Ревюта
Група: Lacuna Coil      Албум: Black Anima      Автор: WingWriter      Ноември, 2019
Lacuna Coil - Black Anima (ревю от Metal World)

Факт е, че Lacuna Coil са сред най-големите европейски метъл имена. Обаче италианците така и не изградиха характерно звучене, което да ги направи разпознаваеми още от първия тон на китарата. Вместо това те заложиха на гласа на фронтдамата си и неговата емблематичност се превърна в тяхна визитка, замаскирайки гореспоменатия музикален недостатък. Всъщност дали недостатък е точната дума? Някои биха казали, че, напротив, това дори е предимство. И донякъде подобен аргумент е резонен, тъй като през годините Lacuna Coil правиха от готик до поп-рок и никой нищо не каза по въпроса. За разлика от тях, едни Within Temptation например берат доста ядове по отношение на стиловите си забежки. Може би в крайна сметка точно това жанрово хамелеонство е емблемата на Lacuna Coil. Да, те също имат слаби места в дискографията си, но такава е реалността. Чисто обективно няма как всеки да хареса всичко, което даден изпълнител издава.

През последните години наблюдаваме една нова страна на италианската банда – мрачна, агресивна, психарска и особено тежка. С “Delirium” (2016) квинтетът се промени както визуално, така и творчески. Театралният имидж, който до последно задаваше модерна постготическа меланхолия, сега се преобрази в нещо съвсем различно. Музикантите се скриха зад маски, започнаха да си играят с огъня, вкараха малко метълкор в музиката си и се озоваха в най-силния период в досегашната си кариера.

“Black Anima” продължава там, където приключи “Delirium”, но с по-праволинейна и изчистена концепция. Албумът от 2016-а беше откачен и мрачен, докато този е по-агресивен. Andrea Ferro намери попрището си и бруталните му крясъци продължават да озвучават почти всяка песен. Певецът доказа, че не стои в групата само за украса, така че една от темите, които критикарите си прехвърляха от уста на уста през годините, вече е заглушена отвсякъде. Christina Scabbia пък отново звучи абсолютно магически. Не е като да е изненада или нещо такова.

Новост са насечените брейкдауни в структурата на композициите, които ако в “Delirium” бяха само допълнителен елемент, то тук имат първостепенна роля. Това е добре, защото сега Lacuna Coil могат да изнасят съвместни концерти както с имена като Epica, така и с например As I Lay Dying, и да стоят адекватно и в двете ситуации. Разнообразието и всеобхватността са важни качества, които съвременният музикант трябва да притежава, ако иска да е успешен. От това Lacuna Coil не могат да се оплачат изобщо.

И като говорим за разнообразие, в “Black Anima” има толкова големи порции от него, че направо ще ти се завие свят. Парчета като “Reckless” и “The End Is All I Can See” поддържат атмосферата от “Delirium”. “Sword of Anger” е интересна кръстоска между метълкор и мелодет, а някъде тук можем да сложим и сингъла “Layers of Time”. “Now or Never” и “Under the Surface” продължават с още по-модерна насоченост. “Apocalypse” е сред най-лесно хващащите ухото песни в записа. Тя е от актуалните епични композиции със средно към бавно темпо и просто цели да те накара да си я пускаш отново и отново, докато не я намразиш. “Veneficium” пък е готик с брейкдауни и звучи умопомрачаващо добре.

“Black Anima” е един от най-силните албуми, които Lacuna Coil някога са издавали, пък и със сигурност ще бъде едно от изданията на годината. Италианският квинтет навлезе в силна серия и само можем да се надяваме да запази това качество още дълго време.

Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт