Ревюта
Група: Combichrist      Албум: One Fire      Автор: Стако      Юни, 2019
Combichrist - One Fire (ревю от Metal World)

Combichrist бяха сред съставите, които промениха схващането, че не може да съществува смислено съчетание между тежка музика и електроника. По-късно те развиха тезата си с доза забележителен успех. Благодарение на непринудеността на музиката си, през годините те успяха да достигнат фенове с всякакъв музикален бекграунд. Композиционният минимализъм на групата се оказа ключов аспект от стила им. А това става чрез чудото на искреността. Всеки трак идва така суров, че сякаш извира от сакралните дълбини, които споделят всички човешки души. И именно на тази философия разчита “One Fire”.

В името на усещането за завършек, албумът отнема минута от времето ви с цел въведение. Но обстановката спира да има всякакво значение веднага щом зазвучи “Hate Like Me”. Парчето е не просто едно от най-силните на състава, а и въплъщение на горепосочената теория. Всеки следващ трак разчита на същия парадокс, идвайки същевременно в суров и шлифован вид. От една страна, цари мъдрата, музикалната простота. Всяка пауза е на място и всяка грубост е преднамерена. Целостта, породена от всички качества, звучи обосновано, стабилно и мощно. И тук се крие другата част от парадокса – завидната продукция, която знае защо, кога и как да си позволи да бъде непукист, допринасяйки за стойността на изданието.

Докато този труд звучи, възнасяйки грубостта като форма на изкуство, около слушателя се вихри музика с интензивността на бойно поле, примесена със спокойствието, което връхлита точно преди прииждащата буря. Всичко изразено тук е така близко до човешката същност, че успява да се вкопчи и да зариби. В собствения си мащаб, “One Fire” царува и в собствения си контекст – слаба композиция липсва. Всичко, което може да се очаква от групата, е налице. Мощ, хъс и сила са изразени с хитови песни, създаващи собствен вакуум. Там се изследват палитра конкретни емоции. А всичко това придобива още по-голяма стойност, когато се усети и опита за наратив. Макар той да е сякаш типичната история за Апокалиптично събитие (което обложката подсказва), този подход позволява на музикантите да покажат някои неочаквани свои страни. Сред паразитните ритми се разкриват оригинални идеи и вметки с прогресивни белези.

Изданието се оказва и добър концертен албум, който постоянно е способен да провокира нужда за куфеене и скандиране у слушателя. Извън траклиста, не всяко от парчетата успява да запази своята стойност, като видният пример е последното такова, което има малка тежест извън ролята си на добре сложен финал.

В музицирането идва момент, в който неща като сложност, изразителност и всички останали реквизити спират да имат значение, защото самата основа е просто добра и толкоз. “One Fire” осъзнава ценността на тишината и стойността на шумотевицата. Уникалната смеска между двете, заедно с чаровната доза минимализъм, превръща тазгодишното издание на Combichrist в нещо уникално и специално.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт