Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
NIGHTWISH
Автор: Warrior Of Ice
01 Юни, 2004
Интервю с NIGHTWISH

Още с дебюта си “Angels Fall First” през 97-ма година, финландците Nightwish си спечелиха слава на новото чудо в симфоничния метъл. Последваха го три перли на атмосферичното музикално изкуство, едно доближаващо съвършенството концертно DVD и едно биографично такова. След двугодишно мълчание те се завръщат с петата си студийна творба, по случай издаването на която се свързахме с басиста и втори вокалист на бандата - Marco Hietala. 

Съдейки по чутото от “Nemo”, “Once” като че ли ще се различава от насоката, която следвахте в последните си два албума.

Поне според мен новият ни албум е уникален в не едно отношение. Разбира се, в него присъстват типичните за Nightwish елементи. Като цяло “Once” е най-амбициозният и най-изискващият спрямо слушателя албум, който сме правили до момента. Песента “Nemo” е като че ли най-лесната за възприемане композиция от “Once”, затова и я избрахме за сингъл. Тя все пак не успява да пресъздаде цялото разнообразие, което притежава албума.

При цялото ми уважение към работата ви, не смяташ ли, че е малко нечестно спрямо феновете да издавате четири отделни версии на сингъла с козметични разлики една от друга?

Това е нещо, за което и аз не съм много сигурен. Един сингъл е чудесен начин да се популяризира предстоящ албум, но четири… Това всъщност вече опира до политиката на лейбъла. Все пак мисля, че това ще зарадва някои хора – запалените колекционери сигурно ще бъдат щастливи. От друга страна, редовите фенове може и да бъдат объркани. Пак ти казвам, и аз съм малко раздвоен по този въпрос.

Значи решението не е на бандата, а на Nuclear Blast?

Точно така. След като записахме албума, имахме готови и няколко бонус парчета, които също предоставихме на лейбъла и оттам нататък те решават как ще ги използват.

Отново сте записвали с оркестър, струва ми се…

Да, така е. Това е един лондонски оркестър, с който Tuomas работи известно време за всички оркестрации в “Once”.

Какво става с гласа на Tarja? Като че ли тя вече не набляга толкова на оперния тип вокали, за сметка на едно по-нормално и изчистено пеене.

Мисля, че в “Once” Tarja пее доста изразително, има голямо разнообразие във вокалите й. Лично на мен много ми допада начинът, по който звучи гласа й днес – това е резултат от естественото й развитие като певица. В миналото тя се придържаше към класическите техники, но напоследък се образова допълнително в тази област и откри начин да пее различно, в свой собствен стил. Това прави и музиката на Nightwish по-богата

Какво е значението на заглавието - “Once”? Би могло да се разбира по безброй начини.

Няма строго значение, но когато човек преслуша няколко пъти албума, открива, че тази дума – once, се повтаря отвреме навреме в различен контекст всеки път и по този начин описва цялостния облик на албума. 

Но албумът не е концептуален, нали?

Не, наистина не е. Всяка песен разказва отделна история, макар да има една тънка нишка, която се прокрадва през всички парчета. Когато хората прочетат текстовете и чуят музиката, ще добият представа.

Записвахте “Once” доста дълго време. Винаги ли създаването на албум на Nightwish е толкова продължителен процес?

О, мисля, че не. Вземи “Century Child”, например – той не отне толкова време, но пък създаването му беше доста по-мъчително. В последното ни DVD, “The End Of Innocence”, Tuomas обясни за всичките проблеми, които имаше бандата тогава и които имаше той като човек. Преминеш ли веднъж този праг, можеш отново да запишеш албум от такава класа, но не с толкова усилие. Създаването на “Once” наистина беше бавно, но пък беше сравнително лесно и много пълноценно като преживяване. Гледахме как всичко постепенно се разраства и докато се усетим, се намирахме на последния етап и държахме албума в ръцете си. Заслужаваше си.

Разкажи ни как се появява една песен на Nightwish. Заедно ли работите върху музиката и аранжиментите, или всеки върши своя дял сам и накрая всичко се събира? 

Tuomas винаги е бил главният композитор в групата – той пише по-голямата част от музиката, както и всички текстове. За “Once” всичко започна миналото лято, когато свирехме по фестивали. Още тогава Tuomas беше измислил няколко парчета и след като приключихме с концертите, ни изпрати демо версии, за да се запознаем с идеите му. Аз също записах малко материал, от който той взе една цяла песен и няколко рифа. Когато се събрахме за записите, заедно решавахме кое ще влезе в албума и кое не, как да бъдат направени аранжиментите и т.н. Доста дълго време репетирахме самите песни. В крайна сметка, “Once” е най-достоен за титлата “албум на цялата банда” сред всички записи на Nightwish, защото за него работихме като едно цяло и с много ентусиазъм.

В колко студия записвахте този път?

Мисля, че цифрата е четири, хаха. В Хелзинки записахме някои клавирни партии, в нашето домашно студио пък Emppu записа доста от китарните пасажи. Оркестърът и хорът бяха записани отделно в Лондон.

Как гледаш на комбинацията между метъл и класическа музика?

Иска ми се да вярвам, че успяваме да използваме удачно тези две начала в музиката си. От самото начало на записите към “Once” бяхме решили да оставим доста място за оркестъра. Когато записваш китари и барабани и същевременно използваш и оркестър, е важно точно да комбинираш тези елементи, за да се запазят както тежестта, така и симфоничното звучене. Чувал съм групи, правещи доста праволинейна музика, които се опитват да запълнят празнините в комозициите си с оркестрации. Това не ми допада – ако една музика няма потенциал да звучи симфонично, е излишно да се добавят такива партии. Основната цел на всяка банда е музиката й да звучи интересно. Някои го постигат без много претрупаност, други пък едва ли не насила вмъкват класически елементи, само и само за да минат за оригинални, а трети (като нас, хехе) използват тези елементи там, където е необходимо. Няма значение дали записваш с цяла филхармония или имаш само един пич, който млати тъпани - важното е дали музиката ти е добра в крайна сметка.

В “Century Child” значително втежнихте звука си. Смятате ли да продължите тази тенденция и завбъдеще?

О, не знам. “Century Child” наистина беше стъпка към тежкия звук. Мисля, че в “Once” по отношение на плътността на китарите и рифовката дори сме надминали “Century Child”. Барабаните и басът също са малко по-динамични. Просто това е начинът, по който предпочитаме да правим нещата сега и не мога да ти кажа какво ще е положението в следващия ни запис. Опитваме се да подхождаме с отворени съзнания към музиката си и да включваме в нея всякакви влияния, които ни харесват. 

Последният ви албум беше много мрачен в текстово отношение. Какво да очакваме от “Once” по този параграф?

“Once” също е доста мрачен албум, но не колкото “Century Child”, в който беше заложена концепцията за загубата на невинността. Този път историите, които Tuomas разказва, са повече, и в някои от тях има и положителни послания. Има някои моменти, в които надеждата надвива над отчаянието – това може би ще допадне на по-широк кръг слушатели.

А как стои въпросът с твоя принос откъм вокали? Повече ли пееш в “Once”, отколкото в предишния албум?

Като цяло времето, през което пея, е почти същото като в “Century Child”, но сега включванията ми са разпределени по-равномерно на малки части из целия албум. В песни като “Dead To The World” и “Phantom Of The Opera” пеех наистина много, но този път пея по малко в повече парчета. Tuomas е като разказвач – когато пише някоя песен, си представя историята към нея и ако в тази история има място за образ, който мога да пресъздам, ме включва. Тогава адаптирам пасажите към стила си – някой път променям малко, друг път – повече…

“Century Child” се продаде в над триста хиляди бройки по света. Успехът промени ли ви като хора и като музиканти? 

Хм, успехът… той винаги се отразява на хората. На нас той носи предимно самоувереност, дава ни чувство за сигурност в това, което вършим. Не се възприемаме като рок звезди. Преди доста време всяка сутрин, щом станех, първото нещо, което правех, беше да отида до тоалетната и да се изпикая. След това вече вършех всички останали ежедневни неща. Сега правя абсолютно същото, така че пак съм си просто човек. Колкото и да е успял един музикант, той не е нищо друго, освен човек – не е някакво божество.

Как най-точно би определил типа метъл, който свирите в Nightwish? Някои го наричат оперен метъл, други – готик пауър метъл. Каква е твоята дефиниция?

Мисля, че всички тези жанрови критерии, измислени от критиците, са пълна глупост. Има доста хеви метъл в Nightwish, има и малко готик. Според мен просто правим добра комбинация между какви ли не влияния – свирим разнообразен метъл и това е. Да поставя стила ни в някаква рамка е непосилно дори за мен, тъй като той носи твърде много различни елементи – особено в “Once”.

Малко след издаването на “Century Child” тръгнаха слухове за разпадането Nightwish, което за щастие не се случи. Все пак, възможно ли беше това да стане?

По това време Tuomas имаше много неприятности в личен план, а пък Tarja беше страшно ангажирана с обучението си – то й отне страшно много време и усилия. Общо взето, беше момент на несигурност и оттам тръгнаха слуховете. Въпреки временните проблеми, никога не е съществувала сериозна вероятност Nightwish да се разпадне.

Каква е причината да напуснете Spinefarm? Все пак с тях постигнахте огромен успех.

Няма конкретна причина. Просто договорът ни с тях изтече и се заформи нещо като съревнование между лейбълите за това кой да подпише с Nightwish. Имаше добри оферти от няколко наистина големи лейбъла, но условията на Nuclear Blast най-много ни допаднаха. Все още Spinefarm / Universal ни разпространяват във Финландия, но в останалата част от света ни издава Nuclear Blast.

Оказват ли от Nuclear Blast някакъв натиск върху вас за това как да звучат песните ви? Питам, защото обикновено големите компании имат известни изисквания, когато инвестират много пари в една група.

Не, от Nuclear Blast ни гарантират 100% творческа свобода. Някои от другите лейбъли, с които преговаряхме, имаха определени изисквания към музиката ни, след като им изпратихме демото за “Once”. Питаха ни неща от рода на: “Можете ли да промените това, или онова, за да звучи тази песен еди-как-си?” или “Какви ще са текстовете?” Това ни подсказа, че биха се месили завбъдеще в музиката ни, а при Nuclear Blast нямаше такъв момент. Освен това, бих искал да спомена, че сами платихме всички разходи около записите на албума, за да можем да се гордеем във всяко едно отношение с резултата от усилията си.

Как вървят нещата в Tarot? Кога можем да очакваме нов албум?

Определено не скоро. Имаме известно количество суров материал, но след излизането на “Once”, ще последва огромно турне на Nightwish и ще сме заети с концерти близо година. За Zak ще е доста трудно сам да направи цял нов албум, така че отвреме навреме ще обръщам внимание и на Tarot. Вече имаме около седем недовършени песни и ще ни трябва още малко време, за да дооформим нещата, но със сигурност няма да бързаме.

Кои музиканти са ти оказали най-силно влияние през годините?

Когато се сблъсках за пръв път с метъла, бях на около пет години. Попадна ми някаква Mumintroll книжка, а брат ми тъкмо беше започнал да слуша Saxon. Моментално се запалих – ето къде са музикалните ми корени. По-късно се запознах с всякакви групи и изпълнители. Много ми харесва пеенето на Kate Bush и Tori Amos. Запален съм по много стилове - от прогресив рок като Jethro Tull до тежък метъл като Pantera. Като вокалисти най-много ценя Ronnie Dio и Rob Halford – като младеж непрекъснато имитирах пеенето им. Що се отнася до баса, за него се вдъхновявам от по-праволинейни музиканти, които създават плътно звучене – Geezer Butler и Bob Daisley.

Човек не може да не се възхити от класата на финландските метъл банди. Групи като Amorphis, Sentenced, Nightwish, Stratovarius, Sonata Arctica, Impaled Nazarene, Children Of Bodom и много други се утвърдиха като водещи формации сред стотици други в целокупната световна сцена. На какво отдаваш успеха им?

Това е явление, което набира сила от десетина години, а през последните пет наистина достигна апогея си. Имаме едно поколение много талантливи музиканти, което поотрасна едва в края на 80-те и през 90-те започна да се изявява. Поне аз винаги съм се опитвал да се уча от групите, с които съм свирил и които съм слушал – мисля, че това е характерно и за цялата финландска сцена. Всеки се учи от останалите, вместо групите да се състезават една с друга.

Nightwish са една от най-популярните банди в България. Сигурен съм, че с вас са водени преговори за евентуален концерт у нас, така че кога можем да ви очакваме? 

Прав си – канени сме да свирим в България, но засега не мога да ти обещая нищо. Все още уточняваме концертните си дати и нещата не са никак ясни – има страшно много места, които трябва да посетим. Знам, че сме доста големи в България и бихме се радвали да ви посетим.

Благодаря ти, че отдели от времето си! Някакви последни думи към българските почитатели на Nightwish?

Минаха две години от последния ни албум и сега отново сме тук. Благодарим ви за подкрепата и за търпението – чакането приключи!

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт