Забележително е как група, създадена с цел да осмива пауър метъл сцената, всъщност се превърна в едно от най-популярните ѝ имена. Тази година фантастичната компания, сформирана от Christopher Bowes, отново ни представя клиширан до мозъка на костите си, но и също толкова забавен албум.
Започваме още от името. “Legends from Beyond the Galactic Terrorvortex”, каквото и да значи това, изглежда внушително и амбициозно. Представи си сега как мистър Bowes разтяга локуми по интервютата за злощастни научни опити на космически гоблини, довели до сериозни нарушения в пространствено-времевия континуум. В резултат на това, нашите герои, чиито титли и имена са толкова дълги, че за нас, простосмъртните, е невъзможно да ги запомним и възпроизведем, отново слагат реактивните си раници и политат също като Баз Светлинна година, за да изпълнят дълга си към всички живи същества. “Към безкрая и отвъд!”, както се казва.
Няма да повярваш, но в развитието си Gloryhammer наподобяват доста на Alestorm. “Legends from Beyond…” е техният своеобразен “Back Through Time” (албумът на Alestorm от 2011-а – бел. авт.). Освен чисто тематичните различия, двете издания композиционно звучат близки. На първо място, те са под номер три в дискографиите на групите. На второ място, наследяват фундаментални за съставите записи – при Alestorm това е “Black Sails at Midnight” (2009), а при Gloryhammer – “Space 1992: Rise of the Chaos Wizards” (2015). С тези заглавия двете формации оформят звука си, дават ясна представа за бъдещото си развитие и не на последно място, създават страхотни парчета. В “Back Through Time” Alestorm се опитаха да комплицират свиренето си. Резултатът беше една идея по-разнообразни формули тук-там и още по-шантави текстове. Gloryhammer тук постъпват по същия начин.
“Space 1992…” беше удар, който или те хваща още на първо слушане, или никога не ти се разкрива. “Legends from Beyond…” не постъпва по този начин. Тук ги няма зарибяващите стилово странни песни като “Universe on Fire”, които да изпълняват въвеждащата роля. Трябва малко повече слушане, тоест не веднъж, а по-скоро два пъти. Толкова е достатъчно, за да си пуснеш албума отново и след това отново вече не съвсем по свое желание.
Задължително обърни внимание на лириките. Впечатляващи са. Пиеси като “The Land of Unicorns” и “Hootsforce” са написани с поетически замах. Повече обяснения едва ли са необходими, пък и без това едва ли има човек, който да не полюбопитства за какво се пее в “Power of the Laser Dragon Fire” и “Legendary Enchanted Jetpack”.
