В момент, когато шведската дет метъл сцена е в сериозна идейна криза, една група продължава триумфално напред през бойни полета, осеяни с труповете на прегазени врагове – Amon Amarth. С много упоритост и труд те се сдобиха с нещо, с което все по-малко банди напоследък могат да се похвалят, а именно – собствен уникален стил. “Fate Of Norns” е заглавието на новата тава с безмилостни викингски химни, изревани от мощното гласище на Johan Hegg.

Здравей, тук е Johan Hegg от Amon Amarth!

Здрасти, Johan! Предполагам, че си много горд с новия ви албум - “Fate Of Norns”. Навярно е било много трудно да задържите нивото на “Versus The World” в музикално отношение, но сте се справили.

Хахаха, благодаря ти! Вложихме всичките си усилия, за да отбележим напредък спрямо предишния ни албум, който според нас, а и според феновете, беше наистина много добър. Така че наистина не беше лесно, но трудът си заслужаваше. Не виждам смисъл да издаваме албум, ако той не е поне толкова силен, колкото предходния.

Мисля, че звукът ви сега е малко по-тежък, в сравнение с “Versus The World”. Съгласен ли си?

Напълно. Освен, че е по-тежък, “Fate Of Norns” е и по-мелодичен. Може да звучи странно, но така го усещам. Самите композиции са по-дълбоки. Сега направихме повече песни в средно темпо, докато тези във “Versus The World” бяха по-бързи.

Има нещо уникално в Amon Amarth. От години свирите в един стил и все успявате да създадете интересна музика, без да променяте в голяма степен цялостното звучене. Каква е тайната, как го постигате?

Няма някаква конкретна формула. Просто се опитваме във всеки нов албум да продължаваме предишните си, като същевременно включваме в музиката си и нови влияния. Интересни идеи един музикант може да почерпи откъде ли не – от турнетата, от слушането на добри албуми, дори от ежедневието. Просто трябва да претвориш тези впечатления в музика, отговаряща на стила на Amon Amarth. Мисля, че досега се справяме доста добре с това. Johan Soderberg написа сам цели две парчета за “Fate Of Norns”. Прави го за пръв път и работата му е страхотна, което ни дава надежди и за бъдещите албуми.

Доколкото разбрах, музикалната еволюция е доста важна за вас...

Със сигурност. Чувстваме нуждата да се развиваме непрекъснато като композитори, музиканти, текстописци, дори като хора. Това е необходимо, за да може музиката, която създаваме, да бъде интересна за нас и за феновете ни. Това е единственият възможен път пред нас. В момента, в който тази тръпка изчезне, навярно вече няма да има Amon Amarth.

Макар и да е непроменен в основата си, звукът ви претърпя немалко развитие през годините. Имаше ли някакви разлики в създаването на “Fate Of Norns”, в сравнение с предишните ви албуми?

Що се отнася до композирането на песните, нямаше сериозна промяна. Повечето нови неща дойдоха по време на самите записи. Песните никога не са 100% завършени, когато влизаме в студио – целта ни е да можем да ги променяме, така че в крайна сметка да звучат възможно най-добре. Имаше и един доста неочакван за самите нас момент – докато записвахме вече добилите форма песни, измислихме и още една, съвсем нова. Това не се беше случвало преди.

За записите на “Versus The World” се прехвърлихте от студио Abyss в студио Berno, където записвате и сега. Каква е разликата между двете студия? Липсва ли ви работата с Peter Tagtgren?

Честно казано, разликата между Abyss и Berno не е особено голяма. И на двете места се работи изключително професионално, и двете студия се развиват непрекъснато. Peter и Berno са напълно различни като характери, но работата и с двамата е много приятна, защото са много отдадени на музиката. Berno няма своя банда и за разлика от Peter са му чужди много стереотипи относно това как би трябвало да звучи дет метълът по принцип. Peter има Hypocrisy и Pain, в които е свикнал да постига един определен звук, който пренася в някаква степен и върху останалите групи, които продуцира. Но като оставим това настрана, разликата е минимална. Отново нещата зависят предимно от групата – трябва да свириш, да пееш и да записваш.

Ти черпиш вдъхновение за текстовете си от древната скандинавска митология, но на моменти ми се струва, че песните съдържат и по-дълбоки, скрити зад метафори послания. Така ли е?

Да, вярно е. Често пиша за неща от много личен характер, но използвам метафори, за да прикрия този личен елемент. Не искам да занимавам хората пряко с проблемите си, текстовете трябва да са отворени за различни тълкувания. Вземи например “Across The Rainbow Bridge” от “Versus The World” – тя е посветена на дядо ми, който почина от рак преди няколко години, а дотогава дълго време страдаше от болестта на Алцхаймер. Наред с това песента е за правото на достойна смърт, за това, че всеки има възможност да води пълноценен живот и т.н.

Кои са някои от най-големите заблуди относно викингите?

Много неща са изопачени от европейските християнски историци. Викингите почти навсякъде са представени като жестоки диваци, които само грабят, убиват и изнасилват, но истината е малко по-различна. Те наистина са били много войнствен народ, но освен това са били и големи занаятчии, мореплаватели и изследователи. Стигали са до Каспийско море, до Средния изток, до Северна Америка. Това не са постижения на една дивашка цивилизация.

След всичкия този шум около “Властелинът на пръстените” напоследък, стана ли най-накрая ясно в света на метъла какво всъщност е Amon Amarth, или повечето все още мислят името за някакво шведско словосъчетание?

Хаха, май болшинството хора все още смятат името за шведско. Причината е, че във филма то въобще не се споменава, а и в самата книга почти не се среща. Който не е чел бележките и приложенията на Толкин към трилогията, навярно все още е в неведение.

Защо огнените изображения са толкова важни за Amon Amarth? Подобни картини са част от обложките на последните ви няколко албума...  

Огънят е един от най-могъщите елементи. Той олицетворява страстта, силата, непредсказуемостта, яростта, както и много други силни емоции. Такава искаме да бъде и музиката ни – много емоционална, затова и наблягаме на тези изображения.

В специалното издание на “Fate Of Norns” смятате да включите и DVD с пълното ви шоу в Рейкявик от месец март. Защо решихте да издадете концерта по този начин, вместо да направите отделно лайв DVD?

Първо, искахме да дадем на феновете си нещо допълнително към новия ни албум и ни се стори, че шоуто от Исландия е подходящ подарък. То не беше нещо кой знае колко специално, записахме го просто така. Това е един обикновен концерт на Amon Amarth – доста стегнат и мощен. Мислим и по въпроса за цяло бъдещо DVD, дори в момента събираме материали за него. Това е един изискващ доста време проект, но все някога ще го завършим.

Защо беше отменено турнето ви с Cannibal Corpse? Сигурно е било много разочароващо за вас...

Наистина, така беше. За жалост сме доста малка банда, не продаваме много албуми и не печелим много от концерти. Възможността да пътуваме с Cannibal Corpse беше фантастична, но щеше да ни струва адски скъпо. По никакъв начин не бихме могли да си върнем парите от участието на това турне, затова и се отказахме. Беше обезсърчаващо, защото от доста време правехме планове да обиколим целия Скандинавски полуостров, а да свирим с дет метъл класици като Cannibal Corpse щеше да е истинска чест за нас.

Какво мислиш за шведската дет метъл сцена?

Ако трябва да съм честен, нямам добър поглед върху сцената напоследък. Не се интересувам много от новите банди, предпочитам да слушам старите, образцови албуми. Опитвам се да се съсредоточавам главно върху Amon Amarth – не върху музиката, която правят колегите ни. Разбира се, доколкото съм запознат, има много добри и оригинални банди, но наред с тях има и немалко имитатори. Не ще спомена имена, защото по принцип не обичам да говоря за други групи – това е работа на журналистите, аз най-много да кажа някоя глупост, хаха.

Вярно ли е, че си бил поканен да участваш във филма “Тринадесетият воин”?

Хахаха... Кой ти каза това?

Това е просто слух, който съм чувал за теб.

Е, някой явно се е пошегувал, хаха. Няма такова нещо, а и не мисля, че от мен би излязъл добър актьор. Все пак е забавна идея.

Как навлезе в света на дет метъла?

Отначало бях редови фен – слушах класически неща като Slayer и Metallica. Станах истински почитател на дет метъла, чак след като се присъединих към Amon Amarth. Бях слушал малко такава музика и преди това и я смятах за страхотна, но като цяло бях слабо запознат.

Благодаря ти, че отдели време за това интервю, Johan!

Благодаря за подкрепата!