Две години и половина след като издадоха най-завършената си творба, шведските рицари HammerFall се завръщат с дългоочаквания си нов студиен опус - “Chapter V: Unbent, Unbowed, Unbroken”. С едва пет албума зад гърба си, те вече са едно от най-големите имена в съвременния хеви метъл, а музиката им е еталон за качество. HammerFall не са новатори и откриватели, но са нещо не по-малко важно – възродители, които предлагат нов прочит на класическия хеви метъл, осъществен със съвременни похвати по най-добрия начин. Музиката им може да не блести с особена сложност или поразителна техничност, но композициите им носят енергия, с която друга банда не може да се похвали. С фронтмена Joacim Cans погогворихме за случващото се в лагера HammerFall.

С момчетата от HammerFall приключихте записите на новия си албум. Какво те впечатли най-много по време на композирането и записването на новия материал? Как беше създаден “Chapter V”?

Всичко мина изключително гладко този път. Сега си имам семейство вкъщи, имам дъщеря, която е на една годинка и се нуждае от много внимание, така че това понякога ми отнема част от креативността. Злополуката с Oscar отложи записите с около половин година – по план албумът трябваше да е на пазара през октомври миналата година. Веднага след като Oscar ми прати идеите си за първите три парчета, започнах да работя върху вокалните мелодии и текстовете. Почувствах, че музиката ще звучи в традиционния стил на HammerFall, но същевременно открих и нови елементи в нея. Нямам предвид, че сме променили нещо по стила си – просто го изведохме на едно друго ниво. Бях много доволен, когато завършихме десетте си парчета и много се гордея с факта, че имаме песен с продължителност от порядъка на дванадесет минути. Това е нещо, което не бяхме правили досега и чувствахме, че сме създали нещо специално. Самите записи протекоха много добре – записвахме в едно чудесно студио в Дания, намиращо се в доста изолиран район... Това навярно ни помогна да останем във всеки един момент концентрирани върху това, което правим.

Отново записвахте с продуцента Charlie Bauerfeind. Разкажи ни за работата с него. Той е продуцирал много големи метъл банди...

Да! Charlie е изключително земен и приятен човек, що се отнася до характера му. Доверявам му се в огромна степен за всяко нещо, което правим заедно. Чудесно се записват вокали с негова помощ. Понякога става голям досадник, когато изисква от мен да пея още по-добре и по-добре, но знам, че когато чуя от него думите “Това е добро!”, значи въпросното нещо наистина е добро и не мога да го направя по по-добър начин. Дори в соловия ми албум той се опитваше да ме накара да надскоча себе си, да направя гласа си по-мощен, а в “Chapter V” направих още по-мощни вокали. Има и друго: в миналото записвах в един ден дадена песен, след което един ден си почивах. После записвах втора песен и пак следваше ден беше за почивка, и т.н. За този албум направих пет песни за пет дни. Не знам как точно стана, но това придаде на гласа ми определен характер, който преди липсваше. Това ни спести и доста време - приключихме работата си две седмици по-рано от предвиденото.

Как би сравнил новия запис с “Crimson Thunder” и предишните албуми? Кое е различно сега, кое е новото?

Мисля, че ключовата дума е зрялост. Този нов албум е по-зрял от всичко, което сме правили в миналото. “Crimson Thunder” също беше зрял албум, но сега го надминахме в това отношение. Колкото до новите елементи в композициите... Вземи закриващата песен - “Knights of the 21-st Century”. Никога преди дори не се бяхме доближавали до парче с такава продължителност. Необходима е много смелост, както и много умение, за да създадеш песен, която да е толкова дълга, но все пак да е интересна от начало до край. Доста се развихме като музиканти и като композитори през последните години и това определено личи в “Chapter V”.                                          

Как се случи така, че работихте с легендарния Cronos от Venom? Какъв е неговият принос?

Идеята за това участие ни хрумна още докато пишехме сингъла към албума – песента “Blood Bound”. Има една строфа, в която пея “Stand up and be counted!” – за този момент Oscar каза, че би било страхотно да го изкрещи Cronos. След това решихме, че можем да го използваме и за нещо по-голямо – да пее в “Knights of the 21st Century”. Идеята ни беше да комбинираме моя чист глас с ръмженето на Cronos, защото сметнахме, че това ще придаде определена атмосфера на парчето. Charlie познаваше Cronos и се свърза с него, каза му за нашата идея, а Cronos с удоволствие прие да участва. За нас е чест, че той пее в наш албум.

Разкажи нещо за текстовете в “Chapter V”.

Сега се отдалечихме от фентъзи темите, които разглеждахме в миналото. Преди пишех доста такива текстове, но предполагам, че с узряването се промениха нещата, за които искам да говоря. Разбира се, последната песен – “Knights…”, е фентъзи ориентирана, но направих това умишлено, защото исках да създадем нещо, което да можем да продължим в един следващ албум няколко години по-късно. Искам да обърна малко внимание на заглавието на албума – “Chapter V: Unbent, Unbowed, Unbroken”. Независимо от всички критики и от всичката помия, която се изливаше върху главите ни с годините, все още сме силни и ще правим музиката си такава, каквато желаем. Откриващата песен в албума – “Secrets”, описва чувствата, които изпитах, когато за пръв път чух хеви метъл. “Fury Of The Wild” пък е свързана със случката, когато бях нападнат преди време...

Според мен новият ви албум има най-добрата обложка сред всички албуми на HammerFall дотук! Samwise Didier се е справил отлично – негова ли беше идеята за обложката, или ваша?

Имахме една по-обща представа за това как да изглежда обложката ни и споделихме с него някои идеи. Казахме му: “Искаме там да има неща, които да изглеждат така и така...” На базата на нашите предложения той вече създаде тази картина. Аз и Oscar измисляме основната идея, а Samwise я реализира. Наистина е направил нещо фантастично – както за сингъла, така и за самия албум!

Видеоклипът на песента “Blood Bound” очевидно е свързан с идеята на обложката, а се откриват и известни препратки към филма “След утрешния ден”. Страхотен клип!

Значи ти харесва? Много се радвам! Мисля, че изглежда доста впечатляващо. Всичко е подчинено на една арктическа визия и да, наистина бяхме повлияни от “След утрешния ден” в идеите си за клипа и дори за оформлението на албума. Сняг и лед се виждат навсякъде – на обложките, в клипа на “Blood Bound”, а се надявам да можем да спретнем и сценичен декор в същия дух за концертите.

Как се появява една песен на HammerFall? Знам, че основните идеи са на теб и Oscar, но какъв е приносът на останалите?

Да, така е, Oscar и аз отговаряме за по-голямата част от музиката, но по никакъв начин не искам да омаловажа приноса на останалите. Без тях един албум на HammerFall просто не би бил същият. Начинът, по който Anders удря барабаните, начинът, по който Magnus опъва струните и начинът, по който Stefan забива солата си – всичко това е уникално. Те придават много цвят на музиката. Всяка песен се изготвя по една схема: Oscar измисля носещите китарни партии и базовия аранжимент, след което ми праща парчето и аз добавям вокалните хармонии и текста. Тогава вече песента е готова да бъде записана от всички в студиото, където отделните детайли се доизглаждат.

Вие сте с Nuclear Blast от самото начало – вече осем години. Навярно сте получавали не едно предложение от други лейбъли? Мислили ли сте някога за смяна на лейбъла?

Разбира се, получавали сме много предложения, но докато сме доволни от сътрудничеството си с Nuclear Blast и докато те са доволни от нас, не виждам причина да ги напускаме. Изградихме много добри отношения с тях, които се основават на едно взаимно доверие. Знаем, че те ще свършат добра работа за нас, а пък те ни дават свободата да създаваме такава музика, каквато ние искаме. Никога не сме чували от тях неща от рода на “Не ни харесва тази песен, трябва да я махнете” или “Искаме от вас песен, която звучи еди-как-си”. Бизнес отношенията ни с тях са страхотни, така че решихме да преподпишем за “Crimson Thunder” и ще направим поне още два албума за тях.

Joacim, как се чувстваш сега, като погледнеш към дебюта ви – “Glory To The Brave”? Според мнозина този запис е една от основните причини за възраждането на интереса към хеви метъла след средата на 90-те.

Чувствам се някак под натиск, когато всеки ми казва това... Не искам да съм отговорен, хахаха! Това, което шокира хората, беше, че една хеви метъл банда издаде албум като “Glory To The Brave” през 97-ма година. Хеви метълът по това време не беше мъртъв, разбира се, но беше изпаднал в някаква летаргия. Дори много хора в Nuclear Blast не разбираха защо трябва да издават албум като този, защото никой не се интересуваше от подобна музика по това време. Но за няколко месеца всичко се промени... Не може заслугата да се отдава само на HammerFall, защото доста други работещи здраво банди, като Stratovarius и Gamma Ray, правеха много за сцената и преди ние да се появим на нея. Може би успяхме да добавим малко свежа кръв в жанра с издаването на “Glory To The Brave”. Учудвам се и сега, като си спомня, че го записахме за две седмици с бюджет от порядъка на 4000 евро. Не твърдя, че се получи шедьовър, но все пак стана един доста добър и в крайна сметка важен, албум.

Смятате ли с HammerFall да издадете концептуален албум някой ден? Мисля, че би подхождало на групата...

Концептуалните албуми са нещо страхотно, стига да знаеш какво правиш. Доста е трудно да обединиш всичко в даден албум под една обща идея. Сещам се за много банди (няма да споменавам имена), които правят както сполучливи, така и доста слаби концептуални албуми. Някои се съсредоточават единствено върху лирическата част и се стараят да прокарат една история през всички песни, но музиката им не звучи в съответствие с това, което казват текстовете. А това е изключително важно – музика и текст трябва да казват едно и също в един концептуален албум. Тук е основното затруднение при създаването на такава творба. В HammerFall никога не сме обсъждали възможността да направим концептуален албум, но нищо не се знае.

През годините съумяхте да създадете собствено звучене, силно базирано върху класическия хеви метъл. Какво мислиш за групите, променящи стила си и представяш ли си нещо подобно да се случи с HammerFall един ден?

Не вярвам в HammerFall да се променим драстично. Винаги се стремим да добавяме по нещо ново във всеки следващ албум, но така, че новото да звучи смислено, а не самоцелно. HammerFall трябва да звучат като HammerFall – когато си пуснеш наш албум, чуваш, че характерните мелодии са там, познаваш структурата на песните, но откриваш и нови елементи. Имам проблем с банди, които предават феновете си – веднъж станали успешни, те се променят драстично. По този начин обръщат гръб на феновете си, а тъкмо това са хората, на които бандата дължи всичко. Единственият адекватен начин да направиш нещо подобно е като смениш името на групата.

Значи не виждаш групата да се ориентира към по-тежък звук, или да включи прогресив елементи, да кажем?

Не, не мисля, че това би подхождало на HammerFall. Никога не казвам “никога”, защото човек не може да е напълно сигурен в нищо... но наистина не вярвам да стане. Всъщност това беше причината да издам и свой албум – защото исках да направя нещо по-прогресив ориентирано. В HammerFall добавяме късче по късче към звученето си, но никога няма да забравим откъде тръгнахме и къде са корените ни.

Трудно ли беше да се утвърдите на сцената в началото?

Разбира се! С всяка метъл банда е така – никоя не е станала известна лесно. Nuclear Blast свършиха фантастична работа, когато излезе първият ни албум – имаше много реклама и т.н. След това нещата започнаха да се развиват все по-бързо, повече и повече хора говореха за HammerFall, доста списания взимаха интервюта от нас. Може би имахме късмет с това, че бяхме една от първите банди от новото поколение и благодарение на това успяхме да се наложим. Сега за новите състави е несравнимо по-трудно да привлекат внимание към себе си.

Joacim, какво означава за теб хеви метълът?         

Лично за мен, това е най-великата музика – ни повече, ни по-малко. Тя ми носи някакво облекчение, помага ми да се измъкна от ежедневието. Когато бях хлапе, веднага щом се приберях от училище, си пусках хеви метъл. За мен беше като някакво откровение... Ако се заслушаш в първото парче от албума – “Secrets” и обърнеш внимание на текста, ще схванеш най-добре. Тази песен дава най-пълно и точно обяснение на това какво ме кара да чувствам метълът. Тази музика е като болкоуспокояващо лекарство, премахва грижите ти и ти дава сили, поне аз така я усещам.

Издадохте отличен концертен албум и DVD – “One Crimson Night”. Те представят по много добър начин лайв енергията на HammerFall. В този контекст, какво мислиш за лайв албуми, които звучат твърде шлифовани и напомнят на студийни записи?

Много е важно да личи, че един такъв албум е записван на живо – в противен случай издаването му е просто безсмислено. Ако трябва да съм честен, самият аз не съм особен почитател на концертните албуми. Предпочитам да работя в студиото и да чувам една песен с всички елементи на студийния запис, които на живо малко или много не могат да се пресъздадат. Много групи, когато правят лайв албуми, променят значително парчетата си – правят ги по-бързи или по-бавни, вмъкват неща, които първоначално ги е нямало... Това никак не ми допада. Предпочитам да чуя едно парче във възможно най-близка интерпретация с тази на оригинала.

Вярно ли е, че Manowar са ваши фенове?

Е, може би не точно фенове... Това, което знам е, че много ни уважават и уважават творчеството ни. Освен това, винаги са казвали, че носим праведния дух на хеви метъла, а ние ценим мнението им. Те са много свестни хора и винаги са се държали добре с нас.

Joacim, кое те вдъхновява да създаваш музика? Някаква вътрешна сила, или ежедневните впечатления?

Наистина не знам! Може би е нещо, което нося в себе си. Когато пишеш песен, в която изразяваш това как се чувстваш в даден момент, е наистина страхотно. Това е един вид душевен оргазъм – създал си нещо, от което се гордееш и което се надяваш и другите да харесат и оценят. Когато изляза на сцената и чуя как феновете пеят мелодиите, които сме създали... чувството е несравнимо! Мисля, че един творец се вдъхновява от всичко, което го заобикаля. Дори разговорът ми с теб сега може да задейства в съзнанието ми нещо, което по-късно да намери своето проявление. Гледайки един филм, мога да се вдъхновя от диалога, или от добрите екшън сцени; гледайки една картина – от внушенията, които художникът е вложил в нея.

Когато говорихме за пръв път преди близо девет месеца, ти спомена, че са останали много неизползвани идеи при записите на соловия ти дебют. Кога ще можем да очакваме втори твой албум?                                                                                  

Така е, останаха много силни идеи, но не съм ги разработвал, тъй като бях много зает покрай HammerFall. Наскоро преподписах с Noise/Sanctuary, така че със сигурност ще има втори албум, но не мога да кажа кога. В момента просто не разполагам с времето, което е нужно за работа върху нови песни.

А как стои въпросът със състава?

Ще има някои промени. Първият албум ми струваше много пари, защото трябваше да платя на всеки музикант. Не знам дали ще разполагам със същия бюджет за втория си албум... Stefan със сигурност ще остане в бандата, а Mark отново ще бъде барабанистът, но оттам нататък не е ясно кой друг ще участва.

Вече съм ти задавал веднъж този въпрос, но сега ще попитам пак: ще има ли нов Warlord?           

Не, поне не с мое участие. Не е като да нямам желание да работя с тази група, но наистина не разполагам с никакво време. Още повече, че сега имам и семейство, на което трябва да се посветя.

Какво мислиш за съвременния хеви метъл? По-добър ли е от този от 80-те?                            

Не, не бих казал. През 80-те имаше много наистина добри банди, както и много, които издаваха боклучави неща. Нещата сега не са по-различни. Пак е пълно с групи – някои правят оригинални и смислени неща, докато други гледат единствено да издадат албумите си. Голям проблем все още е и продукцията на този тип музика, защото много банди не могат да си позволят да записват в добрия студия и да направят качествен звук, а това съсипва иначе добрите идеи. Не отричам, че сега има невероятни банди, но тъй като израснах с тази музика през 80-те, смятам, че тогава метълът беше по-силен.

След като албумът ви се появи на пазара, тръгвате на турне. Има ли някакъв шанс да се отбиете и в България?

Все още се надявам това да стане. Лошото е, че сега ще направим едно съвсем малко европейско турне – не повече от 5-6 концерта. За сметка на това ще участваме на повече фестивали... Нещата зависят и от вашите организатори – ако се свържат с нас с добро предложение, бихме могли да ви посетим. Доколкото аз знам, засега такова не сме получавали.