки, за да забравиш за легендарните банди, които са оформили сегашния им стил. Те просто не губят своята индивидуалност. А тя е предимно във факта, че днес никой друг не прави това, което правят тези двама застинали във времето норвежци. Не и толкова добре.
“The Underground Resistance” е направен по старата формула. Познаваш я. Ще я познават и децата ти, а после и техните деца… Това е формулата на чистия метъл. Понякога този албум звучи необуздано агресивен, друг път ‒ тържествено‐епичен. Но най‐често е и двете.
