Joacim Cans не се нуждае от представяне – гласът му днес до голяма степен е олицетворение на новия европейски хеви метъл. Явно на вокалиста му е било тясно в HammerFall, където идеите на “Beyond The Gates” наистина трудно биха намерили място. В соловия му дебют виждаме Joacim в съвсем нова светлина, захвърлил амплоато на кръстоносец на метъла и дал пълна свобода на гласа си и композиторския си талант.
Здравей, Joacim, удоволствие е да говоря с теб. Поздравления за страхотния ти солов дебют! Ако вдигнеш летвата дори още малко с един следващ запис, ще създадеш проблеми на много мелодични метъл банди!
О, благодаря за добрите думи! И аз съм много развълнуван около издаването на “Beyond The Gates”. С него исках да направя нещо различно от това, което вършех в HammerFall – нещо по-мрачно и малко по-тежко. В крайна сметка всичко се получи точно така, както си го представях. Радвам се, че ти е харесал.
Защо избра точно този момент, за да издадеш солов албум? Чувстваше ли се по някакъв начин ограничен в HammerFall?
Е, не точно ограничен… Но знаеш ли, с HammerFall непрекъснато изнасяме концерти още откакто издадохме дебюта си през 97-ма. Докато сме на турне, трябва непрекъснато да се грижа за гласа си – другите все купонясват, а аз кисна по хотелските стаи и си губя времето. Така че реших да оползотворя това време по позитивен начин – тогава се роди и идеята за солов албум. Имам много чувства и мисли, които невинаги мога да изразя в музиката на HammerFall.
Как се случи така, че работи с толкова изтъкнати творци в “Beyond The Gates” – все големи метъл музиканти…?
Когато реших да се захвана сериозно с този проект, седнах и направих списък на хората, с които бих искал да композирам заедно, както и на тези, които бих искал да свирят в албума ми. Това са хора, които много уважавам, а някои дори са мои идоли, с които съм израснал – Mark Zonder и Mat Sinner, например. Нахвърлях основните си идеи в демо запис и им ги пратих, а те всички реагираха много положително. Всеки каза: “Страхотно! Искам да участвам!”
Кога започна да композираш музиката? Беше ли трудно, след като толкова хора са взели участие в писането на песните?
Нямаше никакви проблеми. В този албум аз съм написал само вокалните мелодии и текстовете. Всички тези музиканти ми пращаха техните идеи за китарните пасажи. Аз съм пълна дупка, що се отнася до свирене…
Защо; ако не се лъжа, ти май посвирваш и на китара…
Ами, мога да свиря само “Breaking The Law”, хаха. Докато в “Beyond The Gates” има наистина страхотни китарни неща. Аз дадох на останалите само основни насоки за това как трябва да звучи музиката. Казах им: “Искам звученето да е по-тежко и мрачно от това на HammerFall, да има прог елементи, но да си остане мелодично.” С тези ключови думи предвид, всеки започна да разработва идеите си и да ми ги праща. Аз ги слушах, преаранжирах каквото трябваше, съчетавах инструментала с вокалните хармонии и така се получиха песните.
Предполагам, че има много материал, който все още не си използвал… Може би ще го чуем в някой следващ твой албум?
Има около тридесет песни, които не съм включил. Само David Chastain ми прати идеите си за дванадесет парчета, от които използвах една, тъй като останалите не се вписваха в настроението, което исках да има албума ми. Това не значи, че няма да ги използвам завбъдеще. Вече имам много нови идеи, но предпочитам да изчакам реакцията на феновете и след това вече бих могъл да мисля за следващо солово издание.
Cans е много различен от HammerFall що се отнася до структурата на песните. След като ти си основен композитор и в двете банди, откъде дойде такава разлика?
Първо на първо, с двете групи се опитвам да дам израз на съвсем различни послания. Много харесвам някои прогресив групи, като Fates Warning и Dream Theater и исках да имам подобни елементи в музиката си. Неслучайно подбрах Mark Zonder за барабанист – трябваше ми някой, който да е в състояние да придаде прогресив атмосфера на песните. Мисля, че той се справя страхотно и макар да не свири нещо извънредно сложно, приносът му е чувствителен. Освен това, ако бях извадил албум, звучащ като HammerFall, не би имало смисъл от него. Хората щяха да кажат: “Защо по дяволите въобще си записал това?!” Исках да направя нещо различно, но същевременно да е с колкото се може повече метъл насоченост.
Относно значението на текстовете в хеви метъла. Как гледаш ти на този аспект, колко важни са текстовете за Cans?
Мисля, че текстовете са много важни. Самият аз докато израствах, много се вслушвах в текстовете – особено в тези на King Diamond, например. Текстовете могат да бъдат нещо омагьосващо, за мен те са като цветовете в една картина. Същото е и с музиката – когато добавиш думите, придаваш на формата и цвят. Важно е да използваш подходящ текст, съответстващ с музиката, за да могат хората да запомнят песента
В този ред на мисли, “Beyond The Gates” концептуален албум ли е? Определено има такова усещане… една своеобразна хорър атмосфера.
Не е концептуален албум, но единадесет от всичките дванадесет песни са като сцени от филм на ужасите, създаден от мен. Това е нещо, което се роди във въображението ми.
“Beyond the Gates” има страхотна обложка… Твоя ли беше идеята за нея?
Да, основната концепция за обложката беше моя. Само че аз съм ужасен художник, затова един мой добър приятел от Щатите я нарисува. Той е автор също така на обложките на “Crimson Thunder” и на концертния албум на HammerFall (“One Crimson Night”).
Песента “Forever Ends” доста се отличава от останалите в албума, не се вписва в цялостното настроение. Как стана така, че реши да я включиш?
Това е единственото парче, в което нямам никакво участие като автор. Когато я получих от Jeff Waters от Annihilator, много ми хареса. Има прекрасна мелодия, припевът е фантастичен… Реших, че не пречи това, че й липсва мощта на другите песни. Казах си: “Защо да няма и една истинска, нежна балада?” Сложих я за финал, за да не обърква слушателите и да не се чудят “Какво пък ще да е това?”, когато я чуят в началото или в средата.
Всъщност “Forever Ends” внася много разнообразие в творбата ти…
Да, и аз така мисля. Това е може би най-красивата песен, а и е подходящ край на албума. Ако някой реши да слуша албума отново и отново, парчето не му позволява да се отегчи…
Имаш ли любима песен от “Beyond The Gates”?
Да, в момента това е шестата – “The Key”. Доста е различна, няма нищо общо с никоя друга песен, която съм правил преди. Нещо като влакче на ужасите е, особено що се отнася до ритъм секцията, а около нея се натрупват много силни мелодии. Като се включат и децата в припева… просто обичам тази песен!
Моят фаворит пък е “Garden Of Evil”. Припевът е един от най-добрите, които съм чувал изобщо някога.
Хм, интересно. Благодаря ти много.
В специалното издание на албума беше включен материал с кадри “зад кулисите” от заснемането на видеоклипа на “Red Light”. Същевременно самият клип вече се върти по най-голямата ни музикална телевизия. Каква е концепцията? Изтезават те, изгарят те на клада…
Това, което включихме в ограниченото издание на “Beyond The Gates” е нещо като рекламен клип на филм… Във видеото става въпрос за лов на вещици. Аз съм несправедливо обвинен във вещерство и ме изгарят на кладата. Около седемстотин години по-късно се завръщам, за да си отмъстя.
Ще проведеш ли турне към албума? Много бихме искали да те видим в България – тук си много почитан сред метъл феновете.
Наистина ли? Страхотно! Виж, за момента е доста трудно да организирам турне. Сега работя по предстоящия албум на HammerFall. Може би с останалите от Cans ще проведем около двуседмично мини-турне в края на юли, но по всяка вероятност ще свирим само на фестивали.
Е, може би след един втори солов албум, ще можете да направите по-мащабно турне…
Да се надяваме… Всъщност, по-вероятно е да дойдем у вас с HammerFall. Но всичко зависи от Европейското първенство по футбол – ако Швеция победи България, навярно ще ни избиете, ако пристигнам, хаха.
Едва ли… Като си говорим за HammerFall, ако не греша, записите за следващия ви албум бяха отложени поради една неотдавнашна контузия на Oscar. Надявам се, че вече е по-добре.
Това се случи по време на последното ни турне. Той катастрофира доста тежко с мотора си и като по чудо се отърва само със счупена ръка. Но вече се оправя, пише песни и всички се готвим да влезем в студио.
Някакви новини от лагера на Warlord? Планирате ли и там нов албум?
Не, поне за момента. Засега имам повече от достатъчно работа с HammerFall и Cans, Mark пък е зает с Fates Warning. Честно казано, никак не съм сигурен дали ще има нов Warlord изобщо.
Какво мислиш за съвременната пауър метъл сцена, бидейки една от водещите й фигури?
Мисля, че има твърде много банди към момента. Това, че свириш някакъв вид метъл, бил той пауър или нещо друго, съвсем не значи, че трябва да го издадеш задължително. Излизат десетки албуми ежемесечно и е невъзможно за феновете да изслушват всичко. Има изключителни банди, но болшинството просто не са достатъчно добри. Някои само копират, други пък са с лош звук, трети съвсем не могат да свирят, и т.н. Много стойностни състави се подминават, защото има други, които само със съществуването си им пречат.
Кои са основните ти влияния и какво слушаш напоследък? От кого се вдъхновяваш?
Като вокалист, най-голямо влияние върху мен е оказал Geoff Tate от Queensryche. Много ми допада маниерът му на пеене, начинът, по който контролира гласа си. Може да пее ниско, както и високо, влагайки много емоции, така че той е любимият ми певец. Иначе, днес си купих новия албум на Finntroll - правят много интересен блек/дет с фолк елементи.
Би ли посочил петте си любими метъл групи за всички времена?
Queensryche, Riot, Demon, Helloween с Kai Hansen на вокали и още една…
Warlord, може би?
О, да, разбира се – Warlord!
Благодаря ти за това интервю. Някакви последни думи към българските ти фенове?
Надявам се да харесате “Beyond The Gates”. Дори да не ви допада музиката на HammerFall, чуйте го – той е различен!
