Ревюта
Група: Mick Gordon      Албум: Doom Eternal OST      Автор: Стако      Април, 2020
Mick Gordon - Doom Eternal OST (ревю от Metal World)

Доколкото званието „композитор“ се придобива единствено с преднамерени действия, то титлата „звуков дизайнер“ е по-тежкото доказателство. А в душата си Mick Gordon е точно такъв. Австралиецът от дете обследва любимите си музикални творби, опитвайки се да конкретизира стойностите, които са неотменима част от един успешен запис. А предвид, че зад гърба си вече има над 20 издания, видимо е успял да открие сполучливата формула.

Но безпрецедентният пробив, който го превръща във феномен, е работата му по “Doom” (2016). Mick, вече доказал себе си като господар на звуковите стихии, отприщи брутален труд, който му заслужи престижната наградата „Саундтрак на Годината“ в най-глобалната класация за видео игри. Феновете пък започнаха да квалифицират изданието като страхотен хеви метъл албум с интерактивен клип. Подобна сензация няма как да остане самостоятелно явление. И, за щастие, Mick Gordon продължи своя подвиг с “Doom Eternal”.

Работата тук е основана на теорията за хомогенния, но пъстър мащаб, над който малко композитори властват. Още с първия си отзвук, разпознаваемият стил е налице. Палитрата от тежки и брутални звуци се завръща, а многопластовият характер на композициите вече се шири сякаш из цялата музикална скала. В съдържанието могат да се разграничат главоломни метъл парчета и ембиънт моменти. Впечатляващото постижение е, че и двете вариации съдържат еднакво количество агресия. Редките изключения са основно меланхолични, но пък изпъкват с душевна красота. Този тип разнообразие е напълно подобаващ за траклист с продължителност над четири часа. А през цялото време най-силно се открояват качествените характеристики. Надъхващите композиции умело се ползват от похвати като ритъм и динамика. Играят си също и с очакванията на слушателя, който ще се сблъска с внезапни гърмежи от абсолютни мелачки, които винаги оставят жажда за още. А фактът, че за целите на този труд е съствен хор от хардкор вокалисти, прибавящ акцентиращи дози енергия, не може да остане незабелязан. Трябва да се вземе в предвид и експерименталният характер на изданието. Това резултира в миксове, звучащи сегментирано и разсеяно, сякаш се опитват да поберат всяка възможна вариация в себе си. От друга страна пък е странно, че за пореден път в не са включени всички версии на всеки трак, което създава парадоксален глад у слушателя. Забелязва се и опит да се преразкаже наратива на играта – действие, донкяъде оправдаващо тези явления. Присъстват и няколко ремикса, но те няма с какво да изпъкнат, предвид мащаба, в който са поставени.

Мастърингът в релийс от такъв артист е неотменима част от изложението, но този случай е извънреден. Издателите на играта са действали сами, без консултация с автора, с цел да разпространят саундтрака по-рано. Това, за съжаление, накърни композитора и засега той не планува да продължи работата си по проекта.

Макар че само може да си представим какъв би бил истинският микс, изводът е сигурен: работата на Mick Gordon по този франчайз произведе две страхотни метъл мелачки, достойни за ухото на всеки меломан. Агресията никога не е звучала толкова вдъхновено и енергизиращо – оставете я да ви обладае. Пък слуховете за възможната „режисьорска“ версия на микса нека върлуват из Интернет пространството, крещейки като демоните, които Mick Gordon е сломил в името на изкуството.

Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2013
Изработка на уеб сайт