Ревюта
Група: Finsterforst      Албум: Zerfall      Автор: WingWriter      Август, 2019
Finsterforst - Zerfall (ревю от Metal World)

Последните няколко години бяха особено интересни за Finsterforst. В няколко албума немците ни представиха фолк метъла в цялото му разнообразие – от фундаменталното езическо блек начало чак до EP-то им от 2016-а – “#YØLØ”, с което чухме и веселяшката страна на уж сериозната група. За радост, тази година секстетът се завръща към тежката музика. Това е добре, защото купонджийският имидж им стоеше малко странно, пък и без това е пълно с банди като Korpiklaani, Finntroll и Alestorm. Finsterforst могат много повече от това, а новият им опус е красноречив по тази тема.

“Zerfall” е епичен албум, залагащ на дългите композиции, нещо като цяло обичайно за тази група. Разбира се, немците няма как да издадат нещо, което да е строго формулирано, затова и тук получаваме пет песни, като закриващата е дълга унищожителните 36 минути. Последният Insomnium беше дълъг малко над 40 минути и беше една песен, но това тук надскача всякакви нива. Най-забавното е, че именно “Ecce Homo” е сингъл, чийто клип е около 5 минути. Представяш ли си как се съкращават 36 минути до скромните 5? Сякаш гледаш филм на забързан кадър.

Колко ще е успешен този експеримент с дългите песни, ще се разбере съвсем скоро по реакциите на феновете. 36 минути е огромна дължина за една песен, нужно е твърде много време, за да се вникне в нея, а изпълняването ѝ на живо е почти невъзможно. Но вероятно хората, които харесаха “Winter’s Gate” на Insomnium, ще могат да оценят и епиката на Finsterforst; стилово двете имат редица близости. Що се отнася до другите произведения в албума, музикантите ни отвяват главите с епичен паган метъл, на места стигащ до блек, а на други – до симфоничен. Още в началото ниските, типични за германския фолклор мъжки хорови напеви ще те накарат да настръхнеш. В откриващото парче “Wut” с тях само се щрихова, но в едноименната “Zerfall” имат преобладаваща роля. Същата песен блести и със страхотна духова секция на основния риф, напомняща за силните години на Turisas и по-сериозните изпълнения на Alestorm. “Fleuch der Seins” се опитва да направи по-плавен преход към сравнително по-суровата “Weltenbrand” преди за финал да ни удари композицията “Ecce Homo”, на която обърнахме внимание по-горе.

Finsterforst не се уморяват да експериментират. За пореден път надскачат жанровите граници, макар и скокът да не е нещо грандиозно. В крайна сметка получаваме това, което ни се искаше да чуем от тях – епичен фолк метъл. Тенденциозно и тук, както и при редица други групи, творящи в този стил, фолклорните инструменти отстъпват пред класическите, но това не е проблем, когато изпълнението е качествено.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт