Ревюта
Група: Psychotic Waltz      Албум: The God-Shaped Void      Автор: Dagon      Февруари, 2020
Psychotic Waltz - The God-Shaped Void (ревю от Metal World)

Двадесет и три години (дори повече всъщност) са много време. Точно толкова време измина от последния до момента албум на една от най-самобитните като звучене прогресив метъл групи. Калифорнийците от Сан Диего не бяха активна група между 1997-ма и 2010-а, когато се събраха, първоначално само за спорадични концертни изяви, а впоследствие, за да започнат работа по дълго очакваната нова студийна творба.

Ще ми бъде изключително трудно да опиша музиката на Psychotic Waltz за тези от вас, които не познават първите им четири, класически албума. Важно е да се подчертае, че Psychotic Waltz винаги са били като черната овца в прогресива, еднакво отдалечени от звученето на първопроходците Queensrÿche и Fates Warning. Всеки един от първите им четири записа беше различен от предишния, като американците ставаха едновременно малко по-достъпни като композиране и все по-минорни като послание. Като оставим настрана факта, че винаги са били извънземни инструменталисти, може би това, което най-вече е отличавало Psychotic Waltz, са неподражаемите, абсолютно уникални вокали на Devon Graves и инкорпорирането на флейтата в песните им по подобие на Jethro Tull. Въпреки че никога не са се радвали на популярността (камо ли на продажбите) на сънародниците им гиганти Queensrÿche и Dream Theater, тази група остана в сърцата на всички ценители на хубавата музика, и запази култов статут, особено в Европа.

Именно затова новината за издаването на “The God-Shaped Void”, и то в изцяло оригинален състав, е толкова вълнуваща. Първото, което прави впечатление, съвсем естествено, е прекрасната обложка, дело на Travis Smith, която, в комбинация с атмосферичното интро на откриващата “Devils and Angels”, те потапя във вълнуващия им музикален свят. Епичната структура на парчето, съчетана с тежки рифове от школата на Nevermore, прави първата разлика с това, което помним от “Bleeding”. Почти четвърт век по-късно, Psychotic Waltz продължават да се отдалечават от хаотичните музикални постановки на “A Social Grace” и правят още една крачка в посока на американския пауър метъл. Това обаче е направено с изцяло собствен почерк и много финес. Още с първите ноти от припева на “Stranded” разбираш, че това не е поредният прогресив албум, а нещо много повече. Изпълнено с много емоция и замислено по гениален начин, всяко едно от парчетата говори за спойката, която тези прекрасни музиканти имат помежду си. На преден план са изведени тежките, почти сабатски рифове на Brian McAlpin и Dan Rock, но двамата блестят също така и с вълшебните си хармонии и сола.

Тежката и с една идея по-праволинейна “Back to Black” ни води към “All the Bad Man”, където освен силно концептуалните анти-масонски текстове на Graves, отново се прокрадва споменът за звука на Nevermore от ерата на “Dead Heart in a Dead World” (без траш влиянията). “The Fallen”, както и “Demystified” са по-мелодични, минорни, в ролята на пауър-балада, разчитащи в още по-голяма степен на емоцията и артистизма на Devon Graves. “Pull the String”, която беше и първата нова песен, представено на живо миналата година, удря със смазващо тежки китари, кулминиращи с припева „angels carry guns”, и именно в нея, особено със смяната в темпото по средата (абсолютно намигване към “War Pigs”), се усеща в най-голяма степен влиянието от Black Sabbath. Моментът, в който Graves се включва с така типичното за групата соло на флейта, няма как да се опише – трябва да го чуете. Велико парче!

Въпреки, че в албума няма нито един слаб момент, “Sisters of the Dawn” е истински шедьовър, без оглед на стила, и вероятно най-епичната композиция, с уникален припев, подплатен със стена от звук. Тук е моментът да споменем, че миксирането на “The God-Shaped Void” е поверено на Jens Bogren (Opeth, Fates Warning), чийто професионализъм е най-адекватният възможен отговор за класата на композициите.

Новият Psychotic Waltz не просто отговаря на свръх високите очаквания на всички техни фенове и прави заявка за албум на годината, но е със сериозни шансове да разшири много сериозно кръга от хората, които ще припознаят групата като любима. Това е творба, която с всяко слушане разкрива нов пласт от деликатни мелодии и скрити нюанси. “The God-Shaped Void” е начинът на Psychotic Waltz да кажат на всички „Благодаря, че ни чакахте да се върнем“. В Metal World не поставяме оценки, но ми се струва, че в случая това не е нужно, защото Psychotic Waltz се състезават в друга лига.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт