Да се обяснява кои са Blind Guardian и колко огромен е приносът им към съвременната метъл сцена, е ненужно, защото едва ли има човек, интересуващ се от тази музика, който да не е наясно с това. Немските бардове вече над 15 години ни радват с плодовете на творческия си гений, оставяйки в историята блестящи образци на неизчерпаемото си въображение и талант. Година след издаването на втория си брилянтен концертен албум, бандата е готова с един наистина специален подарък за феновете си. Поводът да се свържем с китариста Marcus Siepen, е първото DVD в кариерата на групата, отразяващо фестивала Blind Guardian Open Air, проведен през лятото на 2003-та в немското градче Кобург.
Здрасти, Marcus, и поздравления за фантастичното ви лайв DVD – “Imaginations Through The Looking Glass”! Blind Guardian открай време са изключителна концертна банда. Кажи ми, откъде черпите тази енергия и ентусиазъм, с които свирите на живо?
От феновете ни, разбира се! Винаги се опитваме да дадем най-доброто от себе си, когато сме на сцената, но постоянният контакт между нас и почитателите ни извежда всеки концерт на едно съвсем различно ниво. Ако феновете ни не са толкова отдадени, пак ще могат да се насладят на едно добро шоу, но без връзката между тях и нас, магията не би могла да съществува. Когато видим, че са пощурели от радост и пеят песните ни дума по дума, се раздаваме до дупка и излизаме дори извън възможностите си, за да направим концерта специален.
С какво ще запомниш миналогодишния фестивал в Кобург? Смятате ли да го направите ежегодно събитие?
Всички от бандата имаме прекрасни спомени от онези два дни. Реакцията на феновете ни беше неимоверно силна, получихме единствено възторжени отзиви от всички други банди, които свириха с нас, нямаше никакви проблеми от технически характер… Това бяха двете най-силни шоута в цялата ни досегашна кариера, бяха просто вълшебни! Определено бихме искали да повторим тази проява, но едва ли ще се провежда всяка година. Обмисляме възможността да организираме нов Blind Guardian фестивал по време на следващото ни турне, защото няма смисъл да го правим отново, преди да сме издали нов албум. Ще го направим на новото ни турне, така ми се струва.
Има ли други концерти, които винаги ще помниш?
Почти невъзможно е да избера няколко концерта и да ги нарека “най-добри”, защото повечето ни шоута са на наистина високо ниво. Както казах, двете нощи в Кобург ще оставят може би най-ярък спомен… Същото се отнася и за първия ни концерт в Москва, едно шоу в Дюселдорф… Всъщност са прекалено много, не бих могъл да ги спомена всичките.
Много от парчетата ви включват голямо разнообразие от инструменти, свирещи наведнъж. Как стои въпросът с пресъздаването на тези песни на сцената?
Трудно е да решим кое точно да свирим на концертите, самото свирене не е чак толкова трудно (е, зависи от песента, разбира се). Когато записваме песни за един албум, включваме всичко, което ни дойде наум, независимо дали е възможно да се изсвири едно към едно на живо. По време на репетициите преди всяко турне правим нови аранжименти на някои парчета, като оставяме само основните, най-важните части. Налага се да адаптираме музиката за две китари, само един водещ глас и в най-добрия случай два бек вокала. Трудно е да орежеш една композиция по този начин и същевременно да не я унищожиш. Ако се справим с тази задача, самото свирене не е проблем.
Защо се получи така, че с времето музиката ви стана по-епична и описателна, вместо по-бърза и агресивна?
Това беше естественият ни път на развитие. Никога не сме планирали да станем по-епични, просто не желаехме да се повтаряме. Когато започнахме да дрънкаме за пръв път през 80-те, бяхме спийд метъл банда и по това време не бихме могли да изсвирим, камо ли да съчиним песен като "And Then There Was Silence", например. С годините станахме по-добри музиканти и композитори и се появи нуждата да експериментираме. Искахме да опитваме нови неща, които да са интересни както за нас самите, така и за феновете ни. Нямаше никакъв предварителен замисъл, самите ни композиции започнаха да взимат такава насока. Същевременно така и не изоставихме корените си. Всички наши нови парчета лесно могат да бъдат разпознати като парчета на Blind Guardian, защото притежават всички характерни за нас елементи – големите хорови партии, хармоничните китари и т.н. В песни като “Punishment Divine” или “Mirror Mirror” това е съвсем очевидно. Все още обичаме да свирим бързи парчета. “The Script For My Requiem”, например, е една от най-любимите ми в сетлиста ни. От друга страна, би било скучно да свирим единствено такива песни.
Много фенове на Blind Guardian бяха объркани от сложността на последния ви студиен запис - "A Night At The Opera". Албумът е доста експериментален, смятате ли да продължите да творите в същия дух?
Стремим се никога да не правим едно и също нещо два пъти, защото това би отегчило нас и феновете ни. Съвсем наскоро започнахме да композираме музиката за следващия ни дългосвирещ албум, но е твърде рано да ти кажа конкретни неща за звученето на новите парчета. Само мога да гарантирам, че познатите като запазена марка на Blind Guardian елементи пак ще присъстват. Както обикновено, ще се постараем да вмъкнем и нови влияния в творбата си. Със сигурност не става въпрос за втора част на “A Night At The Opera”, също както няма да бъде и втора част на "Somewhere Far Beyond" или на който и да е от албумите ни. Планираме да влезем в студио в началото на 2005-а и да го издадем до края на годината. Този срок не е краен – нали знаете нашето отношение към сроковете…
Смятате ли един ден да запишете албум с цял оркестър и хор, както много групи започнаха да правят напоследък?
Нямаме такива планове засега. Свикнали сме да работим с няколко момчета, които свирят клавирните партии за нас и сме изцяло доволни от това, което чуваме в албумите си, така че не виждаме защо трябва да променяме каквото и да било. Много лесно се работи с тези хора, защото те са с нас от години и знаят точно какво искаме от тях. Да постигнем такъв резултат с цял оркестър, който е незапознат със стила на Blind Guardian, ще е непосилно, а дори да е възможно, би отнело твърде много време и усилия.
Blind Guardian е група, непретърпяла промяна в състава от самото си основаване до днес, което прави вече почти 20 години, през които продължавате да споделяте едни и същи артистични и лични интереси. Това е нещо много рядко в метъл сцената – имаш ли някакво обяснение за този феномен?
Ако трябва да съм честен – нямам! Много хора ми задават този въпрос, но в най-добрия случай мога само да предполагам. Все така обичаме музиката, която свирим, споделяме едни цели и работим здравата заедно, за да ги постигнем. Разбира се, имаме и разногласия по някои въпроси, случва се да се караме за едно или друго, но се опитваме да разрешаваме проблемите, като търсим най-добрия изход за всеки един от нас, вместо да уволняваме някой музикант…
Имаш ли любим албум на Blind Guardian?
Положението е същото като с любимата ми песен на Blind Guardian – това е нещо, което се мени ежедневно и зависи от настроението ми. Все пак бих се изказал в полза на “Somewhere Far Beyond” и “Imaginations From The Other Side”, но зададеш ли ми същия въпрос утре, отговорът ми навярно ще е друг.
Каква е позицията ви по отношение на буутлег записите и mp3-ките?
Що се отнася до буутлезите, не виждаме нищо лошо в тях. Самите ние сме големи музикални фенове и притежаваме такива записи на любимите си групи. Когато някой фен си купи буутлег, той знае, че няма да получи първокласен продукт – звукът ще е лош, обложката също няма да е добра, няма да има книжка със снимки, текстове и други екстри, а само един некачествен запис на концерт. Наясно съм, че много от феновете ни са големи маниаци и подобни неудобства не могат да ги спрат, когато става въпрос за музиката на любимата им банда. Те искат да имат всичко, свързано с Blind Guardian, и купуват подобни записи редом с официалните ни лайв албуми. Същевременно виждам, че в E-bay се продават всичките ни албуми в mp3 формат, което не ни устройва и лейбълът ни ще предприеме действия по въпроса. Въпросът с mp3-ките е сложен. Знам, че много хора са ни открили благодарение на Интернет – въобще мрежата е отличен начин да се популяризира една банда. Ако тези хора харесат песните ни и в резултат на това си купят албумите ни, чудесно. Но мнозина спряха да купуват дискове, а само свалят всичко безплатно и по този начин унищожават сцената. Ако бандите не получават пари за труда си, не биха могли да поддържат високото ниво на албумите си. Не ще могат да си позволят достатъчно дълъг престой в студиото, няма да могат да платят за красива обложка, качеството на целия продукт ще падне. За съжаление това е нещо, които някои “фенове” явно не разбират. Да се запише един добре звучащ албум и да се представи в хубава опаковка, не е нещо евтино. Надявам се тези хора да си отворят очите и да осъзнаят, че с действията си вредят на “любимите” си банди.
Смятате ли да издадете някога песните от периода, когато се назовавахте Lucifer's Heritage?
Възможно е да ги запишем наново и да ги включим в албум от рода на “Forgotten Tales 2”, но това засега е само в сферата на хипотетичното. Не сме планирали още нищо. Доста рядко и по специални случаи, свирим на концерти една от песните от този период. Тя се нарича “Brian” и е от първото ни демо.
Какво става с музикалното произведение, композирано от вас върху “Властелинът на пръстените”? Ще го издадете ли официално и ако да – кога?
Първо, бих искал да разсея заблудата на много хора, че въпросната музика е композирана с идеята да бъде саундтрак към филма “Властелинът на пръстените”. Напротив, замисълът е доста по-стар от трилогията на Питър Джаксън и композициите са базирани изцяло върху книгата на Толкин. Всъщност идеята се роди много преди да бъде обявен първия филм. Работим върху материал, състоящ се главно от класическа музика, допълнена от гласа на Hansi. Не мога да ти кажа кога точно ще го издадем, защото и самите ние не знаем. Не знам дори дали ще се появи като творба на Blind Guardian, защото от всички членове на групата там можете да чуете единствено Hansi. Знам само, че ще го издадем един ден.
Като стана въпрос за “Властелинът на пръстените”, какво мислиш за филмите по трилогията?
Перфектни са! Никога не съм предполагал, че е възможно тази книга да бъде претворена във филм (или три филма), който да ми хареса толкова. Разбира се, някои моменти от книгата липсват, но творбите на Толкин са толкова сложни, че сигурно е невъзможно да се пресъздаде всичко на лента, освен ако не става въпрос за десет филма. Направо съм влюбен в трите филма и нямам търпение да видя как ще се справи Питър Джаксън с “Хобит”.
Да се върнем на Blind Guardian. Някой в състава има ли музикално образование или сами сте се учили на всичко?
Всеки от нас има някакво музикално образование, но и сами много сме работили върху свиренето си. Аз, например, взимах уроци по класическа китара в продължение на пет години като дете, след което се прехвърлих на електрическа и се обучавах сам. С останалите е общо взето същото – или са взимали уроци в началото, или са започнали сами да свирят и впоследствие са потърсили наставления, за да подобрят способностите си.
Както несъмнено знаеш, вие се ползвате с изключителна обич и уважение сред феновете на хеви метъла в България. Кога можем да ви очакваме у нас?
Много бихме се радвали да свирим в България, но за съжаление решението за това не е само наше. Необходима ни е подкрепа от страна на някой ваш организатор, а не би било зле да имаме и подкрепата на някоя издателска компания. Досега не сме имали такива възможности в България и затова не можахме да изнесем концерт при вас. Искрено се надявам това да се промени завбъдеще, за да имаме шанса да свирим пред българска публика. Съжалявам, но за момента не мога да обещая нищо.
Кои са петте ти любими банди за всички времена?
Този списък се мени отвреме навреме и ще ми е доста трудно да изброя едва пет групи, но ето какво ми идва наум в момента:
Iron Maiden
Black Sabbath
Thin Lizzy
Fates Warning
Rainbow
Благодаря ти, Marcus! Успех!
