Ревюта
Група: The Agonist      Албум: Orphans      Автор: WingWriter      Септември, 2019
The Agonist - Orphans (ревю от Metal World)

Когато през 2016-а година излезе албумът “Five” на The Agonist, групата все още се опитваше да излезе от кризата, в която ги вкара раздялата с тогавашната им вокалистка Alissa White-Gluz. Съдейки по скорошните изказвания в медиите, томахавката е далеч от заровена между двете страни. Канадците все още се чувстват обидени от цялата ситуация. Но това ще коментираме накрая. Нека първо да обърнем внимание на по-важното – музиката.

Ако отвориш ревюто за “Five”, което публикувахме при излизането му, ще забележиш, че направихме едно предположение. Очаквахме, че занапред The Agonist вероятно ще ограничат харш вокалите и ще концентрират музиката си около чистия глас на Vicky Psarakis. И това не беше само наша догадка – много от феновете на бандата подкрепяха подобно развитие, тъй като настоящата фронтдама не успяваше да се впише особено добре. Крясъците ѝ звучаха твърде недодялано и аматьорски. Затова пък чистите ѝ вокали бяха (и до момента са) впечатляващи.

Е, не се оказахме прави – ние и още маса народ. Противно на очакванията, тази година The Agonist ни подготвиха вероятно най-тежкия си (а защо не и най-добрия си) запис изобщо. През повечето време “Orphans” е абсолютна касапница – тежки рифове, бесни ударни и брутални вокали. За тези няколко години Vicky се е усъвършенствала и в момента звучи умопомрачително добре.

Всъщност целият състав звучи стегнато и целенасочено. Вече го няма лутането от предния албум. Тук посоката е ясна. Още откриващото парче, “In Vertigo”, дава ясни насоки за предстоящото. Тежестта наистина идва неочаквано и чрез нея бандата показва най-ясно добрата си форма. Но музиката далеч не е толкова праволинейна. На много места попадаме на прогресив пасажи – неравноделни преходи и смени в темпото. Често върху най-скоростните рифове чуваме и бясно солиране – sweep picking в традициите на европейския мелодет. В някои от по-бавните части на песните Vicky ни показва завиден контрол, преминавайки от диафрагмено във фалцетно пеене без никакви проблеми. Тук изникват леки прилики с Anna Murphy от Cellar Darling.

The Agonist е група от талантливи музиканти, която трябваше да премине неравен и каменист път, за да достигне нивото, което ни показва днес. Не толерираме конфликтите, но ако злобата към бившата им вокалистка ги движи творчески и им помага да издават такава страхотна музика, каквото се съдържа в “Orphans”, то ние нямаме нищо против враждата. Едни Megadeth например по този начин създадоха наследство за метъла. The Agonist могат да направят същото за по-екстремните му измерения.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт