Ревюта
Група: Cyhra      Албум: No Halos in Hell      Автор: WingWriter      Декември, 2019
Cyhra - No Halos in Hell (ревю от Metal World)

Още със създаването си Cyhra предизвикаха внимание. Все пак колаборация между големия китарист Jesper Strömbald (ex - In Flames) и вокалиста Jake E. (ex - Amaranthe) и тогава звучеше толкова апетитно, колкото и днес. Като добавим, че съставът се допълни и от други имена, свързани с In Flames, Annihilator и Shining, заявките станаха наистина сериозни. И като истински професионалисти, музикантите се справиха с напрежението, под което бяха поставени от феновете. Дебютният им албум “Letters to Myself” (2017) бе повече от успешен. Макар и някаква част от слушателите да не успяха да възприемат чистия глас на Jake върху тежките рифове на Jesper, комбинацията се оказа печеливша. Само с едно издание Cyhra успяха да направят това, което In Flames се опитват вече сигурно цяло десетилетие.

Вторите албуми винаги са трудни. Много често са хаотични, лутащи се. Пък и тук говорим за име с ранга на супергрупа, а знаем колко време изкарват подобни комбинации. При Cyhra нещата също не минаха без проблеми. Малко след издаването на “Letters to Myself” басистът Peter Iwers напусна и беше заменен от музиканта с оригиналното название “Mr. ASUS” (лаптопа на бандата). Преди година пък самият Jesper Strömbald се оттегли от концертната дейност, за да остане при семейството си.

За разлика от разклащането, което се усети в състава, “No Halos in Hell” не страда от комплекса на втория албум по никакъв начин. Той предпазливо следва посоката, зададена от дебюта, и в това няма нищо лошо, предвид това колко силен беше “Letters to Myself”. Тук обаче в композирането се усеща и почеркът на втория китарист Euge Valovirta (ex - Shining). Макар и на моменти типичните рифове на Jesper да липсват, музиката тук звучи супер стегнато, тежко, но и в същото време натрапчиво мелодично. Jake за пореден път ни показва колко талантлив вокалист е. Текстовете му също са на високо ниво.

Един от проблемите на “No Halos in Hell” е, че в един момент започва да става еднообразен. Четиринадесетте песни също не помагат. Предвид това каква е структурата на композициите, албумът можеше да мине съвсем спокойно с 10-12 парчета. Разбира се, има открояващи се моменти, като изградената доста в стил Amaranthe “Kings Tonight”, или “Hit Me Up”, или “Bye Bye Forever”.

Като изключим гореспоменатите дреболии, Cyhra продължават да творят безкомпромисен материал. “No Halos in Hell” не превъзхожда “Letters to Myself”, но поддържа същото високо ниво. За втори албум е повече от добре. Вече можем да очакваме композиторско разгръщане за третото издание.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт