След бледите “Codex Atlanticus” и “Lionheart”, Serenity имат нелеката задача да издадат албум, който наистина си струва да преоткриваш. Тригодишната пауза между горепосочените издания и актуалния “The Last Knight” води до така необходимата свежа глътка въздух, а 2020-а заварва бандата прегрупирана в обещаващо добра форма.

Тенденцията да посвещават всеки труд на конкретна историческа личност продължава и тук – записът е вдъхновен от владетеля на Свещената Римска империя Максимилиан I, чиито управление и реформи в Австрия отговарят на въпроса защо групата взима концепцията присърце. Прави впечатление и пълният дефицит на женски вокали, който в случая е изцяло в полза на Serenity. В резултат получаваме стегнат албум с ясна насока, каквато именно е и целта на музикантите.

Саундтраковото въведение прелива в ударни темпо и китари и почерпени от Kamelot мотиви в “Invictus”. След баналния дует с Herbie Langhans (екс-Sinbreed) в “Set the World on Fire”, Georg Neuhauser и компания правят обратен завой и атакуват с най-динамичния си пауър метъл материал до момента – мелодията на “My Kingdom Comes” напомня силно на “Veil of Elysium” (отново на Kamelot), а химновите “Queen of Avalon”, “Wings of Pride” и “Call to Arms” печелят с ярка симфоничност, технични рифове и запомнящи се хорови припеви. Баладата “My Farewell” набляга на певческите умения на Georg, а в акустичната версия на “Souls and Sins” чуваме китариста Christian Hermsdörfer (Beyond the Black), разписващ се и с агресивни вокали в “My Kingdom Comes”.

Макар да не носи нищо ново, “The Last Knight” изпълнява мисията си и ни връща към времето, когато Serenity набраха заслужена популярност заради най-силните си албуми. Ако страдате от липса на мелодичен пауър метъл, посветен на героични подвизи, австрийците предлагат изненадващо добро музикално решение.