Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
GAMMA RAY
Автор: Warrior Of Ice
24 Август, 2005
Интервю с GAMMA RAY

Издаването на новия албум на Gamma Ray безспорно е сред големите събития в метъл сцената за тази година, погледнато в световен мащаб. В чисто български мащаб концертът на групата на родна земя беше нещо не по-малко значимо. В интервюто, което взехме с маестро Kai Hansen дни преди шоуто в Каварна, обсъдихме всички важни подробности около поредния шедьовър на немската пауър метъл машина, като не пропуснахме да се спрем и на някои по-общи, но не по-малко интересни теми около бандата.

Радвам се, че се обади, Kai! Истинска чест е да говоря с теб!

Много ти благодаря!

“Majestic” е изумителен албум, със сигурност един от най-силните за 2005 година. Какво ви струваше създаването му?

Хехе, не знам, просто го направихме. Е, трябваше ни доста време, за да изготвим музиката, да я запишем и обработим. През последните няколко години бяхме доста заети – проведохме доста турнета, извадихме албума “Skeletons…” Имаше един кратък период на пред-продукция по новия албум, след което възобновихме концертната си дейност. Да не говорим за личните занимания на всеки от нас... “Majestic” е създаден през един протяжен период от време. През юли миналата година започнахме да репетираме готовите парчета от него. Още тогава усетих, че ще е доста различен от “No World Order”, по-сложен и напредничав. В него включихме всички елементи, които сме използвали преди, както и някои нови. Искахме албумът да звучи като записан на живо, затова и много го репетирахме, преди да влезем в студио. Не искахме тази статичност, която се получава при записите с клик-трак.

Когато чух “No World Order”, той много бързо се превърна в любимия ми албум на Gamma Ray. “Majestic” обаче е не по-малко впечатляващ. Как успявате да го правите всеки път?            

Винаги се стремим да правим това, което чувстваме, че е най-добро. Освен това сме и големи инати, което често помага. Бил съм на сцената много години и съм виждал банди, които остаряват и губят страстта към музиката. Тогава започват да издават невдъхновени албуми в опит или да повторят звученето, което ги е направило известни, или да се адаптират към това, което е модерно в момента. Колкото повече остаряваме, толкова повече се стараем да не оставяме впечатление, че сме скучна банда. Винаги търсим новото, дори то да се окаже неочаквано за нас или за феновете.

Новият албум не е концептуален, нали?

О, не, не е концептуален, въпреки че има нещо като обща идея, която се открива в повечето парчета. Както виждаш, има много “ад” в текстовете... До голяма степен посланията са базирани на това, което се случва по света днес. Разглеждаме вечното присъствие на злото в битието ни.

Все успявате да вмъкнете по нещо ново в звученето на Gamma Ray, без да се отдалечавате от най-важните елементи в стила си. Това е нещо, което малко банди съумяват да постигнат. Откъде черпите вдъхновение?

Вдъхновяваме се от всичко, което някога сме чули. Разбира се, най-силно влияние оказват нещата, които си слушал, когато си бил малък и тепърва си прохождал в този тип музика. Това не означава, че днес не следим новите банди – напротив. Случва се да се повлияем и от някоя от тях, стига да сметнем, че в музиката им има нещо интересно, с което си струва и ние да експериментираме. Например, една група като Rammstein има какво да предложи – те правят нещо свежо и вдъхновяващо. Мисля, че във всеки жанр има стойностни групи, които могат да бъдат източник на вдъхновение.

Песента “Revelation” ми напомня доста на “Armageddon” от албума “Powerplant”. Не че звучи сходно, но има същото епично настроение. Това умишлено ли беше?

Всъщност не, защото “Armageddon” беше написана от мен, а “Revelation” – от Henjo. Той беше решил, че иска да направи такава многопластова и епична песен. Изсвири ни я и много ни хареса. Казахме си: “Страхотно! Албумът се нуждае точно от нещо подобно.” Това парче е много Gamma Ray-ско.

Kai, почитател ли си на прогресив метъла?

Не, като цяло не съм. Дължи се главно на това, че при повечето такива групи музиката поне за мен не се връзва добре с вокалите. Повечето прог банди залагат на сложни и понякога странни китарни структури, които не са съобразени с възможността върху тях да има някаква вокална мелодия. Разбира се, има някои банди, които са преодолели това и се справят много добре, но те не могат да ме спечелят за целия жанр. Харесвам тези неща, които дори да са прогресив, не затормозяват слушателя.

Питам те не за друго, а защото някои песни на Gamma Ray имат доста сложни аранжименти, които не могат да бъдат открити в други пауър метъл банди.

Това е вярно и често за нас е немалко предизвикателство да работим по някоя по-сложна композиция. Но дори и тогава основната ни цел е човек, слушайки парчето, да може да проследи развитието му от начало до край, без да изгуби нишката. Трябва да има силни мелодии и въобще запомнящи се неща, за да е добра такава песен.

Сами продуцирате албумите си. По-лесно ли ви е вече и мислиш ли, че е възможно да работите с друг продуцент някога отново?

За момента мисля, че се справяме добре и без чужда помощ. Научихме се сами да продуцираме албумите си и да постигаме добри резултати. Това не значи, че не сме обсъждали и такава възможност. Би било интересно да работим с външен продуцент. По този начин ще можем отново да сме само музиканти и няма да се разсейваме толкова, мислейки непрекъснато за подробности около саунда. Ако изобщо стане някога, бихме работили само с продуцент, който е в състояние да изведе до ново ниво Gamma Ray. Да ни покаже различен подход и неща, за които не сме се сетили досега. Ролята на продуцента е много съществена – той може както да помогне много на една банда, така и да я закопае. Понякога дори е в състояние да превърне бандата в нещо съвсем различно... Не бихме искали нещо подобно. Но като се замислих сега, би било интересно да направим един албум с Bob Rock. Любопитен съм какво би направил той с една група като Gamma Ray – не мога дори да предполагам дали ще е нещо добро или лошо. Metallica са добър пример. Почитател съм главно на старите им неща, но това не ми пречи да смятам, че Черният албум е велик. В него композициите на бандата и звукът са на еднаква висота – изключителни. Това е продуцент, който изкарва максималното от групата, стига и самата тя да е склонна да поеме в тази посока. След това същият Bob Rock продуцираше Metallica, но те извадиха няколко съвсем незабележителни албума. Така че, продуцентът може да помага, но и да пречи – всичко зависи от това доколко се сработва с бандата.

Нека се върнем на “Majestic”. Обложката е много интересна, чия беше идеята и кой е художникът?

Идеята беше на групата. Искахме нещо простичко – нещо, което с един поглед да можеш да схванеш. Много обложки са претрупани с детайли, в които човек може да се изгуби – не ни трябваше това. Така че идеята за Fangface с корона на фона на картата на света отговаряше добре на албума и на заглавието му. Художник е нашият френски приятел Herve Monjeaud, който нарисува обложките на “No World Order” и сингъла “Heaven Or Hell”.                                                                                                    

Кога и как решихте да превърнете символа Ин-Ян в знак на Gamma Ray?                                         

Помня, че бях малко момче, когато за пръв път видях този символ в някаква книга. Бях възхитен от него, привличаше ме по някакъв начин. Допадна ми обяснението за това какво символизира – двете противоположни крайности, които винаги вървят заедно, за да има равновесие. Това се отнася за почти всички взаимоотношения, за вътрешния свят на личността, дори за цялото човечество... В един момент даже си направих такава татуировка, хаха. Реших, че знакът ще пасне добре на Gamma Ray.

Би ли казал, че основната причина музиката ви да е толкова разнообразна, се крие във факта, че всеки от състава допринася със свои идеи при композирането?                                                            

Така е! В Gamma Ray има четирима композитори. За съжаление Dirk не успя да се отчете със своя песен за новия албум, но работи по въпроса, така че за в бъдеще със сигурност ще се включи. В “Majestic” шест парчета написах аз, а Henjo и Daniel написаха по две. Когато някой от нас измисли основите на някоя песен, той я представя на останалите и заедно я разработваме, обсъждаме аранжимента, репетираме... Така работим сега. В ранните дни на бандата всичко пишех аз, но винаги съм очаквал от всеки в състава да проявява креативност. Не ми харесват моноспектаклите.

С Noise Records сте заедно от толкова годиниКаква е причината за това дълго сътрудничество? Много рядко се наблюдава нещо подобно при бандите и лейбълите.

Това е абсолютно вярно. Виждаш ли, аз не съм от хората, които обичат промяната. Когато нещо е добро и работи безпроблемно, защо трябва да го променям? Когато работя с един партньор, предпочитам да остана с него, стига да не ме подведе. Още повече, че сега, след всички тези години, се познавам отлично с хората от Noise и работата ни е много ефективна. Ако постоянно сменяш лейбъла си, всеки път ще попадаш в нова среда и при нови хора, с които ще се налага да свикваш. Отнема време и усилия, а крайният резултат може да не е толкова добър.

Gamma Ray е банда, известна като една от най-добрите концертни метъл формации. Когато сте на сцената, стараете ли се да се придържате към оригиналното звучене на песните, или предпочитате да импровизирате?

О, импровизираме доста! Винаги променяме по нещо. Когато свиря на живо, правя някои от солата точно както са в дадения албум – няма как да бъде другояче с тях, но други правя по различен начин всеки път. Също така експериментирам с вокалите, вкарвам различни мелодии, даже променям някои думи. Така е по-интересно.

Какво те накара да се захванеш с хеви метъла в началото, дори още преди Helloween?                   

Любовта към музиката, главно. В края на 70-те ме вдъхновяваха банди като T-Rex, Sweet и Slade. После се запалих по Priest и Maiden… Никога не съм имал друга любима музика, все съм си бил метълист.

А как се чувстваш сега, когато те наричат кръстник на пауър метъла”?

Хехе... Винаги съм гледал на това като на прекалено голяма чест. Не крия, че намирам за много приятно да бъда наричан така. Според мен аз съм просто един от многото, които по това време създадоха нещо вдъхновяващо и изведоха метъл музиката на ново равнище.

Говорейки за пауър метъла, в момента той е един от най-важните поджанрове в метъла. Какво мислиш за съвременната сцена?

Мисля, че е доста жизнена. Хубаво е това, че много млади хора грабват китарите, учат се да свирят и създават групи. Някои от тях са страшно добри, удоволствие е човек да ги слуша.

Ти каза, че следиш младите състави. Би ли споделил с нас мнението си за няколко от тях?

DragonForce – много добра английска банда, страхотни инструменталисти. Имат оригинален подход към музиката, който ми харесва.

Heavenly – в началото, когато прохождаха, не се интересувах особено от тях. Когато подписаха с Noise, вече се заслушах и установих, че имат невероятни идеи. Последните им два албума са шедьоври.

Edguy – помня, че когато преди доста години бяхме на турне, при мен дойде едно хлапе и ми рече малко притеснено: “Здравей, Kai, аз имам една банда, би ли чул демото ни?” Аз се съгласих и той ми даде една лента. Видях, че доста се стараят и са немалко повлияни от Helloween, а пък вокалистът доста напомня на Michael Kiske. При все това, тогава още не бяха много добри. Казах на Tobi: “Що за име е Edguy?! Сменете го, никога няма да стигнете далеч с него!” Радвам се, че не се оказах прав – те доказаха, че името всъщност не е важно, ако музиката е силна.

Rhapsody – добре познавам момчетата, неведнъж сме се срещали и сме разговаряли. Един път Luca Turilli имаше някакъв проблем с китарата си – не можеше да докара такъв звук, какъвто искаше и ме помоли за съвет. Казах му какво бих направил аз и след известно време, когато се видяхме отново, той каза нещо от рода на “Да, човече, това наистина ми помогна!” Хората допреди време не гледаха сериозно на италианските метъл банди, независимо от жанра, но в един момент се появи банда от Италия, която правеше нещо уникално в много отношения. Мисля, че тъкмо Rhapsody допринесоха най-много за промяната на тази негативна нагласа.

Какво ще кажеш за слуховете, които всяка година изплуват отнякъде, твърдейки, че Michael Kiske се присъединява към Gamma Ray? Мен доста ме забавляват.

О, да, и аз добре се смея, когато чуя нещо такова. Удивително е как все се завръщат! Вече дори не си правя труда да ги опровергавам. Те са като някаква дъвка, която е залепнала на задника ти, хехе...

Засягаш ли се, когато хората казват, че пеенето ти не е идеално?

Нямам нищо против, защото самият аз знам, че не съм идеалният вокалист. Да ти кажа честно, нямам и желание да съм идеален. Не притежавам гласа на оперен певец, повече ми се удава да крещя. Но от друга страна, мисля, че с годините доста подобрих пеенето си, пък и няма друг вокалист, който да звучи като мен.

Kai, съжалявал ли си някога за раздялата си с Helloween?                  

Никога! Това беше единственото правилно решение тогава.

А какво мислиш за звученето им днес? Би ли се съгласил с мен, че започнаха да се повтарят и поизгубиха оригиналността си?

Да, напоследък явно ги е страх да експериментират. Последните им албуми до голяма степен са точно това, което хората очакват да чуят от тях. Не мисля, че това е добре за която и да е банда.

Съществува ли вероятност да работиш отново с Iron Savior някой ден?

Не, не мисля, поне не го виждам в този момент. Твърде съм зает с Gamma Ray, пък и едно мое присъединяване би объркало много хора. Първо съм в бандата, после я напускам, след това пак се включвам... Но все пак поддържам контакт с Piet и следя случващото се с групата.

Какъв съвет би дал на една млада метъл банда, която тъкмо се появява на сцената?

Не си поставяйте за основна цел да издадете албум на всяка цена! Първо станете добра концертна група. Свирете заедно колкото е възможно повече. Не си мислете, че след като сте заедно от половин година, вече сте готови да запишете албум. Хубаво е да имате опит в клубовете и когато вече сте се научили да свирите добре заедно на живо, ще сте в състояние да направите и добър студиен албум.

След няколко дни идвате в България. Какво знаеш за страната ни и какви са очакванията ти за концерта?

Много съм любопитен! Никога не съм идвал в България и да си призная, не знам много за нея, но очаквам едно добро шоу! Очаквам да видя много щастливи хора на един хубав рок фестивал.                                 

Благодаря ти за интервюто, Kai! Ще се видим в Каварна!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт