Една от най-продуктивните млади немски банди е тук с шестия си студиен албум. Наричани от мнозина “европейските Slayer”, те вече са утвърдено име, вдъхващо респект. С вокалиста Leif Jensen, лидер на надеждата на немския траш метъл Dew-Scented, разговаряхме за новата творба, развитието и творческите търсения на групата.
Поздравления за новия ви албум! Колко време ви отне създаването на "Issue VI"?
Благодаря ти! Започнахме да композираме нов материал още миналата година, като основната работа свършихме през есента и зимата. Написахме песните за два или три месеца. Бяхме готови да влезем в студио с всичките 14 парчета вече измислени. Нямахме кой знае колко време за записите, но ние работим най-добре под напрежение.
В такъв случай явно са останали няколко парчета, които може би ще издадете по-късно...?
Да, само 12 от песните намериха място в албума. Ще има и специално издание, което ще включва бонус парчето “Full Blown Revenge”, а американската версия пък ще съдържа друга песен – “The Torrent”. Ограниченият тираж от 5000 копия ще включва и бонус DVD със 17 лайв изпълнения на Dew-Scented плюс видеоклипа на “Turn To Ash”.
Ако трябва да направиш сравнение, кое според теб различава "Issue VI" от предходните ви записи?
Не мисля, че има огромна разлика. Не сме от тези банди, които променят радикално стила си от албум на албум. Идеята ни е да правим това, което харесваме. Ние няма да изневерим на стила си – това никога няма да се случи! В “Issue VI” се опитахме да изведем до нови величини интензивността и агресията в музиката си, като същевременно я направим и по-разнообразна. От техническа гледна точка сега сме по-добри, отколкото бяхме в предишни записи. Всичко това накуп прави албума по-интересен за слушателя, като си остава праволинеен и завладяващ. Продукцията също не е без значение – този път тя бе много естествена и резултатът беше точно този, който искахме.
За пореден път записвате с Andy Classen. Какво е да се работи с него?
Много е удобно и спокойно. Той има огромни познания в областта на траш метъла, имайки предвид, че е бил член на Holy Moses. Студиото му е страхотно. Той разбира много добре начина ни на работа и знае какво искаме, а ние знаем как да го постигнем с негова помощ. Той винаги има подходящата нагласа спрямо музиката. Това е третият албум, който правим заедно с него и винаги сме били много доволни от резултатите на нашето сътрудничество. Мисля, че с Dew-Scented той направи едни от най-силните си продукции, така че сме големи късметлии.
Какво е положението с басиста в бандата? Alex пълноправен член ли е вече?
Да, той е постоянен член на Dew-Scented. Той е с нас вече от няколко години – свирихме заедно за пръв път чак през 2002-ра. Единствената причина да не се появи в състава към “Impact” беше, че не участваше в писането на песните, а и беше ангажиран с другата си банда – Obscenity. За този албум решихме китаристът ни Hendrik да запише баса, за да е по-лесно за всички ни. Така че “Issue VI” е първият ни запис, в който участва Alex, но през последните три години е заедно с нас без прекъсване и е свирил на всичките ни концерти.
От "Immortelle" до последната ви творба, музиката ви непрекъснато търпи развитие. На какво отдаваш това?
Трудно е да се каже... Може би на това, че сега сме по-добър екип от когато и да било и сме по-задружни. Вече имаме и доста опит. Целта ни е една и съща – непрекъснато да се усъвършенстваме. Стремим се да запазваме параметрите на стила си, но и да извеждаме този стил на ново ниво с всеки следващ албум. Зрелостта ни помага по-лесно да изразяваме идеите си. Не обсъждаме много музиката – просто се събираме и свирим. Има някаква спойка между нас, която ни помага да сме съзидателни.
Как предпочиташ да ви наричат – траш метъл или дет метъл формация?
Мисля, че сме по-скоро траш метъл банда. Разбира се, имаме елементи и от двата жанра, но когато се стигне до корените, се откроява трашът. Той е комбиниран с голяма доза дет метълска бруталност. Дет метъл бандите свирят по различен начин – не са толкова ритмични. При нас китарните партии са с традиционно траш звучене.
С какво се занимават текстовете този път?
С много неща, хаха... Няма обединяваща тема в албума – разказваме отделни малки истории за живота и смъртта, които виждаме около нас всеки ден. Давам израз на нещата, които ме вълнуват като човек и като текстописец. Опитвам се да създавам текстовете си така, че да отговарят на музиката в съответната песен.
А замисляли ли сте се да направите някога концептуален албум? Доста е необичайно за екстремна банда, но Impaled вече го направиха тази година и резултатът беше доста сполучлив...
Не мисля, че би било подходящо за нас. В текстовете на Dew-Scented винаги преобладава един мотив – за механизацията на обществото, за обезличаването на индивида и за това, в което се превръщаме. Не мисля, че ще се справим добре с един концептуален албум. Предпочитаме да оставим това на музикантите, които го правят наистина добре – като King Diamond, например. Предпочитаме да създаваме кратки разкази, отколкото романи.
Някога обсъждали ли сте възможността да направите песен с немски текст?
Доста пъти са ни задавали този въпрос, но едва ли ще се случи някога. Имахме песен с немско заглавие за първия ни албум, но впоследствие го сменихме с английско. Честно казано, не мисля, че немските текстове са подходящи за този тип музика. Това, разбира се, опира до вкуса на човек, но ние искаме хората навсякъде да могат да разберат какво казваме.
Разкажи за обложката на албума. Чия идея е и какво представлява?
Идеята е на художника, който я нарисува. Мисля, че обложката доста точно отразява музиката в албума, както и текстовете. Тя е част от една по-голяма картина, която може да се види и в книжката, както и на задната страна на кутийката. Има и връзка със заглавието – “Issue VI”. Шест ръце висят от тавана и т.н. Улавя вниманието.
Обявихте плановете си да проведето усилена концертна дейност след издаването на албума. Съществува ли възможност да посетите някои източноевропейски страни по време на новото турне?
Надявам се! Винаги ни е било особено приятно да свирим в Източна Европа и се надявам да можем да посетим места, където не сме били досега. Когато се отвори възможност, незабавно ще дойдем там, където някой иска да чуе нашата музика. Много бихме искали да свирим в България, но е трудно да стигнем до вас – преди години, когато пътувах към вашата страна, колата ми се повреди в Румъния, хаха! Ако някой иска да се свърже с нас и да ни покани, може да го направи много лесно чрез сайта ни.
Говорейки за турнета, вие сте делили сцената с някои от най-големите групи. Има ли някакви особено запомнящи се добри или лоши истории, съпровождащи даден ваш концерт?
Хаха, има много добри истории и съвсем малко неприятни, които са свързани главно с обичайните проблеми, изправящи се пред всяка група, поела на турне. Нали знаеш – мизерии на границата, повредени автобуси, разни сбивания... Въобще не можем да се оплачем от досегашните си турнета, защото сме имали възможността да свирим с някои от идолите си. За “Issue VI” ни предстоят японско и северноамериканско турне...
Преимущество ли е да си метъл банда в Германия?
Не бих го нарекъл преимущество. Със сигурност не е зле да си немска група, защото Германия е в центъра на Европа, музикалната сцена тук е огромна и съществуват много възможности за концертни и медийни изяви. Метъл движението е доста силно – това се отнася за всичките му жанрове. От друга страна, бандите са наистина много и в крайна сметка успехът се определя от това колко труд си готов да положиш. Първите стъпки за една метъл банда съвсем не са леки, независимо от факта, че индустрията тук е много развита.
Dew-Scented често са сравнявани със Slayer. Това някога притеснявало ли ви е?
Не! Чувстваме се много поласкани, защото Slayer са велика банда, но лично аз не чувам приликите и никога не бих казал нещо подобно, ако трябва да опиша музиката ни на друг човек. Не мисля, че подобно сравнение е справедливо, защото когато ние прослушвахме музика, Slayer вече издаваха най-добрите си албуми. Няма как да се поставим редом до тях.
Казвали сте, че името "Dew-Scented" идва от стихотворение на Едгар Алан По. Как се спряхте на него, коя от творбите на По го вдъхнови?
Ако трябва да съм честен, вече не помня точно... Четейки, се натъкнах случайно на това словосъчетание и ми се стори доста странно, абстрактно и различно. Искахме името на бандата да е оригинално, а не плоско и шаблонно, както при много метъл групи. Затова го избрахме. Не че имам нещо против клишетата, но с име като това веднага се открояваме. Много пъти са ме питали по какъв начин то отразява музиката ни. Необходимо ли е това?
На сцената сте вече от десет години. Как виждаш бъдещето на бандата след още толкова?
Ако ме беше попитал същото преди десет години, едва ли щях да ти отговоря, че ще издържим толкова време. Така че като ме питаш и сега, не ми се вярва след десет години да сме още тук, хаха... Ще видим какво ще стане. Надявам се да сме достатъчно креативни, за да можем да продължим да създаваме добри албуми. Свирим от любов към музиката и не поради други причини.
Коя екстремна сцена предпочиташ – американската или немската?
Бих казал – американската, но въпросът е много труден, защото САЩ са много по-голяма държава и е нормално да имат повече банди.
Какво мислиш за течението New Wave Of American Heavy Metal?
Много харесвам това направление и мисля, че тези банди създават нещо качествено. Харесвам Killswitch Engage, Bleeding Through, Chimaira, Shadows Fall, Lamb Of God. Звучат много свежо и имат положителна нагласа към живота като цяло, което е нещо страхотно и доста липсва на консервативните метъл групи. Не мога да се впечатля от песни за еднорози и дракони – такива не ми дават нищо, защото не са истински. Предпочитам да слушам някой, който пее за действителността и за нещата, които ни се случват всеки ден. Американските банди имат много талант.
Доколкото знам, ти слушаш и доста неща извън метъл жанра...
Разбира се! Слушам рок, поп, пънк, хардкор и т.н. Не ми се иска да се придържам към един-единствен жанр. Ако един ден се отегча от него, какво ще правя? Дори по радиото често чувам неща, които ми допадат. Не ме интересува какъв тип музика е, стига да е добре направена!
