Освен пост-метъл визионери и безспорни духовни гурута, Neurosis са солидна основа на трудно измерима част от екстремната музика за последните двадесет години. Говорейки за бъдещето обаче, последните два рефрена на гигантската “All is Found… In Time” са пряко изявление за намеренията на Neurosis оттук насетне. “Tearing the sickness from hearts that are hollow / Cracking the bones to get at the marrow” – отсичат Scott Kelly и Steve Von Till.

При Neurosis обаче никога не е толкова просто. Те постигат уникалната си бленда от различни жанрове и мотиви посредством спиритуалното “пречистване”, за което заглавието на “Honor Found in Decay” недвусмислено намеква. Древното, първично, естествено единение на човека с природата. Молитвата, отправена към океана и понесена от вълните му. Пасторалната хармония, внезапно нарушена от “разклатените” планини. Гайдата на Noah Landis в емоционално-изсмукващата “At the Well” и насочените право-в-сърцето тонове на цигулка в отварящата епика “We All Rage in Gold” и последната церемония, “Raise the Dawn” – в тези необикновени звуци се отразява бляна по свободата, но не свободата в общия й смисъл, а откъсването от цивилизацията и връщането към една по-примитивна форма на съществуване.

Oт друга страна, за да затвори кръга, албумът е изтъкан от вечния стремеж на човека към Космоса. В “My Heart For Deliverance” е поместен кратък семплиран монолог за копнежа по звездите – един от сюблимните моменти в “Honor Found in Decay”, който допълнително му придава абстрактен характер. Но дори без него, атмосферата е подчертано космична. Работата на Landis е подсилвана от астрална енергия, правейки всяка от тези песни по-дълбока и изпъстрена със загадъчни светлини. Сравненията с легендарни, непреходни творби като “Through Silver in Blood” могат да вървят по дяволите. Neurosis е философия, а “Honor Found in Decay” – фундаментален албум за вникването в нея. Те не само промениха музиката. Промениха и начина, по който я слушаме.