Ревюта
Група: Insomnium      Албум: Heart like a Grave      Автор: Sharon      Октомври, 2019
Insomnium - Heart like a Grave (ревю от Metal World)

Дъжд по прозореца, последен танц на изсъхнали листа, призрачно небе и гарванови силуети –   любимият сезон на немалка част на феновете на тежката музика настъпва бавно, но сигурно. Сезонът на уединение в най-самотните кътчета на съзнанието, за което няма по-подходящ фон от пропитата с меланхолия музика. Сезонът на Insomnium.

Да надминеш най-дръзкото си постижение (“Winter’s Gate” от 2016-а година) изглежда немислимо. Докато 40-минутната композиция взе жертви, предпочитащи стандартния албумен формат, “Heart like a Grave” отправя отворена покана за мрачните владения на групата. Макар да говорим за завръщане към структурата “песен по песен”, опусът е всичко друго, но не и опростен – техничните моменти от “Winter's Gate” са подчинени на атмосферата на “Above the Weeping World” (2006) и “Across the Dark” (2009). Музикантите се вдъхновяват от местни поеми и лични трагедии, а разказите за загуба и отчаяние се балансират с агресия и мъртвешко спокойствие.

Въведението “Wail of the North” не оставя никакво съмнение, че слушаш Insomnium в най-добрата им форма. Гост клавиристът Aleksi Munter (екс-Swallow the Sun) добавя симфоничност и дори напомня за големите Amorphis. Както винаги, музиката е подчинена на дрезгавия глас на басиста Niilo Sevänen, но чистото пеене на Ville Friman и Jani Liimatainen (Cain's Offering, екс-Sonata Arctica) в парчета като заглавното и “Valediction” води до най-голямото вокално разнообразие в албум на Insomnium до момента. С присъединяването на Jani, съставът разполага с трима отлично сработени китаристи, отговорни за плътната рифовка. “Neverlast” е реверанс към гьотеборгската школа (в частност Dark Tranquillity), “Pale Morning Light” съчетава дуум, мелодет и блек, а потискащо темпо съпътства акустиката в “And Bells They Toll”. Във втората половина са съсредоточени едни от най-продължителните и многопластови композиции: “Twilight Trails”, перлата в записа “Heart like a Grave” и инструменталът “Karelia”. А когато зад микса и мастерирането стои Jens Bogren, звуковото качество е гарантирано.

Вече споменахме, че есента принадлежи на финландците, но новият им албум се оказва достатъчно добър повод да отидем дори по-далеч – след умопомрачителен труд като “Heart like a Grave”, 2019-а година попада изцяло под знака на Insomnium. Издавайки най-завършената си творба до момента,  групата надминава всички очаквания и изнася майсторски клас по музициране, който ще се помни дълго.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт