След като издаде три успешни солови албум, австрийският композитор и мултиинструменталист Lanvall създаде групата Edenbridge през 1998-ма година, заедно с приятелката си Sabine Edelsbacher. Ангелският глас на Sabine, в комбинация с вълшебната епична музика на Lanvall, се превърна в основа на една нова сцена – тази на атмосферичния метъл, за развитието на който австрийците допринесоха не по-малко от банди като Nightwish, Lacuna Coil и After Forever. С четвъртия си дългосвирещ опус Edenbridge продължават уверено в посока на въвеждане на все повече нови елементи в звученето си и резултатът е най-цялостно завършената и композиционно издържана творба в досегашната им история. По случай издаването на “Shine” се свързахме с основателя и идеолог на групата – Lanvall.

Привет, Lanvall, направили сте отличен нов албум! Поне за мен “Shine” е най-силната ви творба досега.

Благодаря ти! Мненията ни съвпадат; за пръв път слушам наш албум с такова удоволствие и за пръв път съм изцяло доволен от резултата от усилията ни. Много съм горд с “Shine”, а първите реакции на хора като теб, които смятат, че това е най-добрият ни албум, ме радват още повече.

Струва ми се, че “Shine” е малко по-тежък, както и по-сложен от предшественика си “Aphelion”. Смяташ ли, че е така?

Да, наистина новият ни албум е по-тежък! Китарите са по-силни този път, чуват се по-добре. Много харесвам този плътен звук. Разбира се, държа и на клавирните партии, но тук те са на по-заден план за сметка на китарните. По-сложен... да, предполагам, че би могло да се каже, поне що се отнася до аранжиментите. От друга страна, “Shine” е и още по-бомбастичен, има много бек вокали... Самите песни са доста по-разнообразни този път и може би оттам идва впечатлението ти, че албумът е по-сложен.

Ти сформира групата през 98-ма година – малко след началото на новата вълна на метъла в Европа. Предполагал ли си, че Edenbridge ще стане толкова успешна банда?

Преди всичко съм много щастлив от това, че се осмелих да създам бандата тогава, защото днес е много по-трудно за една млада метъл банда да пробие и да се утвърди на сцената, отколкото беше преди шест-седем години. Тогава имаше недостиг на такава музика, докато сега пазарът е пренаситен. Мисля, че уцелихме добър момент, в който да започнем, и го направихме със силен дебютен албум. Постоянното развитие като музиканти винаги ни е било цел – предполагам, че на това дължим и успеха си. През изминалата година свирихме за пръв път в Русия и Англия. Малко по малко името на групата започва да се чува навсякъде, а новият ни албум ще допринесе още повече за това. Бъдещето изглежда обещаващо.

Текстовете ви са много поетични и красиви, при това пасват точно на музиката. Кой ги пише – ти или Sabine?

Още от самото начало аз се заех с композирането на музиката и писането на текстовете. Бих могъл да си представя какви ли не теми за текстове, защото няма определена рамка, в която да се ограничавам. Единственият ми стремеж е да предавам на слушателя позитивна енергия – за мен това е важно в един текст. Самите теми се менят непрекъснато: за новия албум почерпих вдъхновение от редица филми и мюзикъли.

Имал ли си някога музикант за свой идол - някой, който те е накарал да грабнеш китарата?

Харесвам страшно много музиканти, но истинските ми идоли са двама – Neal Schon от Journey и Tony McAlpine. Като че ли заради тях реших да свиря на китара, много ме вдъхновяваха. В началото винаги се влияеш от тези, на които се възхищаваш...

Поглеждайки назад, как оценяваш дебютния албум на Edenbridge? Би ли променил нещо в него, ако можеше?

Както казах и преди малко, много съм горд с този албум. Мисля, че направихме добър запис в подходящ за това момент. За банда като Edenbridge албум като “Sunrise In Eden” е повече от добро начало. Някои песни от него все още свирим по концерти, защото феновете ги обичат – такива са “Cheyenne Spirit”, “Wings Of The Wind” и “Midnight At Noon”, например. Разбира се, че бих подобрил доста неща в албума, които сега ми се струват несъвършени, но тези елементи така или иначе бяха доизпипани в по-късните ни записи. Всеки наш албум е стъпка напред в развитието на групата. Това е един постоянен път във възходяща посока, какъвто би трябвало да следва всяка банда.

Sabine пя в проекта Infinity на Beto Vazquez, заедно с Tarja Turunen, Candice Night и Fabio Lione. Резултатът беше впечатляващ. Доколкото знам, ще има и втори такъв албум – тя ще участва ли отново?

О, това беше преди доста време – в началото на 2000-та година, мисля. От аржентинския лейбъл, който издаваше проекта, се свързаха с нас и ни предложиха да участваме. Като видя кои ще са другите участници, Sabine веднага се съгласи. За песента “The Wizard”, в която пее само Sabine, аз написах текста, следвайки някои общи насоки на Beto. Доколкото знам, се подготвя и втора част със заглавие “Space Without Limits”, но тя ще е с участие на съвсем различни музиканти. От първия албум “Infinity” насам, Sabine участва в много други проекти - пя в рок оперите “Once And Future King” на Gary Hughes и “Missa Mercuria”, както и в новия албум на Angra. Смея да твърдя, че си създаде добро име в метъл средите... Освен това, тези гостувания помагат и на Edenbridge, защото повече хора научават за бандата.

Каква музика предпочиташ да слушаш?

О, слушам много жанрове! Откърмен съм с класическата музика и до днес съм много силно повлиян от нея – това е видно в албумите на Edenbridge. В момента слушам много рок и метъл банди, както и атмосферичната ню ейдж музика. Харесва ми и фолклорна музика – ирландска, китайска и т.н.

Откъде идва този прякор – Lanvall?

Lanval е герой от едноименната новела на Marie De France – една не много известна английска поетеса от XII век. Всъщност в творбата името му е изписано само с едно “l”. Харесвам приказката и героя, затова реших да използвам името. Мисля, че е хубав псевдоним, а и вече не бих го променил, след като толкова хора ме познават с него.

Вие сте от Австрия – какво е състоянието на метъл сцената там? Появяват ли се много нови банди, както става в момента почти навсякъде из Европа?

Всъщност състоянието на сцената е абсолютно същото, каквото беше и преди пет години. Не се случва кой знае какво и пазарът е сравнително малък. Да, има добри нови банди – с някои от тях дори сме приятели. Такива, например, са Visions Of Atlantis, които скоро ще издадат втория си албум. Още не съм го слушал, но ще го направя по време на съвместното ни турне, което предстои.

Кое е най-забавното преживяване, което си имал на турне?                     

Най-незабравимо за мен сигурно ще остане турнето ни в Южна Корея през 2002-ра, където свирихме заедно със Sinergy на Busan Rock Festival. Изнесохме концерт пред повече от 20,000 души, да не говорим, че с нас се отнасяха като с истински рок звезди. Феновете бяха невероятно екзалтирани, а от летището до хотела и обратно ни съпровождаше полицейски ескорт...

Днес има стотици метъл банди, но вие не звучите като никоя от тях. Гледаш ли на Edenbridge повече като на метъл формация, или като на нещо по-различно?

Edenbridge определено е метъл банда! Разбира се, Sabine няма типичен глас на метъл певица, но това ни прави и уникални в сравнение с останалите. Гласът й е много силен и изразителен, способна е да пресъздаде много емоции... Когато опре до инструменталната част – барабани, китари и т.н., сме 100% метъл.

Музиката на Edenbridge включва много влияния от прогресив рок и метъл сцената, като същевременно звучи и много атмосферично. Знам, че музикантите мразят жанровите категории, но как би описал звученето ви на някой, който никога не е чувал групата?

Още от самото начало се придържам към определението “ангелски бомбастичен метъл”. Не знам доколко все още звучим “ангелски”, но “бомбастичен метъл” е все така добре по отношение на музиката ни, която стана по-мощна напоследък. Така или иначе, имаме собствен стил, за разлика от много други групи. Независимо от това как го наричаме, той си остава неповторим.

Музиката ви е много симфонична. Мислил ли си да запишеш албум с цял оркестър?

Разбира се! Мисля, че това е мечта на не един композитор в наши дни. Ако имах подобна възможност, бих написал цял албум с много оркестрални партии и без никакви клавири. Но това се определя от бюджета, с който разполага всяка банда. Групи като Rhapsody и Nightwish могат да си го позволят – последните им албуми са наистина невероятни и поставят нов стандарт за всички останали банди. Честно казано, харесвам албумът на Rhapsody повече, защото в него личи, че музиката е писана специално за оркестъра, а комбинацията с метъл основата на песните е оптимална. Надявам се и ние да можем да се похвалим с нещо подобно в някой от следващите ни албуми... Ще работя в тази насока.

Кажи ми, защо се отказа от соловия си проект? Всичките си идеи ли успяваш да реализираш в Edenbridge?

О, не че съм се отказал от него – просто съм прекалено зает с Edenbridge. Не съм спрял да пиша музика за този проект, но кога ще запиша нещо ново, не мога да кажа. Ще изчакам подходящия момент за това. Засега смятам да преиздам трите си албума – досега се намираха трудно, но вече ще ги има във всички страни.

Преди години медиите ви обявиха за копие на Nightwish, което според мен е доста далеч от истината. Все пак, притесняват ли те подобни сравнения?

Да, разбира се, че са ми неприятни! Винаги съм казвал, че с Nightwish сме съвсем различни, но всъщност който има уши, ще го чуе и сам. Edenbridge е Edenbridge. Никога не съм искал да копирам когото и да било.