Интервюта A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z
DARK TRANQUILLITY
Автор: Warrior Of Ice
01 Май, 2013
Интервю с DARK TRANQUILLITY

Контраст. Крайно неизчерпателно понятие, отнесено към една от най-многоликите музикални формации за последните 20 години, но и единственото такова, способно в рамките на една дума да предаде част от идейното съдържание, скрито зад името Dark Tranquillity. Изкачващи се по безкрайна спирала от творчески преображения, шведските пионери на мелодичния дет метъл упорито отказват да застинат в статично положение и да се затворят в удобна, макар и съвършено оформена, артистична ниша. “Construct” е поредното свидетелство за тяхната смелост и размах, а фронтменът Mikael Stanne споделя някои детайли около появата на най-атмосферичния запис в дискографията на групата.

“Чувствахме силна необходимост да променим подхода си за този албум, да направим нещата по различен начин. Беше ни дотегнало от композиторския метод, който използвахме през последните двайсетина години. Писането на музиката за “We Are The Void” например беше изтощителен процес, който ни отне твърде много време. Непрекъснато спорехме, отхвърляхме или преработвахме идеи. Бяхме много доволни от резултата, но пътят до него беше твърде мъчителен. Връщайки се от турне, продължило две години и половина, не бяхме особено привлечени от идеята да се впуснем в същия водовъртеж отново.” Понякога по-малкото е повече, убеден е Stanne. “Започнахме да работим директно в студиото, вместо в репетиционната, и постепенно сглобявахме песни от идеи и фрагменти, натрупани през последните години. Така се формира истинска творческа обстановка, едновременно вдъхновяваща и предлагаща много нови възможности. Обикновено 5-6 души заедно анализираме всяка една секунда музика, но осъзнахме, че вече не искаме това. Martin Henriksson винаги е контролирал всичко изкъсо, но този път ни гласува доверие. За всяко парче започвахме със съвсем прости идеи, към които добавяхме дребни детайли, докато не почувстваме, че имаме нещо добро.” Ярко личи характерният почерк на Niklas Sundin, който, за разлика от подчертано рифовия и техничарски стил на Henriksson, поставя акцент върху по-бавната, разгърната изразителност, пълна с мрачни внушения. “Niklas определено имаше най-голям принос този път. От друга страна, сериозна част от основните мелодии бяха измислени от Anders, а Niklas ги превръщаше в китарен риф или хармония, или Martin (Brändström, синтезатор) ги вмъкваше в партиите си.”

Малко групи, ползващи се със статут на институция, са си позволявали толкова драстично да променят стила си в рамките само на един албум. При Dark Tranquillity това се случва вече за втори път и няма как да не направим паралел с експерименталния шедьовър “Projector”, заклеймен от много фенове като предателство и комерсиално отстъпление, само за да се превърне в класика впоследствие. “Определено сега имаше сходства с това, което усещахме, създавайки “Projector”. Имахме нужда да направим нещо необичайно, вместо да зацикляме върху същите рифово-базирани парчета. Всяка от новите песни е базирана на директна основна мелодия, върху която искахме да се фокусираме. Намирам това за интересно и се надявам на силни реакции от феновете. По-добре да ни отричат, отколкото да сме им безразлични, защото се повтаряме. Искахме да направим десетия си албум интересен и забавен за самите нас.” Да сменят дългогодишния си звуков инженер Tue Madsen с не по-малко титулувания Jens Bogren е едно от многото решения, допринасящи за безподобния звук на “Construct”. “Tue е страхотен и свърши фантастична работа за последните ни два записа, но тъй като “Construct” е много различен от тях, искахме и звукът му да е различен. Отдавна съм почитател на работата на Jens, обожавам hi-fi подхода му към смесването. Колкото по-скъпа аудио система имаш, толкова по-добре звучи музиката! Смятам, че той успя да улови всеки един дребен аспект на песните и така се получи най-добре звучащият ни албум досега.”

Дълбоките философски откровения са запазена марка на Dark Tranquillity и текстовете в “Construct” не правят изключение, при все че Stanne твърди, че този път е търсил по-директно внушение. “Албумът е доминиран от две различни теми. Едната засяга рационалната мисъл, критичността и скептицизма. Другата изследва междуличностните отношения – доверието, предателството и подобни неща. Построението на мисълта (construct) за мен е нещо негативно. Това е едно оправдание, което измисляш, за да обосновеш поведението си; нещо, което да те защитава, когато вършиш глупости. Най-крайното такова построение според мен е религията - една купчина измишльотини, които започват да обсебват реалността и в крайна сметка управляват живота ти и те контролират. Това е мислене, което ни е съпътствало от древността, но е време за промяна – трябва да започнем да разсъждаваме рационално, да прилагаме научен метод и логика към всичко, което правим, вместо да се доверяваме на сляпо. Чувствам се обезсърчен и ядосан от това, което виждам и не твърдя, че мога да предложа решение. Прехвърлям чувствата си в текст, за да го изкрещя в микрофона – това ми помага да се почувствам по-добре.” Спрямо студения, аналитичен подход на “Character” и “Fiction”, който умишлено отдалечаваше поета от лирическия човек, в “Construct” те до голяма степен се припокриват. “Не исках да използвам твърде много ненужни метафори, нито да завоалирам нещата прекомерно. Лесно е да говориш чрез някой друг – можеш да скриеш чувствата си зад сложни думи, които звучат ефектно, но не носят толкова значение. Моята цел беше да пиша за значими неща по праволинеен и честен начин, така че този албум е доста личен за мен. Беше трудно да пиша така, но когато приключих, се чувствах много добре.” Не по-малко е развитието и в пеенето на Mikael Stanne, чийто емоционален глас тук достига идеален баланс между агресивни и чисти вокали. “Ще ми се да вярвам, че опитът ме е направил добър вокалист. Доволен съм, че имах възможността да изпробвам различна техника на записване. По принцип не харесвам студийната работа, защото ми се вижда твърде статична - обикновено си принуден да стоиш прав и да пееш срещу микрофона, опитвайки се да си максимално неподвижен. Той е толкова чувствителен, че засича всичките ти движения и дори не можеш да тропаш с крак по пода. Намерихме микрофон, който да мога да държа в ръка и това ми позволи в студиото да правя същото, което правя и на сцена. Почувствах се освободен, защото най-сетне можех да пея по начина, по който искам. Можех да търча из стаята, да лежа на пода, каквото и да е, стига да пасва на настроението на песента.”

Напускането на басиста Daniel Antonsson миналата година наложи на Martin Henriksson отново да записва на оригиналния си инструмент. Останалите в бандата са повече от доволни от резултата. “Martin изцяло се посвети на тази задача, тъй като приема всичко, свързано с групата, изключително сериозно. Отдели много време, за да измисли оригинални партии и смятам, че работата му в албума е фантастична. Радвам се, че се съгласи и че можем отново да чуем свиренето му. Прехвърлихме доста идеи за това кого бихме могли да вземем за записа, но не след дълго осъзнахме, че разполагаме с идеалния човек.” Тук е логично да се запитаме дали Dark Tranquillity възнамеряват да продължат като квинтет или активно търсят нов постоянен член. “Засега ще използваме сесийни басисти. Не сме готови да въведем нов член на този етап. В известен смисъл е хубаво да сме отново петима, защото и първоначалният ни състав беше такъв. Имаме някои добри кандидати, които биха могли да ни помагат за турнетата.”

Освен блестящ китарист и композитор, Niklas Sundin е и изключително оригинален художник и графичен дизайнер. След като се оттегли от оформлението на “We Are The Void”, днес той отново се връща в ролята на визуален гуру на групата. “И този път всичко започна като предишния път. Niklas разправяше колко е претоварен, как нямал вдъхновение и трябвало да се посвети на музиката… И наистина, той прекара почти шест месеца в студиото, понякога дори спеше на пода, само и само да завърши всичко. Аз започнах да се свързвам с външни художници, но още не бяхме измислили заглавие на албума и ми беше трудно да обясня какво ни трябва. Когато в крайна сметка се спрях на “Construct” и споделих с Niklas тази идея, той беше много ентусиазиран. Още на другата сутрин видях писмо от него, в което ми беше пратил готова обложка! Беше я направил само за една нощ. Тя е мрачна, плашеща и странна – перфектната обложка за такъв албум.”

За следящите сцената не е тайна, че поне за последното десетилетие Dark Tranquillity са основната движеща сила на мелодичния дет метъл. Дали обаче и техният потенциал да разширяват границите на жанра в неподозирани от никого посоки няма своя лимит? “Не правим нови парчета, само за да оправдаем поредното турне. Искаме всяка наша творба да е нещо, от което да можем да се гордеем. Определено писането на музика не става по-лесно с годините, но не чувстваме някакъв външен натиск. Напрежението идва от самите нас, защото не бихме издали нещо, което не смятаме за съвършено. Преди записите на “Construct” стресът в бандата относно възможността за нов албум беше достигнал такова ниво, че въобще не смеехме да повдигнем темата. Беше нещо, което предпочитахме да не обсъждаме, тъй като се бе превърнало в изключително труден и натоварващ процес. Затова вече си даваме повече време и не се стремим към свръхпродуктивност.” Dark Tranquillity винаги са имали само един стандарт – своя собствен. “Знаем, че колкото и странна музика да се получи, стига да идва от сърцата ни, ще сме доволни. Искаме да можем да излезем на сцената, да погледнем феновете в очите и да изсвирим новите си парчета, без да се чувстваме неудобно.” Както всички класици, шведите също имат творби, останали недооценени от публиката. “Мисля, че “Skydancer” беше уникален албум. Днес може би е труден за слушане, защото не е изсвирен особено добре, но за времето си беше доста новаторски. Тогава почти никой не схвана комбинацията на дет метъл с акустични китари, чисти вокали, клавири и т.н. Хората смятаха, че в тази музика няма място за подобни елементи. Ние много го харесвахме и се надявахме с времето и другите да го разберат.” Може би белег на истински големите банди е тъкмо това, че много от критиците им впоследствие се превръщат в почитатели. “Това по някакъв странен начин е голяма победа за нас. Беше същото с “Projector” – феновете ни засипаха с упреци и обвинения, но днес той е любимият албум на много от тях.”

« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт