Веднъж щом се отвори, бездната ще ви погълне. Вътре в нея е студено, влажно и тъмно. Толкова тъмно, че не можеш да видиш дори ръката си. Но го чуваш - задава се. Наближава с все по-отчетлив, ритмичен тътен. Не, това не е призрачната армия от тамплиери – тя вече ни нападна на два пъти с “Fulfill the Curse” и “Never Cross the Dead”. Това е новият Hooded Menace, “Effigies of Evil”. А той ще ви изсмуче мозъка само заради злонамерения характер на едно такова действие. Повече стимули не са му необходими. Простичко, нали? Също каквато е и музиката на Hooded Menace.

Но тя удря наистина здраво. Откакто представи първото си демо – “The Eyeless Horde” - финландското дуо издига внушителни кули от солиден дуум-дет камък, без да пести усилия. Индикативни за потенциала на групата са нейните сплитове с японския култ Coffins и легендарните холандци Asphyx, появили се между 2010-11 г. Нищо обаче не е така разтърсващо, както двата пълнокръвни албума на Hooded Menace и особено “Never Cross the Dead”, където лидерът и мултиинструменталист Lasse Pyykkö сякаш направи обмислена стъпка в посока международен стандарт, каквато не е предприемал с нито един от олдскуул дет метъл проектите си дотогава. Въпреки това - въпреки огромните и мачкащи рифове, въпреки увлекателната си концепция, албумът остана недооценен.

Такъв не може и не бива да бъде “Effigies of Evil”. Той пристига с гордостта на всяка произволна епик дуум банда, но нанася щетите на Winter. Той ръмжи за кръв, но я разлива в количества, достойни за Autopsy. Той идва от мрака, но от онзи, в който ни хвърляха ранните Paradise Lost. Hooded Menace са се фокусирали, за да завършат една не само съгласувана, но и прокълната цялост, а това е повече от впечатляващо.