Френската хеви метъл група Nightmare е основана чак през далечната 1979-а година. Това е епоха, в която хеви метълът все още предстои да се утвърждава, а банди като Judas Priest и Iron Maiden тепърва ще стават големи звезди. За по-малко от седем години, с два отлични дългосвирещи албума и много силна концертна активност Nightmare успяват да се изкачат на трона на френската метъл сцена. Перспективите пред бандата непрекъснато се разширяват, но проблеми с лейбълите и разногласия между музикантите слагат преждевременен край на обещаващата формация в края на 80-те. През 1999-а момчетата се събират пак, подкрепяни от феновете и водени от желанието отново да свирят любимата си музика. Издаването на третия им албум след реюниъна, “The Dominion Gate”, даде повод за разговор с един от двамата останали в настоящия състав първоначални членове – басистът Yves Campion, свидетел на цялата история на групата от създаването й до днес.
Здравей, Yves! Поздравления за новия ви албум, отлична работа сте свършили.
Благодаря ти! Според мен това е най-добрият албум, който сме правили досега. Вложихме всичкото си старание в него.
Разкажи нещо за текстовете. Какви теми разглеждате сега?
Последният ни албум, както сигурно знаете, беше концептуален, но новият не е такъв. Сега искахме да създадем много силна и впечатляваща тема в една определена песен – “Dominion Gate”. В нея става въпрос за края на света, Апокалипсиса. В другите парчета сме засегнали какви ли не различни теми. В една песен описваме историята на моряците, които загинаха в руската подводница Курск преди няколко години. Сигурно помниш какъв ужас беше – умряха от задушаване, затворени в онзи метален съд, а правителството не успя да ги спаси. “The Dressmaker” пък е вдъхновена от главния герой във филма “Мълчанието на агнетата”. Имаше един момент, в който той одираше жертвите си, хаха... Темите са всякакви, но мрачните като че ли преобладават. “Secret Rules” обяснява за зараждането на мафията в Сицилия, за скритото общество, което никога не прави компромиси. Музиката и текстовете са неразривно свързани и когато пеем за нещо страшно, мелодиите няма как да са весели и жизнерадостни. Реалността не е весела, живеем в тъмна епоха и затова и не пеем за цветенца, любов, еднорози и т.н.
Мислиш ли, че в бъдеще ще издадете нов концептуален албум?
Не знам, никога не можем да предскажем какво ще се случи в бъдещето. Не планираме предварително какво трябва да правим, предпочитаме да се водим от чувствата си в момента. Затова и трите нови албума звучат толкова различно. Ако срваниш “Cosmovision” с “Silent Room”, виждаш, че те са направени с доста различен подход към композирането. Не знам какво ще последва, но ще продължим да се развиваме. Всичко зависи от това какви са целите ни. Може и да направим концептуален албум, ако разполагаме с времето и желанието, нужни за нещо такова. Много трудна работа е да изготвиш такъв албум, защото трябва да създадеш цяла история, която да пасва с музиката. Ние не сме англичани или американци, а трябва да напишем такива текстове, които да се връзват идеално с парчетата. Нужно е да имаш много добра представа как ще звучи всичко, още преди да влезеш в студиото, защото една концептуална творба оставя много по-малко място за импровизации от обикновен албум. Необходим е коренно различен подход.
Обложката на албума е много красива! Кой е художникът?
Името му е Jean-Pascal Fournier. Може би го познавате от работата му по обложката на албума “At The Heart Of Winter” на Immortal. Работил е също за Edguy, Bewitched и други банди. Той е много добър художник, както и наш приятел от доста време. Обложката на “Cosmovision” е също негово дело. Искахме тази на новия албум някак да напомня “Cosmovision”, но да е уникална по свой начин. Казахме му в общи линии какво искаме, а той нахвърли няколко идеи и избрахме най-доброто от тях, предложихме и някои промени. За да нарисува картината му бяха нужни два или три месеца. Това е наистина доста време, но пък и резултатът е повече от впечатляващ.
Често използвате хорови аранжименти, което прави музиката ви много драматична и дори й придава чувство за театралност. Това ли е целта?
Да, искахме да постигнем нещо подобно в “Cosomovision”. По това време за пръв път се решихме да експериментираме с това звучене и резултатът надмина очакванията ни. Със “Silent Room” пък се върнахме към хеви метъл корените си, като направихме нещо по-сурово, по-рифово ориентирано и праволинейно. Обичаме да използваме класическия хор за фонови партии, в хармония с които нашият вокалист да пее. Можете да забележите, че използваме този похват доста често в “Dominion Gate”. Неприятното е, че когато при записите включиш партии на хор, ти се налага по време на концертите да ползваш готови семпли. Иначе би се изгубил смисълът на цялата песен, защото тя първоначално е композирана с идеята за хор. Не е достатъчно просто двамата китаристи да припяват отвреме навреме. Не искахме да си поставяме ограничения по време на записите, мислейки дали нещо ще може да се направи лесно на живо или не. Стремихме се аранжиментите на инструментите, хора, вокалите, да са възможно най-добри и да си пасват. От друга страна, не сме стигали чак дотам, че да записваме грандиозни партии за оркестър от сто члена, които никога не бихме могли да пресъздадем на сцена. Балансът между двете крайности трябва някак да се поддържа. Албумът трябва да звучи богато и да има достатъчно детайли, но не да е претрупан с прекалено много неща, които не могат да бъдат изсвирени на концерт. Ако на наше шоу феновете чуят някаква съвсем различна версия от оригиналната, едва ли много ще се зарадват.
Разправи ни за гостите в “The Dominion Gate”. Кои са те и откъде ги познавате?
През 2004-та година бяхме на турне заедно с After Forever и оттогава насетне поддържаме много добър контакт с тях. Тогава прекарахме доста приятни моменти заедно и се сприятелихме. Обичаме женските вокали и се стремим във всеки албум да включваме такива в аранжиментите. Беше естествено да поканим Floor Jansen, за да изпълни някои партии. Тя е много талантлива и гласът й пасваше идеално на музиката, която бяхме написали. Ricky Marx сигурно го познавате от Pretty Maids, където беше китарист от времето на албума “Jump The Gun”. Нашият вокалист, Jo, се познава с него още от 90-те години, когато участваше с вокали в страничния проект на Ricky. Така се свързахме с него и го помолихме да изсвири едно соло в албума, което той се съгласи да направи. Стана много лесно, защото ние се намираме в Марсилия, а той живее недалеч от нас – в Монако. До там са само около 200 км.
Какво ви вдъхновява да свирите този тип музика днес?
Водят ни най-вече чувствата. Всички в групата слушат доста разнообразна музика и всеки има свой вкус. Имаме двама нови китаристи, които са доста млади и слушат банди като Children Of Bodom, In Flames, Dimmu Borgir и други актуални неща от скандинавската сцена. Аз и Jo пък носим повече стари влияния от 80-те години. Моята любима банда вече не съществува, не знам дали си я слушал... Нарича се Crimson Glory. Албумът им “Transcedence” за мен е шедьовър. Дори и днес не чувам албуми, които да са в състояние да се съревновават с него. Комбинацията между влиянията, които всеки носи, представлява това, което правим днес. Много е важно и това, че често репетираме заедно. Днес е много лесно да създадеш един албум, дори и музикантите от групата въобще да не се познават един друг. Трябва ти само едно домашно студио и Cubase. Пишеш партиите, всеки записва своите, смесват се и готово. По този начин се губи цялата магия. Мисля, че когато се композира една песен, тя трябва да се свири от всички и да се обсъжда. Затова ние се събираме и свирим парчетата заедно, преди да влезем в студиото. Така всеки може да каже какво мисли и да се нанесат съответните корекции в мелодиите и аранжимента. За миналия албум не репетирахме толкова, а направихме предпродукцията директно в студиото. Тогава може би пропуснахме нещо, което за новия си албум преоткрихме.
Защо Nicolas внезапно реши да ви напусне миналата година?
Това беше голям шок за нас, защото той е един от основателите на Nightmare и сме били заедно толкова време... повече от 25 години! Проблемите тръгнаха оттам, че подписахме нов договор за “Dominion Gate” с Regain Records, който включваше доста задължения от наша страна. Nicolas вече не е на 20 години и се видя затруднен да изпълни условията. Нямаше как да издадем албум, без да проведем турне след това, за да го популяризираме, а това за него се оказа непосилно. На всичко отгоре той си има и друга работа и му беше трудно да я съчетава с Nightmare. Освен че е метъл музикант, той участва и в една поп банда, с която изнася концерти по клубовете, за да може да се изхранва. Във Франция е невъзможно да се издържаш с музика като нашата. След албума трябваше да тръгнем на турне, което щеше да отнеме поне два месеца – през януари и февруари 2006-а. По-късно пък имахме записани участия на европейските метъл фестивали. Невъзможно беше той да ни придружи. Nicolas сам стигна до решението, че ще е по-добре за него и за групата, ако се разделим. Не ни беше лесно да го приемем, но друга възможност нямаше, ако искахме да продължим напред. Така той отстъпи мястото си на един по-млад китарист, който пък внесе свои идеи в бандата.
Кажи какво наложи разпадането на Nightmare.
Всъщност, през 1987-ма имахме много сериозни проблеми в състава. Обикновено промените на музиканти са свързани с лоши последствия. Новият китарист и новият вокалист, които взехме тогава, се бяха насочили повече в AOR сферата и искаха да повлекат Nightmare в тази посока. Това започна малко по малко да променя същността на стила ни. Останалите бяхме фенове повече на групи като Iron Maiden и подобни, а те искаха да ни превърнат в копие на Toto. В музиката ни се появяваха все повече и повече клавирни партии. Китаристът ни Nicolas свиреше и на клавир, но в един момент се оказа, че се налага да свири на него повече, отколкото на китарата си! Видяхме, че не това беше идентичността на бандата. Това просто не бяхме ние. Решихме, че няма да продължаваме по този начин и решихме да разформироваме Nightmare, преди да сме започнали да се излагаме.
А как стигнахте до решението да се съберете и да свирите отново заедно? Какво ви подтикна към това, имаше ли конкретен повод?
Това е добър въпрос. Един човек от Париж, който едно време беше наш мениджър, както и голям фен на метъл сцената, реши да събере някои от по-големите френски банди за нещо като фестивал. Той се свърза с всички от стария състав на Nightmare и ни предложи да направим едно голямо шоу по време на организираното от него събитие. Очакваше се да е нещо еднократно, просто да зарадваме феновете. Събрахме се, много говорихме, забавлявахме се. В крайна сметка участвахме. Предполагахме, че няма да свирим пред кой знае колко хора, защото никой не беше чувал нищо от нас в продължение на над десет години и мислихме, че хората са ни позабравили. Казахме си, че сигурно ще дойдат някои по-стари фенове, но няма да породим кой знае каква реакция. Оказа се, че нашият човек е наел доста голяма зала и за наше огромно учудване, тя беше пълна с хора! Концертът се оказа огромен успех, публиката наброяваше над 4000 души. Записът от това наше шоу беше издаден на CD за двоен концертен албум. След това всеки ни увещаваше да направим нещо ново. Казваха ни, че не можем да не се съберем за постоянно, при положение, че пълним големи зали. Много не си вярвахме отначало, но все пак се решихме да проверим дали някой лейбъл ще прояви интерес към нас. Napalm се отзоваха и оттам нататък знаете какво следва...
Албумите ви след реюниъна звучат много съвременно и свежо. Малко хора биха очаквали това от група, осована през 1979-а година.
Това се дължи на нещо много важно. Ние никога не сме прекъсвали връзката си с метъл сцената. Лично аз винаги съм се информирал за актуалните неща, купувал съм си последните музикални списания и албумите на новите групи. Следих развитието на модерната метъл сцена и много харесвам това, което направиха банди като Dark Tranquillity и Arch Enemy. Jo, вокалистът ни, също е непредубеден спрямо новото и слуша много Soilwork, например. Всички слушахме много и разнообразен метъл през времето на раздялата и не живеем само в 80-те. Това много ни помогна да направим албуми, които да звучат свежо и актуално спрямо настоящата сцена. Когато не се занимаваш с музика в продължение на десет години, е много вероятно да изгубиш представа за случващото се на сцената. Смесихме класически и модерни елементи и се получи нещо оригинално, каквото и искахме да постигнем. Новите ни китаристи също имат голям принос за съвременното звучене на Nightmare. Казвам всичко това, защото напоследък е доста често явление някоя голяма стара група да направи реюниън, но да се окаже, че новата им музика звучи по същия начин, по който е звучала и в албумите им от 80-те. Това не само че изобщо не е интересно за публиката, но показва, че бандата въобще не се е развила. По-добре да си останеш в миналото с класически творби, отколкото да продължиш да правиш същото, като преди 15 или 20 години.
Как се случи така, че Jo се прехвърли от барабаните на микрофона? Едва ли някой е очаквал, че барабанист може да притежава такъв глас.
Интересно е, защото откакто познавам Jo, той винаги е искал да пее. Сигурно ви изглежда доста странно едно такова прехвърляне, но той се оказа готов да го направи. Баща му бил много талантлив певец. Не пеел метъл, разбира се, но се занимавал с класическо пеене и така запалил Jo. След като Nightmare се разпадна през 1987-ма, Jo се отказа от свиренето на барабани и направи своя банда, в която започна да пее, даже издаде един албум,ако не се лъжа. Този опит му помогна да научи много неща за това как да използва гласа си и също така да се развие като музикант. Когато се събрахме отново, бяхме много впечатлени от вокалните му умения. Мисля, че това е истинското му поприще, защото с микрофон в ръката той се чувства доста по-уютно, отколкото зад комплекта барабани.
Защо напуснахте Napalm Records и как се стигна до договора с Regain? Добре ли се чувствате сега с новия си лейбъл?
Napalm бяха тези, които ни осигуриха възможността да се завърнем на сцената, дадоха ни невероятен начален тласък преди няколко години. Благодарение на тях сме тук сега и все още има Nightmare. Свършиха безупречна работа за “Cosmovision” и “Silent Room”, способстваха за това името ни да се чува на много места, организираха добри турнета за нас. След известно време, обаче, стана ясно и на нас и на тях, че Napalm не е най-подходящият лейбъл за група като Nightmare. Ако погледнеш каталога им, ще видиш, че издават много готик банди, особено такива с женски вокали от рода на Leaves’ Eyes и подобни. Това не значи, че в Napalm Records хората са коне с капаци и не са отворени към друга музика, но просто са решили да се специализират в определена насока. Стигнахме заедно до извода, че ще е по-добре да се разделим. Те вече не можеха да ни дадат същата подкрепа, която получихме при издаването на “Cosmovision”. Въпреки, че съществуваше възможност за продължаване на договора, решихме след изтичането му да си потърсим нов издател. Запазихме добри отношения с Napalm. Имахме голям късмет, че попаднахме на Regain Records, защото ситуацията с лейбълите днес никак не е лека. Когато започнахме търсенето на нова компания, бяхме притеснени, че може и да не открием такава.
За съжаление Франция не се слави с особено развито метъл движение. Според теб на какво се дължи този факт и как би сравнил сцената в родината ти с тази в други страни като Германия, Финландия, Италия?
Мисля, че сцената ни се разраства със всяка изминала година. Имаме банди от всички метъл жанрове, застъпени са както по-мелодичните, така и най-екстремните. Талантливите състави са много, като някои от тях имат договори с големи лейбъли и албумите им се разпространяват навсякъде по света. Лошото е, че във Франция един метъл музикант се натъква на много повече проблеми, отколкото в Германия или Финландия. Една нова банда, дори да е много добра и да е записала убийствен албум, може така и да не пробие. Трудно е да се открие подходящ мениджмънт, добър лейбъл... Ние сме късметлии в това отношение, защото имаме договор с компания, която ни разпространява навсякъде. Много местни групи подписват с френски лейбъли, но те не са в състояние да вложат достатъчно средства и да осигурят нужната дистрибуция. Вземи за пример едни Machine Men от Финландия. Те са много млада мелодична банда и имат договор с Continental Management, която е най-голямата такава компания в Европа. Това им осигурява възможността директно да тръгнат на турне, когато пожелаят. Като добавим и факта, че ги издава Century Media, всичко за тях се нарежда идеално. Предполагам, че се дължи на финландския им произход, хаха. Повечето лейбъли са готови да предпочетат една скандинавска или немска банда пред някоя френска. Просто не е възприето схващането, че и тук имаме добра метъл сцена и компаниите не желаят да рискуват. Не мисля, че това е добре, защото тук има доста талантливи групи, които лесно биха могли да съперничат на чуждестранните.
Yves, кои са любимите ти басисти?
На първо място е басистът на Rush – Geddy Lee. Определено той ми е любимецът. Харесвам и някои от по-съвременните басисти, като Steve DiGiorgio, който сигурно е най-техничният в момента, както и Vortex от Dimmu Borgir. Добрите инструменталисти са наистина много и всеки от тях има характерен стил, който го отличава. Аз не се интересувам толкова от техниката, колкото от идеите и чувствата, които са вложени в нечие свирене. Това намирам за по-ценно.
