Съвършено логично е да допуснем, че след 30 години на сцената, известна умора и рутина биха изместили качеството в музиката на една група. Явно подобен манталитет е чужд на Sodom, тъй като “Epitome Of Torture” е поредното им забележително издание, което упорито отказва да свали летвата. Това не ще да рече, че немските милитаристи тепърва разкриват потенциала да преобразят траш метъла - албумът е преобладаващо типичен, но същевременно реализиран със свръхчовешки перфекционизъм и усет за онзи неуловим фактор, отделящ просто силните състави от класиците.

Тевтонското трио е известно със своята последователност и, съвсем очаквано, новият опус наследява и доразвива мелодичния уклон на шедьовъра “In War And Pieces”. Класическият хеви метъл подход към конструирането на повечето парчета тук е балансиран от епизодични, но и много необходими изблици на първична агресия, които едновременно стряскат и напомнят, че слушаме именно бандата, създала емблеми на бруталността като “Agent Orange” и “Tapping The Vein”. Без да се вживява в ролята на китарен герой, Bernd “Bernemann” Kost прави най-впечатляващото си представяне до момента още от напомнящото Chuck Schuldiner соло на “My Final Bullet”, до техничарските откоси в “Stigmatized” и безмилостни рифови валяци като “Cannibal”. Изненади не липсват изцяло - откриващият игрив казачок в “Katjuscha” влиза в контраст с неистовите викове на Tom Angelripper, чието вокално изложение из целия запис съчетава равни количества енергия и злост.

Без да размества пластовете на сцената, “Epitome Of Torture” е монолитно изваяние, което се възприема на един дъх и е достойно да се нареди до късните образци на Sodom.