Ревюта
Група: Leprous      Албум: Pitfalls      Автор: Killer Rose      Октомври, 2019
Leprous - Pitfalls (ревю от Metal World)

Жанровата трансформация на норвежците Leprous се превърна в една от най-противоречивите теми в прог средите през последните години. Според някои момчетата скъсаха с прогресив метъла завинаги, а според други – те вече нямат нищо общо с рок музиката и са започнали да свирят поп. Разбира се, тези твърдения са силно преувеличени и са изказани от хора, които очевидно не са слушали поп музика през живота си, тъй като новото творчество на Leprous е повлияно от различни алтернативни течения, но няма никакви допирни точки с това, което се пуска по поп радиото.

На слушателите, които познават бандата бегло, новият шести албум “Pitfalls” може да се стори изненадващ. За сметка на това, тези, които са наясно с тяхната еволюция и склонност към експериментиране, ще намерят творбата за естествено и органично развитие спрямо демонстрираното до момента. Това обаче не променя факта, че “Pitfalls” е изключително интимен и еклектичен. Текстовете в него отразяват от първо лице проблемите с психичното здраве, с които фронтмена Einar Solberg се бори в ежедневието си. Със смелото развиване на темата Leprous се присъединяват към едно сравнително ново течение от творци, които се опитват да съборят обществените предразсъдъци към хората, страдащи от депресия и тревожност и да превърнат въпроса от табу в нормалност. Прогресивно, нали?

Стилистично албумът е разделен на две половини. Първата е съставена от по-кратки и директни композиции, а втората – от такива, които се изграждат бавно и ескалират във финалната си част. “Below” поставя обещаващо начало с ембиънт синтове, обречени цигулки и агонизиращите фалцетни вокали на Einar. “I Lose Hope” и “Observe the Train” балансират минимализма с неочаквано запомнящи се вокални мотиви и мелодии. “By My Throne” си позволява да разчупи установеното темпо с танцувален ритъм, макар и атмосферата да остава все така мрачна и отнесена. “Alleviate” се възползва от краткото си времетраене, за да се превърне в хитовото ядро на албума, а текстът е способен да даде надежда на всеки, който води война срещу вътрешните си демони. “At the Bottom” излага контраста между електронните бийтове от куплетите и ударното звучене на припева, а красивите симфонични елементи придават саундтраково усещане на парчето. “Distant Bells” се изгражда постепенно цели шест минути, за да експлодира в еуфорична кулминация, а “Foreigner” е може би най-традиционната композиция тук и би се вписала дори в по-ранните им записи като “Bilateral” и “Coal”. “The Sky is Red” закрива творбата с джаз елементи, насечено темпо и апокалиптичен финал.

“Pitfalls” е истински прогресив албум и онези, които твърдят обратното, злоупотребяват със свободата си да поставят всевъзможни етикети и да дефинират жанрове, без да се съобразяват с историята. Да си “прогресив” творец означава да не се страхуваш от експериментите, винаги да търсиш и преоткриваш себе си, да си склонен към творческа промяна и въпреки всичко да намираш начин да останеш верен на традицията на онзи жанр, който банди като King Crimson, Jethro Tull и Van der Graaf Generator са създали в края на 60-те години. А Leprous правят точно това, и го правят по изключително впечатляващ начин!

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт